Обща търговска политика
Обща търговска политика
Дело C-178/03: Комисия/Парламент и Съвет, Заключение от 26 май 2005 г.
Неправилен избор на правно основание за приемането на Регламент (ЕО) № 304/2003
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Съдебно решение от 12 май 2005 г.
Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г., да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г., с особено внимание към разпоредбите на член 65, параграф 1, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за асоцииране от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, което определя защитата на географски наименования, имащи интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без правно действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложени към споразумението, да се счита за невалидна и без правно действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4, параграф 5 и Протокола към споразумението)?
Следва ли втората съвместна декларация, приложена към Споразумението от 1993 г., която предполага, че договарящите се страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от Споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави, страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно култивиран сорт лоза в друга държава, страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [част II, раздел 3 от приложение 1 C] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs, влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24, параграф 4 от Споразумението TRIPs), и всяко наименование ясно посочва държавата, региона или района на произход на виното, до което се отнася, по такъв начин, че да не подвежда потребителите?
Дали правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., обхваща и интелектуалната собственост върху наименованията за произход на вина и тяхната експлоатация и, ако да, дали защитата на това право изключва прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложени към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, но не включено в самото споразумение, съгласно което винопроизводителите от региона Фриули няма да могат да използват наименованието „Tocai friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да било обезщетение за лишените от това право винопроизводители от региона Фриули, липсата на какъвто и да било общ обществен интерес, оправдаващ това лишаване, и неспазването на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/03: Alessandrini и др./Комисия, Заключение от 12 април 2005 г.
Нарушение на Регламент № 404/93
Нарушение на правото на собственост и на свободата на стопанска инициатива
Нарушение на принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/03: Испания/Съвет, Съдебно решение от 10 март 2005 г.
Нарушено ли е принципът на Общностна преференция при приемането на Регламент № 975/2003?
Създава ли Регламент № 975/2003 неправомерно изкривяване на конкуренцията на пазара на консервиран тон?
Дали при приемането на Регламент № 975/2003 са допуснати съществени процедурни нарушения поради липса на необходимите технически анализи и доклади?
Нарушено ли е задължението за уведомяване по член 12 от Споразумението от Котону спрямо държавите от АКТБ при приемането на Регламент № 975/2003?
Противоречи ли Регламент № 975/2003 на преференциалните споразумения с държавите от АКТБ и държавите по специалния режим за борба с незаконното производство и трафик на наркотици?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания на икономическите оператори от Общността при приемането на Регламент № 975/2003?
Спазено ли е изискването за мотивиране на Регламент № 975/2003 съгласно член 253 ЕО?
Извършена ли е злоупотреба с власт при определянето на тарифната квота и разпределението ѝ по Регламент № 975/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/02: Van Parys, Съдебно решение от 1 март 2005 г.
Нарушават ли Регламент (ЕИО) № 404/93, изменен с Регламент (ЕО) № 1637/98, Регламент (ЕО) № 2362/98, Регламент (ЕО) № 2806/98, Регламент (ЕО) № 102/1999 и Регламент (ЕО) № 608/1999 член I, член XIII, параграф 1 и член XIII, параграф 2, буква д) от ГАТТ 1994, разглеждани поотделно или заедно, доколкото:
– въвеждат в полза на дванадесет държави, посочени в приложението към Регламент № 1637/98, обща квота от максимум 857 700 тона банани („традиционни АКТ банани“) и освен това тази квота не съответства на разпределение на търговията, което се доближава до търговията без ограничения, доколкото е включена в системата, въведена с Регламент № 1637/98, като вносът на банани се регулира единствено въз основа на тарифна квота;
– въвеждат тарифна квота за общо количество от 2 535 000 тона за трети държави и за нетрадиционни АКТ банани и след това разпределят тази тарифна квота в процентно изражение въз основа на нерепрезентативен период, тъй като вносът на банани през периода от 1994 до 1996 г. вече е бил предмет на ограничителни условия?
Нарушават ли посочените в параграф 1 регламенти член 4 от рамковото споразумение, доколкото с това споразумение Европейската общност се е задължила да урежда отношенията си с Еквадор съгласно разпоредбите на ГАТТ и да предоставя на тази държава режим на най-облагодетелствана нация?
Нарушават ли посочените в параграф 1 регламенти принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на добросъвестност в международното публично право и международното обичайно право, доколкото Комисията не е изпълнила задълженията, произтичащи за Общността от ГАТТ 1994, е злоупотребила с правни процедури и не е взела предвид съдебни производства и резултата от международна процедура по уреждане на спорове, тъй като, въпреки направените декларации при приемането на Регламент № 1637/98, не е установила система, по която лицензи за внос на банани се издават на „действителни вносители“?
Превишила ли е Комисията предоставените ѝ правомощия с Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 1637/98, като е приела тарифната квота за внос на банани, без да вземе предвид задълженията, които произтичат за Общността от ГАТТ 1994 и ГАТС или които, при необходимост, следва да бъдат взети предвид, поради изразеното ѝ намерение да адаптира режима за внос на банани в Общността към приложимите споразумения на СТО като позитивна правна норма, интегрирана в правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/02: Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, Съдебно решение от 27 януари 2005 г.
Нарушено ли е принципът на недискриминация по член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент, като не е предоставено обратно действие на прекратяването на антидъмпинговите мерки за внос от Япония от 4 декември 1997 г., докато за сравними продукти от САЩ и Тайланд не са били събирани антидъмпингови мита?
Достатъчно ли е мотивирана оспорената разпоредба на регламента по смисъла на член 253 ЕО (сега член 296 ДФЕС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/04: Heineken Brouwerijen, Съдебно решение от 13 януари 2005 г.
Явяват ли се Регламент № 1269/1999 и Регламент № 822/2001, които определят общностни тарифни квоти само за внос на ечемик, предназначен за производството на бира, отлежала в резервоари, съдържащи букова дървесина, валидни с оглед на забраната за дискриминация между производителите, предвидена във втора алинея на член 34, параграф 2 ЕО?
Ако посочените регламенти са невалидни, изисква ли член 10, параграф 2 от Регламент № 1766/92 във връзка с Регламент № 2023/2001 все пак да се начислява вносно мито върху висококачествен ечемик по код по КН 1003 00, предназначен за производството на бира от малц?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Заключение от 16 декември 2004 г.
Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/03: Swedish Match, Съдебно решение от 14 декември 2004 г.
Трябва ли членове 28 ЕО и 29 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което забранява на всяко лице да доставя, предлага или се съгласява да достави, излага за доставка или държи за доставка всеки продукт, изцяло или частично произведен от тютюн, който е във вид на прах или частици или във всяка комбинация от тези форми или е представен във вид, наподобяващ хранителен продукт, и е предназначен за орална употреба, различна от пушене или дъвчене?
Явява ли се член 8 от Директива 2001/37/ЕО изцяло или частично невалиден поради:
а) нарушение на принципа на недискриминация;
б) нарушение на член 28 ЕО и/или 29 ЕО;
в) нарушение на принципа на пропорционалност;
г) недостатъчност на член 95 ЕО и/или член 133 ЕО като правно основание;
д) нарушение на член 95, параграф 3 ЕО;
е) злоупотреба с правомощия;
ж) нарушение на член 253 ЕО и/или задължението за мотивиране;
з) нарушение на основното право на собственост?
При положение че:
а) национална мярка, транспонираща член 8а от Директива 89/622/ЕИО, е приета през 1992 г.;
б) посочената национална мярка е приета въз основа на правомощия в националното право, които не зависят от съществуването на задължение за транспониране на директивата;
в) Директива 89/622/ЕИО (както е изменена с Акта за присъединяване ...) е отменена и заменена с Директива 2001/37/ЕО, чийто член 8 възпроизвежда член 8а от Директива 89/622/ЕИО; и
г) член 8 от Директива 2001/37/ЕО е невалиден поради принципите, посочени в въпроси 2(а), 2(в) или 2(з),
трябва ли тези принципи да се тълкуват в смисъл, че също така не допускат съответната национална мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/02: Arnold André, Съдебно решение от 14 декември 2004 г.
Съвместима ли е член 8 от Директива 2001/37/ЕО, с която се забранява пускането на пазара на тютюн за орална употреба, без да се засяга член 151 от Акта за присъединяване, с правото на Европейските общности с по-висока правна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.