Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 90/313/ЕИО да се тълкува в смисъл, че името на производителя и описанието на продукта на хранителни продукти, които са били предмет на административни мерки за контрол на спазването на Регламент № 1139/98, броят на наложените административни санкции вследствие на тези мерки, както и производителите и продуктите, засегнати от тези санкции, представляват информация, свързана с околната среда по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Допустимо ли е прилагането на разпоредба на двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, съгласно която проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да се ползва с абсолютната защита, независимо от евентуално въвеждане в заблуждение, на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92, ако при прилагането на тази разпоредба може да се възпрепятства вносът на продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка?
2. Прилага ли се това и когато географската индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, не се възприема в държавата на произход като географско означение за конкретен продукт, както и не като проста или индиректна географска индикация?
3. Прилагат ли се отговорите на въпроси 1 и 2 и когато двустранното споразумение е споразумение, което държавата членка е сключила преди присъединяването си към Европейския съюз и е продължила след присъединяването си към Европейския съюз със страна наследник на първоначалната друга страна по споразумението чрез декларация на федералното правителство?
4. Задължава ли втората алинея на член 307 ЕО държавата членка да тълкува такова двустранно споразумение, сключено между тази държава членка и трета държава преди присъединяването на държавата членка към ЕС, в съответствие с правото на Общността, както е посочено в член 28 ЕО и/или Регламент № 2081/92, така че предвидената в него защита за проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да обхваща само защита срещу въвеждане в заблуждение, а не абсолютната защита на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не препятства използването на защитено наименование за произход да бъде обвързано с условието операции като нарязване и опаковане на продукта да се извършват в района на производство, когато такова условие е предвидено в спецификацията?
Представлява ли условието използването на защитеното наименование за произход „Prosciutto di Parma“ за шунка, предлагана на пазара на резени, да бъде обвързано с извършването на операциите по нарязване и опаковане в района на производство, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на износа по смисъла на член 29 ЕО и може ли тя да бъде оправдана и съответно съвместима с тази разпоредба?
Може ли обаче това условие да бъде противопоставяно на икономическите оператори, ако не им е било съобщено чрез подходяща публичност в законодателството на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
По отношение на периода преди влизането в сила на Регламент № 1107/96, следва ли член 29 ЕО да се тълкува в смисъл, че не препятства конвенция, сключена между две държави членки А и Б, като Конвенцията между Френската република и Италианската република относно защитата на наименованията за произход, указанията за произход и наименованията на някои продукти, подписана в Рим на 28 април 1964 г., да прави приложимо в държава членка А националното законодателство на държава членка Б, като това, посочено от националния съд, съгласно което наименованието за произход на сирене, защитено в държава членка Б, е запазено, за сирене, предлагано на пазара в настърган вид, само за сирене, което е настъргано и опаковано в региона на производство?
Следва ли Регламент № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не препятства използването на защитено наименование за произход да бъде подчинено на условието операции като настъргване и опаковане на продукта да се извършват в региона на производство, когато такова условие е предвидено в спецификацията?
Когато използването на защитеното наименование за произход Grana Padano за сирене, предлагано на пазара в настърган вид, е подчинено на условието операциите по настъргване и опаковане да се извършват в региона на производство, представлява ли това мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на износа по смисъла на член 29 ЕО и може ли да се счита за оправдана и съвместима с тази разпоредба?
Може ли обаче това условие да бъде противопоставяно на икономическите оператори, при положение че не е било доведено до тяхното знание чрез адекватна публичност в законодателството на Общността, и допуска ли принципът на правната сигурност това условие да бъде считано от националния съд за противопоставимо на оператори, които са извършвали дейността по настъргване и опаковане на продукта през периода преди влизането в сила на Регламент № 1107/96, ако този съд приеме, че през този период Декретът от 4 ноември 1991 г. е бил приложим по силата на посочената Конвенция между Френската република и Италианската република и е могъл да бъде противопоставян на заинтересованите лица съгласно националните правила за публичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Може ли при посочване на съдържанието на витамини да се говори за средна стойност по смисъла на член 1, буква к) от Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно хранителната информация за хранителните продукти (наричана по-нататък „Директивата за хранителната информация“), когато декларираната стойност, която се основава на анализа на производителя на хранителния продукт, съгласно член 6, параграф 8, буква а) от Директивата за хранителната информация, изразява стойността, която продуктът има към момента на изтичане на минималния срок на годност?
2) Позволява ли определението за средна стойност в член 6, параграф 8 от Директивата за хранителната информация свободно определяне на референтния момент и границите на допустимите отклонения?
3) Не се прилага ли Директивата за хранителната информация, доколкото тя обхваща хранителни данни относно съдържанието на витамини, поради това че:
а) по отношение на определението за средна стойност (член 1, буква к) от Директивата за хранителната информация) и нейното изчисляване (член 6, параграф 8 от Директивата за хранителната информация) е твърде неопределена, или
б) съдържа непропорционални разпоредби спрямо целта, преследвана с директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, изменена с Директива 97/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, каквато е предвидена в § 9, параграфи 1 и 3 от Bundesgesetz über den Verkehr mit Lebensmitteln, Verzehrprodukten, Zusatzstoffen, kosmetischen Mitteln und Gebrauchsgegenständen (Lebensmittelgesetz 1975) (Федерален закон за търговията с хранителни продукти, потребителски стоки, добавки, козметични средства и обикновени потребителски артикули), която предвижда обща забрана хранителните продукти при етикетирането или представянето им да бъдат снабдени с твърдения, свързани със здравето, освен ако не е получено предварително разрешение за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която съдържа обща забрана за използване на здравни твърдения при етикетирането или представянето на хранителни продукти, освен ако не е получено предварително разрешение, с изискванията на член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО?
Допустимо ли е държава членка да въведе по-строги национални правила относно здравните твърдения върху хранителни продукти, които надхвърлят изискванията на Директива 79/112/ЕИО, с цел защита на общественото здраве или предотвратяване на заблуждаващи твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда обща забрана за използване на здравни твърдения върху етикетирането или представянето на хранителни продукти, освен ако не е получено предварително разрешение, с изискванията на член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО?
Може ли държава членка да въведе по-строги национални правила относно здравните твърдения за хранителни продукти, отколкото предвижда Директива 79/112/ЕИО, с цел защита на общественото здраве и предотвратяване на заблуждаващи твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.