Околна среда
Околна среда
Дело C-15/19: Azienda Municipale Ambiente, Заключение от 16 януари 2020 г.
1. Съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд за прилагане с обратно действие на членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003, които транспонират в националното право членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци, в резултат на което съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, се обвързват безусловно с наложените с тези разпоредби задължения, и по-специално с удължаването от десет на 30 години на срока за следексплоатационните грижи на съществуващите депа?
2. По-конкретно, съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци — които съответно приканват държавите членки да приемат „необходимите мерки, за да може общите разходи за инсталацията и експлоатацията на депо, включително, доколкото е възможно, разходите за финансовата гаранция или на нейния еквивалент, посочени в член 8, буква а), подточка iv), както и предвидените разходи за закриването на площадката и на нейната поддръжка след закриването за период най-малко от тридесет години да бъдат покрити от изискваната от оператора цена за унищожаването на всеки вид отпадъци в това депо“, и „мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на транспониране на настоящата директива да продължат да действат“ — тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, въпреки че при изпълнение на така наложените задължения, включително що се отнася до посочените депа, член 17 ограничава мерките за транспониране, като установява преходен период, и не предвижда никаква мярка за смекчаване на финансовите последици, които възникват за „притежателя“ от удължаването?
3. Съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи посочените членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, включително що се отнася до финансовите тежести, произтичащи от така наложените задължения, и по-специално от удължаването на срока за следексплоатационните грижи от десет на 30 години, възлагайки тези финансови тежести на „притежателя“ и легитимирайки по този начин изменение в ущърб на притежателя на тарифите, установени в договорите, уреждащи дейността по обезвреждане на отпадъци?
4. Накрая, съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи посочените членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, включително що се отнася до финансовите тежести, произтичащи от така наложените задължения, и по-специално от удължаването на срока за следексплоатационните грижи от десет на 30 години, приемайки че — за целите на определянето на тези тежести — ще бъдат взети предвид не само отпадъците, които ще бъдат депонирани, считано от влизането в сила на разпоредбите за транспониране, но и отпадъците, които вече са били депонирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/18: Deutsche Umwelthilfe, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли:
– установеното в член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
– установеният по-специално в член 197, параграф 1 ДФЕС принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
– гарантираното от член 47, параграф 1, [първа алинея] от [Хартата] право на ефективни правни средства за защита,
– произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда
– предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза
– да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, […] от дадена провинция, принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от Директива [2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-642/18: Комисия/Испания (Планове за управление на отпадъците), Съдебно решение от 5 декември 2019 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, когато официалното уведомително писмо е изпратено преди изтичането на срока за изпълнение на съответните задължения по Директива 2008/98/ЕО?
Може ли да се установи неизпълнение на задължението за уведомяване по член 33, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, преди да е изтекъл шестгодишният срок за преразглеждане на плановете за управление на отпадъците по член 30, параграф 1 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/18: Deutsche Umwelthilfe, Заключение от 14 ноември 2019 г.
Следва ли:
1) установеното в член 4, параграф 3, втора алинея [ДЕС] изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
2) установеният по-специално в член 197, параграф 1 [ДФЕС] принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
3) гарантираното от член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита ( 6 ),
4) произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда,
5) предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза,
да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, (наричани по-нататък „длъжностните лица“) от дадена провинция принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от [Директива 2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/18: Комисия/Ирландия (вятърни генератори в Дерибрин), Съдебно решение от 12 ноември 2019 г.
Допустимо ли е искането на Европейската комисия за установяване на неизпълнение на задължения от страна на Ирландия, когато Комисията не е посочила конкретните мерки, които следва да бъдат предприети за изпълнение на предходно решение на Съда?
Длъжна ли е Ирландия да предприеме конкретни мерки за отстраняване на последиците от липсата на предварителна оценка на въздействието върху околната среда за проекта за вятърни генератори, въпреки че разрешенията за тях са влезли в сила и не подлежат на обжалване по националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/18: Land Nordrhein-Westfalen, Заключение от 12 ноември 2019 г.
1. Трябва ли член 11, параграф 1, буква б) от [Директивата за ОВОС] да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която жалбоподател, който не е признато сдружение за защита на околната среда, може да поиска да бъде отменено решение на основание на процесуално нарушение само когато процесуалното нарушение отнема на самия него предвидената със закон възможност за участие в процеса на вземане на решения?
2. a) Трябва ли член 4, параграф 1, буква а), подточки i—iii) от [Рамковата директива за водите] да се тълкува в смисъл, че съдържа не само материалноправен критерий за проверка, но също и изисквания за административната процедура за издаване на разрешения?
2. б) При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), трябва ли участието на обществеността по член 6 от Директивата за ОВОС да се отнася винаги и задължително до документите относно оценяването според законодателството в областта на водите в посочения по-горе смисъл, или се допуска разграничение според момента на изготвяне на документа и на неговата сложност?
3. Трябва ли понятието за влошаване на състоянието на подземен воден обект в член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от РДВ да се тълкува в смисъл, че влошаване на химическото състояние на подземен воден обект е налице, когато вследствие на проекта бъде превишена поне една норма за качество на околната среда за един параметър, и че независимо от това, когато за дадено вредно вещество вече е превишена релевантната прагова стойност, всяко следващо (измеримо) повишаване на концентрацията представлява влошаване?
4. a) Трябва ли член 4 от РДВ — като се вземат предвид неговото обвързващо действие (член 288 ДФЕС) и гаранцията за ефективна правна защита (член 19 ДЕС) — да се тълкува в смисъл, че всички членове на заинтересованата от даден проект общественост, които твърдят, че разрешението за проекта нарушава правата им, също имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?
4. б) При отрицателен отговорът на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 4 от РДВ — като се има предвид неговата цел — да се тълкува в смисъл, че във всеки случай жалбоподатели, които поддържат домашен кладенец за лично водоснабдяване в близост до планирано шосе, имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на [електрическата] централа и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/18: Flausch и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92, тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредби от националното законодателство, като изложените в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване, в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и прилагат основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92 във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура жалба за отмяна пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/18: Комисия/Франция (Превишаване на пределно допустимите норми за азотен диоксид), Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Нарушила ли е Френската република задължението си да не допуска системно и постоянно превишаване на пределно допустимите стойности за азотен диоксид (NO2) в определени агломерации и зони за качество на въздуха съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО във връзка с приложение XI?
Изпълнила ли е Френската република задължението си да приеме и приложи подходящи мерки, така че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за NO2 да бъде възможно най-кратък, съгласно член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО във връзка с приложение XV към нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.