Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-66/00: Bigi, Заключение от 10 октомври 2001 г.
1. Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92 (както е изменен с член 1 от Регламент (ЕО) № 535/97) да се тълкува в смисъл, че не е необходимо държавата членка, за която се отнася, да приема официална мярка от законодателен или административен характер, за да разреши използването на нейна територия на наименования, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент № 2081/92?
2. Следователно, достатъчно ли е, за да се разреши използването на горепосочените наименования на територията на съответната държава членка, да няма възражение от тази държава членка срещу такова използване?
3. Правомерно ли е използването на такова наименование от предприятие, чието седалище е на територията на държавата членка, в която е регистрирано наименованието, ако това предприятие използва наименованието, което може да бъде объркано, само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държавата членка, която не възразява срещу използването на това наименование на своята територия?
4. Изтича ли петгодишният срок, посочен в член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92, за използване на наименование във връзка с продукт, чието наименование е регистрирано на 12 юни 1996 г. (вж. Регламент № 1107/96), на 12 юни 2001 г.?
5. Следователно, има ли право предприятие, чието седалище е в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход съгласно член 17 от Регламент № 2081/92 (24 юли 1993 г.), което е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, непрекъснато през петте години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92, да използва същото наименование за разграничаване на продукти, предназначени само за продажба извън държавата членка на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своята територия?
6. Ако на пети въпрос се отговори утвърдително, може ли предприятието, чието седалище е в държавата членка на регистрация на защитеното наименование за произход (ЗНП), законно да обозначава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (12 юни 1996 г.), тоест до 12 юни 2001 г.?
7. От деня, следващ датата, посочена в предходния въпрос (12 юни 2001 г.), трябва ли използването на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки от всеки оператор, който не е изрично упълномощен да използва регистрираното наименование по смисъла на Регламент № 2081/92, да се счита за забранено.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/00: Bigi, Заключение от 9 октомври 2001 г.
1) Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не е необходимо, за да се разреши използването на наименования в държава членка, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, тази държава членка официално да приеме разпоредба чрез закон или административна мярка
2) Достатъчно ли е следователно, за да се разреши използването на посочените наименования на територията на съответната държава членка, че държавата членка не възразява срещу това
3) Означава ли липсата на възражение от страна на държава членка, на чиято територия се използва наименование, което може да бъде объркано с това, регистрирано по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, че предприятие, установено на територията на държавата членка, в която е извършена регистрацията, може законно да използва посоченото наименование, при условие че използва объркващото наименование само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на наименованието
4) Изтича ли петгодишният срок по член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 за използване на съответното наименование за продукт, за който наименованието е регистрирано на 12 юни 1996 г. [вж. Регламент (ЕО) № 1107/96], на 12 юни 2001 г.
5) Има ли предприятие, установено в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход (ЗНП) по член 17 от Регламент № 2081/92 и което без прекъсване е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното наименование за произход, в продължение на пет години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92 (което е станало на 24.7.1993 г.), поради това право да използва това наименование за означаване на продукти, предназначени изключително за продажба извън държавата на регистрация и само в държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своя територия
6) Ако на пети въпрос се отговори положително, може ли предприятие, установено в държавата членка, в която е регистрирано защитеното наименование за произход, законно да означава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното наименование, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (което е станало на 12.6.1996 г.), т.е. до 12 юни 2001 г.
7) Може ли да се приеме, че след датата, посочена в шести въпрос (12.6.2001 г.), съществува забрана за използване на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки, за всеки стопански субект, който не е изрично оправомощен да използва регистрираното наименование съгласно Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/99: Комисия/Италия, Заключение от 20 септември 2001 г.
Непълна транспозиция на член 7, параграф 3 от Директива 93/13/ЕИО, доколкото италианското право не предвижда адекватни и ефективни средства за предотвратяване не само на използването, но и на препоръчването на използването на неравноправни клаузи в договорите с потребители.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/00: González Sánchez, Заключение от 18 септември 2001 г.
1) Skal artikel 13 i Rådets direktiv 85/374/EØF af 25. juli 1985 om indbyrdes tilnærmelse af medlemsstaternes lovgivning om ansvar for produkter med mangler fortolkes således, at den ikke er til hinder for, at der i national ret opretholdes et system med ansvar uden skyld, der eksisterede før direktivets ikrafttræden, og som giver forbrugeren en mere vidtgående beskyttelse end den, der følger af direktivet
2) Såfremt det første spørgsmål besvares bekræftende, skal artikel 13 da fortolkes således, at den også tillader, at der efter direktivets ikrafttræden indføres nye systemer med ansvar uden skyld, som giver forbrugeren en mere vidtgående beskyttelse end den, der følger af direktivet?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/00: Комисия/Франция, Заключение от 18 септември 2001 г.
Неправилна транспозиция на член 9 от Директива 85/374/ЕИО в националното право, доколкото член 1386-2 от Гражданския кодекс предвижда, че разпоредбите относно отговорността за вреди, причинени от дефектни продукти, се прилагат и в случаите, когато вредата върху имущество е под 500 евро
Неправилна транспозиция на член 3, параграф 3 от Директива 85/374/ЕИО в националното право
Неправилна транспозиция на член 7 от Директива 85/374/ЕИО в националното право
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/99: Heininger, Заключение от 12 юли 2001 г.
1) Обхваща ли Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година за защита на потребителя по отношение на договори, сключени извън търговски обекти (наричана по-нататък „директивата за продажби извън търговски обекти“), и договори за ипотечен кредит (параграф 3, точка 2 от Verbraucherkreditgesetz) и има ли тя предимство, що се отнася до правото на отказ, предвидено в член 5, пред Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит (наричана по-нататък „директивата за потребителския кредит“)?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, възпрепятствана ли е националната законодателна власт от директивата за продажби извън търговски обекти да прилага срока за упражняване на правото на отказ по трето изречение на параграф 7, алинея 2 от Verbraucherkreditgesetz в случаите, когато сделката извън търговски обект се отнася до предоставяне на ипотечен кредит по смисъла на параграф 3, точка 2 от Verbraucherkreditgesetz и когато не е предоставено уведомлението, изискуемо по член 4 от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/99: Cape и Idealservice MN RE, Заключение от 15 юни 2001 г.
1) Може ли да се счита за потребител предприятие, което, чрез договор с друго предприятие, използващо формуляр, изготвен от последното, доколкото договорът попада в обхвата на обичайната му стопанска дейност, придобива услуга или стока единствено за полза на своите служители, която е напълно несвързана и отдалечена от обичайната му търговска и стопанска дейност; може ли да се каже при такива обстоятелства, че тази страна е действала за цели, които не са свързани с предприятието?
2) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, възможно ли е всяка страна или образувание да се счита за потребител, когато действа за цели, които не са свързани или благоприятни за обичайната му търговска или стопанска дейност, или понятието потребител се отнася само до физически лица, с изключение на всички други?
3) Може ли дружество да се счита за потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/99: Idealservice MN RE, Заключение от 15 юни 2001 г.
Понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО обхваща ли само физически лица или включва и юридически лица и дружества?
Може ли дружество да се счита за потребител по смисъла на Директива 93/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/99: Cape и Idealservice MN RE, Заключение от 14 юни 2001 г.
1) Може ли търговец, който чрез договор с друг търговец, използвайки формуляр, изготвен от последния и обичайно използван в неговата търговска дейност, закупува услуга или стока, предназначена единствено за неговите служители и без каквато и да е връзка с търговската дейност, която обичайно извършва, да се счита за потребител
Може ли в такъв случай да се приеме, че съответното лице не е действало в рамките на своята търговска дейност?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, може ли всяко лице или институция, когато не действа в рамките на търговската дейност, която обичайно извършва, или с оглед на цели, попадащи в тази дейност, да се счита за потребител, или понятието „потребител“ обхваща единствено физически лица, а не други правни субекти?
3) Може ли дружество да се счита за потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/99: Idealservice MN RE, Заключение от 14 юни 2001 г.
Тълкуване на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО, като се определи дали това понятие обхваща само физически лица или също и юридически лица или предприятия, които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.