Конкуренция

1) В правото на Общността и с оглед по-специално на член 30 от Договора от Рим, може ли определянето на минимална продажна цена на моторни горива на френския вътрешен пазар да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса?
2) Представляват ли доводите, изложени от Administration de la Concurrence et de la Consommation (Служба по конкуренцията и потреблението) на страници 13, 14 и 15 от нейните становища, по-специално желанието да се защитят интересите на потребителите на национално равнище чрез поддържане на ефективна конкуренция на националната територия с цел да се гарантира оцеляването на дребните търговци пред конкуренцията от големите групи, основания от обществен ред или обществена сигурност по смисъла на член 36 от Договора от Рим?

1) Съвместимо ли е с членове 3, 5 и 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност една от държавите членки да въведе правила, налагащи максимални отстъпки при продажбата на моторни горива на потребителите?
2) Позволява ли член 36 от Договора за ЕИО на държава членка да въведе такива правила относно производството, разпространението и потреблението на моторни горива на основания, свързани с обществения ред?

1) Следва ли член 3, буква (f) от Договора за ЕИО, който предвижда „учредяването на система, гарантираща, че конкуренцията на общия пазар не е нарушена“, и втората алинея на член 5 от Договора, която предвижда, че държавите членки „се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на този Договор“, да се тълкуват в смисъл, че правят неприложими правилата на държава членка, установени със закон или наредба, които определят минимални цени или, по-специално, максимални отстъпки?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли да се приеме, че такива национални правила, доколкото се прилагат за петролни продукти, могат да попаднат в обхвата на член 36 от Договора за ЕИО като отговарящи на съществено изискване на обществения ред?

Трябва ли членове 3, буква (f) и 5 от Договора (ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че забраняват въвеждането в държава-членка, чрез приемане на закони или подзаконови актове, на минимални цени за продажба на дребно на бензин обикновен и бензин супер на бензиностанции

(1) Допустима ли е практиката за налагане на минимални цени с оглед на основния принцип на свободната конкуренция, провъзгласен в член 3 от Договора (ЕИО)?
(2) В случая на моторни горива, може ли законодателство, налагащо минимални цени, да се счита за обосновано по съображения, свързани с обществения ред по смисъла на член 36 от Договора?

Явява ли се съвместим или противоречи ли на разпоредбите на членове 3, 5 и 30 от Договора от Рим от 25 март 1957 г. издаденият на 29 април 1982 г. от министъра на икономическите и финансовите въпроси и от министъра, отговарящ за енергетиката, на правителството на Френската република декрет, забраняващ продажбата във Франция на обикновен и супер бензин на цена, по-ниска от периодично определяната с министерско решение?

Трябва ли членове 3, буква (f), 5, 30, 85 и 86 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че забраняват приемането от държава-членка на законодателство или правила, въвеждащи система за минимални цени за дребната продажба на „обикновен“ и „супер“ бензин?