Дело C-230/03: Sedef, Съдебно решение от 10 януари 2006 г.

Следва ли член 6, параграф 1, трета тире и параграф 2 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че турски работник, който от 1977 г. е упражнявал повече от 15 години редовна заетост, за която последователно при различни работодатели не се изисква разрешение за работа в областта на морския транспорт на държава членка, действащ на редовния пазар на труда, който през този период е изпълнил условията, предвидени в член 6, параграф 1, първа тире от Решение № 1/80, има право на издаване на разрешение за пребиваване, ако неговата заетост в областта на морския транспорт е била прекъсвана – освен многобройните прекъсвания поради болест и поради недоброволна безработица, установена от компетентните органи – 17 пъти между два трудови договора за срок от 1 до 70 дни (общо приблизително 13 месеца) и ако турският работник според собствените му твърдения е прекарал удължени периоди на прекъсване на трудовата дейност при семейството си в Турция, без в това отношение да е установена недоброволна безработица

Има ли значение в този контекст, че такива прекъсвания са характерни за професията (в случая [...] в областта на морския транспорт)?

Явява ли се условие за правото на издаване на разрешение за пребиваване на основание член 6, параграф 1, трета тире от Решение № 1/80 това, турският работник преди това да е изпълнил условията, предвидени в член 6, параграф 1, втора тире от Решение № 1/80

Има ли значение в този контекст, че смяната на работодателя преди изтичането на 3 години е характерна за професията (в случая [...] в областта на морския транспорт)?