Обща търговска политика
Обща търговска политика
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Явяват ли се Регламент № 1269/1999 и Регламент № 822/2001, които определят общностни тарифни квоти само за внос на ечемик, предназначен за производството на бира, отлежала в резервоари, съдържащи букова дървесина, валидни с оглед на забраната за дискриминация между производителите, предвидена във втора алинея на член 34, параграф 2 ЕО?
Ако посочените регламенти са невалидни, изисква ли член 10, параграф 2 от Регламент № 1766/92 във връзка с Регламент № 2023/2001 все пак да се начислява вносно мито върху висококачествен ечемик по код по КН 1003 00, предназначен за производството на бира от малц?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Съответства ли определението за „пречка пред търговията“ по член 2, параграф 1 от Регламент № 3286/94 на начина, по който Комисията е приложила това понятие в обжалваното решение?
Правилно ли е тълкувано и приложено изискването за наличие на „неблагоприятни търговски последици“ по член 2, параграф 4 от Регламент № 3286/94?
Спазено ли е изискването на член 10, параграф 5 от Регламент № 3286/94 за отчитане на релевантните международни правила при преценката на неблагоприятните търговски последици?
Правилно ли е приложено изискването за наличие на интерес на Общността по член 11, параграф 1 от Регламент № 3286/94 при прекратяване на процедурата по разследване?
Спазено ли е задължението за мотивиране на обжалваното решение съгласно член 253 ЕО?
Допуснати ли са явни грешки при преценката на фактите и нарушени ли са член 2, параграф 4 и член 11, параграф 1 от Регламент № 3286/94?
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателите в хода на административната процедура?
Спазени ли са сроковете по член 8, параграф 8 от Регламент № 3286/94 и изпълнила ли е Комисията задължението си за дължима грижа при приемането на обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Трябва ли членове 28 ЕО и 29 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което забранява на всяко лице да доставя, предлага или се съгласява да достави, излага за доставка или държи за доставка всеки продукт, изцяло или частично произведен от тютюн, който е във вид на прах или частици или във всяка комбинация от тези форми или е представен във вид, наподобяващ хранителен продукт, и е предназначен за орална употреба, различна от пушене или дъвчене?
Явява ли се член 8 от Директива 2001/37/ЕО изцяло или частично невалиден поради:
а) нарушение на принципа на недискриминация;
б) нарушение на член 28 ЕО и/или 29 ЕО;
в) нарушение на принципа на пропорционалност;
г) недостатъчност на член 95 ЕО и/или член 133 ЕО като правно основание;
д) нарушение на член 95, параграф 3 ЕО;
е) злоупотреба с правомощия;
ж) нарушение на член 253 ЕО и/или задължението за мотивиране;
з) нарушение на основното право на собственост?
При положение че:
а) национална мярка, транспонираща член 8а от Директива 89/622/ЕИО, е приета през 1992 г.;
б) посочената национална мярка е приета въз основа на правомощия в националното право, които не зависят от съществуването на задължение за транспониране на директивата;
в) Директива 89/622/ЕИО (както е изменена с Акта за присъединяване ...) е отменена и заменена с Директива 2001/37/ЕО, чийто член 8 възпроизвежда член 8а от Директива 89/622/ЕИО; и
г) член 8 от Директива 2001/37/ЕО е невалиден поради принципите, посочени в въпроси 2(а), 2(в) или 2(з),
трябва ли тези принципи да се тълкуват в смисъл, че също така не допускат съответната национална мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Съвместима ли е член 8 от Директива 2001/37/ЕО, с която се забранява пускането на пазара на тютюн за орална употреба, без да се засяга член 151 от Акта за присъединяване, с правото на Европейските общности с по-висока правна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Нарушение на принципа на общностна преференция
Изкривяване на конкуренцията
Нарушение на процедурата
Нарушение на член 12 от Споразумението от Котону
Нарушение на преференциалните споразумения
Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Липса на мотиви
Злоупотреба с власт
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
1. При положение че конфликтът между търговска марка и знак, за който се твърди, че я нарушава, възниква в момент преди влизането в сила на Споразумението по ТРИПС, прилагат ли се разпоредбите на Споразумението по ТРИПС към въпроса кой има по-ранно правно основание, когато твърдяното нарушение на търговската марка продължава след датата, на която Споразумението по ТРИПС става приложимо в Общността и държавите членки?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Може ли търговското наименование на предприятие също да действа като знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен, при какви условия търговското наименование може да се счита за знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
3. Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
(а) Как следва да се тълкува препратката в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права
Може ли правото върху търговско наименование също да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен, как следва да се тълкува тази препратка в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права в случай на търговско наименование, което не е регистрирано или установено чрез използване в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита на търговската марка срещу въпросното търговско наименование, като се има предвид задължението по член 8 от Парижката конвенция да се предоставя защита на търговско наименование независимо дали е регистрирано, и факта, че Постоянният апелативен орган на СТО е приел, че препратката в член 2 от Споразумението по ТРИПС към член 8 от Парижката конвенция означава, че членовете на СТО са задължени по Споразумението по ТРИПС да защитават търговските наименования в съответствие с последния член
При преценка в такъв случай дали търговското наименование има по-ранно правно основание за целите на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС, може ли да се счита за решаващо:
(i) дали търговското наименование е било поне до известна степен известно сред съответните търговски среди в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава;
(ii) дали търговското наименование е било използвано в търговия, насочена към държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава; или
(iii) кой друг фактор може да бъде решаващ за това дали търговското наименование следва да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Допусната ли е явна грешка при прилагането на член 2, параграф 7 от основния регламент относно отказа да се признае статут на предприятие, функциониращо при пазарни условия?
Нарушени ли са член 3, параграфи 2, 3, 5 и 8 от основния регламент и допусната ли е явна грешка при определянето на вредата за общностната индустрия?
Спазено ли е изискването за доказване на причинно-следствената връзка между вноса на дъмпингови продукти и вредата за общностната индустрия по член 3, параграф 6 от основния регламент?
Спазени ли са процесуалните правила, предвидени в основния регламент, включително правото на защита, сроковете за разкриване на информация и мотивирането на акта по член 20 и член 6, параграф 9 от основния регламент и член 253 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Допуснато ли е явно неправилно прилагане на член 2, параграф 7 от основния регламент при отказа да се признае статут на предприятие, функциониращо при пазарни условия?
Спазени ли са изискванията на член 3, параграфи 2, 3, 5 и 8 от основния регламент и допуснато ли е явно неправилно преценяване при установяването на вреда за производството на Общността?
Спазено ли е изискването за установяване на причинно-следствена връзка по член 3, параграф 6 от основния регламент между дъмпинговия внос и вредата за производството на Общността?
Спазени ли са процесуалните правила, предвидени в основния регламент, включително правото на защита и мотивирането на акта, при провеждането на административното производство и приемането на спорното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Съвместимо ли е с членове 23 ЕО, 25 ЕО и 133 ЕО въвеждането на национална такса за заверка на фактури при внос на фармацевтични продукти от други държави членки или от трети държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.