Споразумения за асоцииране
Споразумения за асоцииране
Дело C-508/15: Ucar, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Следва ли член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се предоставя право на пребиваване в приемащата държава членка на члена на семейството на турски работник, който е получил разрешение да влезе в тази държава членка за събиране на семейството и съжителства с този турски работник от влизането си на територията на посочената държава членка, когато периодът от три години, през които посоченият работник е принадлежал към легалния пазар на труда, не е следвал непосредствено пристигането на съответния член на семейството в приемащата държава членка, а е осъществен в по-късен момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/14: SECIL, Съдебно решение от 24 ноември 2016 г.
1) Представлява ли член 31 от Споразумението [ЕО—Тунис] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която да следва прилагане на правото на установяване към разглеждания случай?
2) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба право на установяване твърдените от жалбоподателя последици, а именно че спазването на тази разпоредба налага прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Тунис?
3) Представлява ли член 34 от Споразумението [ЕО—Тунис] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която да следва прилагане на свободното движение на капитали към разглеждания случай, така че направената от жалбоподателя инвестиция да се счита за попадаща в обхвата му?
4) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали твърдените от жалбоподателя последици, а именно налага ли прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Тунис?
5) Обуславя ли разпоредбата на член 89 от Споразумението [ЕО—Тунис] утвърдителен отговор на поставените по-горе въпроси?
6) Обосновано ли е ограничителното третиране на разпределените от [Ciments de Gabés] дивиденти, като се има предвид, че по отношение на Тунис не се прилага рамката за сътрудничество, предвидена в Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане?
7) Представлява ли разпоредбата на член 31 във връзка с член 33, параграф 2 от Споразумението [ЕО—Ливан] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която следва прилагане на свободното движение на капитали към разглеждания случай?
8) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали твърдените от жалбоподателя последици, а именно налага ли прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Ливан?
9) Обуславя ли разпоредбата на член 85 от Споразумението [ЕО—Ливан] утвърдителен отговор на поставените по-горе въпроси?
10) Обосновано ли е ограничителното третиране на разпределените от [Ciments de Sibline] дивиденти, като се има предвид, че по отношение на Република Ливан не се прилага рамката за сътрудничество, предвидена в [Директива 77/799]?
11) Приложима ли е в разглеждания случай разпоредбата на член 56 ЕО (понастоящем 63 ДФЕС) и, при утвърдителен отговор, предполага ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали задължително прилагане на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, разпределени в полза на жалбоподателя за финансовата 2009 г. от [Ciments de Gabés] и [Ciments de Sibline], или евентуално на механизма за частично приспадане, предвиден в параграф 8 от същата разпоредба?
12) Дори да се приеме, че свободното движение на капитали е приложимо в разглеждания случай, обосновано ли е неприлагането към въпросните дивиденти на предвидените в действащото тогава португалско законодателство механизми за премахване или за намаляване на икономическото двойно данъчно облагане, от факта, че по отношение на Тунис и на Ливан не се прилага рамката за сътрудничество, установена в [Директива 77/799]?
13) Допуска ли предвидената в член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64 ДФЕС) предпазна клауза свободното движение на капитали с твърдените от жалбоподателя последици?
14) Следва ли предвидената в член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64 ДФЕС) предпазна клауза да не се прилага поради междувременното въвеждане на режим на данъчни предимства за инвестициите с договорен характер, въведен с член 41, параграф 5, буква b) от EBF, и режима, предвиден в член 42 от EBF, за дивидентите, произхождащи от страните от африканския континент с официален език португалски и Източен Тимор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/15: Agro Foreign Trade & Agency, Заключение от 26 октомври 2016 г.
Съвместим ли е [Handelsagentuurwet], с който [Директива 86/653] е транспонирана в белгийското право, с тази директива и/или с разпоредбите на Споразумението за асоцииране, чиято изрична цел е присъединяването на Турция към Европейския съюз, и/или с взаимните задължения на Турция и на Европейския съюз за премахване на ограниченията по отношение на свободното движение на услуги между тях, при положение че [Handelsagentuurwet] предвижда, че се прилага само по отношение на търговски представители с основно място на стопанска дейност в Белгия, и че не е приложим, когато установен в Белгия търговец принципал и установен в Турция търговски представител изрично са избрали белгийското право за приложимо право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/15: Комисия/Австрия, Определение от 22 септември 2016 г.
Правилата за разпределение на разноските при оттегляне на исковата молба и липса на искане за разноски от страна на ответника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/15: Ucar, Заключение от 15 септември 2016 г.
1. Трябва ли член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 [от 19 септември 1980 г. на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция] да се тълкува в смисъл, че фактическият състав на тази разпоредба е осъществен и когато тригодишният период на съжителство на законно основание на член на семейството с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, е предшестван от период от време, в който лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, е напуснало легалния пазар на труда на съответната държава членка след разрешеното по смисъла на тази разпоредба събиране с въпросния член на семейството?
2. Трябва ли член 7, първа алинея от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че продължаването на срока на разрешението за пребиваване може да се счита за предвиденото в тази разпоредба разрешение за събиране с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, когато въпросният член на семейството живее заедно с този работник без прекъсване от момента на разрешеното по смисъла на посочената разпоредба събиране на семейството, но турският работник, след като междувременно е напуснал легалния пазар на труда на съответната държава членка, отново се е завърнал на този пазар едва в момента на продължаването на срока на разрешението за пребиваване?
Може ли продължаването на срока на разрешението за пребиваване на член на семейството — постановено, след като на последния е било разрешено да се присъедини към лицата, притежаващи правото да бъдат последвани от семействата си, но които не са принадлежали към пазара на труда — към момент, когато лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, при което членът на семейството пребивава на законно основание, е станало работник, да се счита за разрешение за събирането на семейство по смисъла на член 7 от Решение № 1/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/16: Съвет/Front Polisario, Заключение от 13 септември 2016 г.
Грешка в правото, свързана с прилагането на споразумението за либерализация спрямо Западна Сахара
Грешки в правото, свързани с процесуалната правоспособност на Front Polisario пред юрисдикциите на Съюза
Грешки в правото, свързани с процесуалната легитимация на Front Polisario
Грешка в правото, свързана с контрола, упражняван от Общия съд върху правото на преценка, с което разполага Съветът в областта на външноикономическите отношения
Произнасяне ultra petita от страна на Общия съд
Грешки в правото, свързани с прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на постоянен суверенитет върху природните ресурси
Грешка в правото, свързана с обхвата на отмяната на спорното решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/14: Genc, Съдебно решение от 12 април 2016 г.
Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия за събиране на семейството, наложени на икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: а) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“ по-специално в решения Derin (C‑325/05, EU:C:2007:442), Ziebell (C‑371/08, Dülger (C‑451/11, EU:C:2012:504) EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), б) целта и съдържанието на Споразумението за асоцииране, както по-специално се тълкуват в решения Ziebell (C‑371/08, EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и свързаните с него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, — фактът, че събирането на семейството в предишната Европейска общност, вече Европейски съюз, винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директива 2004/38/ЕО?
При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуалното производно право за събиране на семейството на членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?
Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13, параграф 1 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане“ (извън посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като изведените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директива 2004/38 и разпоредбите на ДФЕС, или трябва да се извърши различна преценка
б) ако преценката трябва да е различна от това, което произтича от практиката на Съда относно събирането на семейството в рамките на свободното движение на гражданите на Съюза, Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека, и ако не, какви принципи трябва да се следват
в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като член 9, параграф 16 от датския закон за чужденците — съгласно което в хипотезата на лице, което е гражданин на трета страна и което има разрешение за пребиваване и пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете събирането на семейството е обусловено от това дали детето има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в страната по произход или друга страна — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното постигане“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/14: SECIL, Заключение от 27 януари 2016 г.
1) Представлява ли член 31 от Споразумението [ЕО—Тунис] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която да следва прилагане на правото на установяване към разглеждания случай?
2) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба право на установяване твърдените от [SECIL] последици, а именно че спазването на тази разпоредба налага прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Тунис?
3) Представлява ли член 34 от Споразумението [ЕО—Тунис] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която да следва прилагане на свободното движение на капитали към разглеждания случай, така че направената от жалбоподателя инвестиция да се счита за попадаща в обхвата му?
4) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали твърдените от [SECIL] последици, а именно налага ли прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Тунис?
5) Обуславя ли разпоредбата на член 89 от Споразумението [ЕО—Тунис] утвърдителен отговор на поставените по-горе въпроси?
6) Обосновано ли е ограничителното третиране на разпределените от [Ciments de Gabés] дивиденти, като се има предвид, че по отношение на Република Тунис не се прилага рамката за сътрудничество, предвидена в Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане?
7) Представлява ли разпоредбата на член 31 във връзка с член 33, параграф 2 от Споразумението [ЕО—Ливан] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която следва прилагане на свободното движение на капитали към разглеждания случай?
8) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали твърдените от [SECIL] последици, а именно налага ли прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Ливан?
9) Обуславя ли разпоредбата на член 85 от Споразумението [ЕО—Ливан] утвърдителен отговор на поставените по-горе въпроси?
10) Обосновано ли е ограничителното третиране на разпределените от [Ciments de Sibline] дивиденти, като се има предвид, че по отношение на Република Ливан не се прилага рамката за сътрудничество, предвидена в Директива 77/799?
11) Приложима ли е в разглеждания случай разпоредбата на член 56 ЕО (понастоящем 63 ДФЕС) и, при утвърдителен отговор, предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали предполага ли задължително прилагане на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, разпределени в полза на [SECIL] за финансовата 2009 г. от [Ciments de Gabés] и [Ciments de Sibline], или евентуално на механизма за частично приспадане, предвиден в параграф 8 от същата разпоредба?
12) Дори да се приеме, че свободното движение на капитали е приложимо в разглеждания случай, неприлагането към въпросните дивиденти на предвидените в действащото тогава португалско законодателство механизми за премахване или за намаляване на икономическото двойно данъчно облагане, обосновано ли е от факта, че по отношение на Република Тунис и на Република Ливан не се прилага рамката за сътрудничество, установена в Директива 77/799?
13) Допуска ли предвидената в член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64 ДФЕС) предпазна клауза свободното движение на капитали с твърдените от жалбоподателя последици?
14) Следва ли предвидената в член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64 ДФЕС) предпазна клауза да не се прилага поради междувременното въвеждане на режим на данъчни предимства за инвестициите с договорен характер, въведен с член 41, параграф 5, буква b) от EBF, и режима, предвиден в член 42 от EBF, за дивидентите, произхождащи от страните от африканския континент с официален език португалски и Източен Тимор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/14: Genc, Заключение от 20 януари 2016 г.
1) Трябва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 […] и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол […] да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия пред възможността за събиране на семейството за икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: a) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“, по-специално в решения Derin, Ziebell, Dülger и Demirkan, б) целта и съдържанието на Споразумението [за асоцииране ЕИО—Турция], както по-специално се тълкуват в решения Ziebell и Demirkan, и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и приложените към него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, и — фактът, че събирането на семейството […] винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директивата за свободното движение (Директива 2004/38/ЕО)
2) При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуално производно право на събиране на семейството за членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол
3) Ако Съдът даде положителен отговор на първия и на втория въпрос, той се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13 […] от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законова цел и не надхвърлят необходимото за нейното достигане“ (отвъд посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни
4) Ако отговорът на третия въпрос е положителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват, за да се извършат проверка на ограничението и оценка на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като посочените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директивата за свободното движение (Директива 2004/38) и разпоредбите на Договора, или трябва да се приложи различна преценка; б) ако трябва да се приложи различна от произтичащата от практиката на Съда преценка относно събиране на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на [Съюза], Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека [, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.] относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека и ако не, какви принципи трябва да се следват, в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като [член 9, параграф 13 от Закона за чужденците] — съгласно което събирането на семейството между лице, което е гражданин на трета страна и има разрешение за пребиваване и което пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете, когато детето и другият му родител пребивават в страната на произход или друга страна, е обусловено от това дали детето се е вписало или има възможност да се впише в Дания в достатъчна степен, така че да е налице основа за успешна интеграция в страната — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законова цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното достигане“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/14: Van Hauthem и Frans, Определение от 16 март 2015 г.
Условия за прекратяване на производство по преюдициално запитване при оттегляне на запитването от националната юрисдикция.
Разпределение на разноските при прекратяване на делото на това основание.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.