Картели
Картели
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда за поправка на явни грешки или неточности в съдебните решения при конкретните искания на Комисията?
Налице ли са явни грешки или неточности по смисъла на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник по отношение на формулировките в точка 89 от съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от [Хартата], както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от [Директива 2014/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено със задължителна сила въз основа на член 9 от [Директива 2014/104] или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на колективно претърпени вреди или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на последващ (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за вреди в малък размер би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели решение със задължителна сила по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от [Директива 2014/104] (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен ред, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи („public enforcement“), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти („private enforcement")?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако не може да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от [Законодателния декрет], която предвижда, че „3. Управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра.“?
2) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от [Законодателния декрет], която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
„а) складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години;
б) складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад“.
3) Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директива [2006/123]/ЕО, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от [Законодателния декрет]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Може ли условието за паралелно налагане по член 4, буква б), подточка i) от [Регламент № 330/2010] да се счита за изпълнено и по този начин доставчикът, който отговаря на останалите условия по този регламент, да забрани правно валидно активните продажби от страна на един от своите купувачи на територия, която е предоставена при условията на изключителност за друг купувач, ако това се основава единствено на констатацията, че другите купувачи не извършват активни продажби на тази територия
[…] [T]рябва ли да се счита, че съществуването на споразумение, забраняващо активните продажби между тези други купувачи и доставчика, е доказано в достатъчна степен само въз основа на констатацията, че тези други купувачи не извършват активни продажби на предоставената при условията на изключителност територия?
2) Може ли условието за паралелно налагане по член 4, буква б), подточка i) от [Регламент № 330/2010] да се счита за изпълнено и по този начин доставчикът, който отговаря на останалите условия по този регламент, да забрани правно валидно активните продажби от страна на един от своите купувачи на територия, която е предоставена при условията на изключителност на друг купувач, ако той получава съгласието на другите си купувачи само ако и когато им предстои да извършват активни продажби на така изключително предоставената територия
Или по-скоро е необходимо доставчикът да е получил такова съгласие от всички свои купувачи, независимо от това дали те ще извършват активни продажби на предоставената при условията на изключителност територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Решение от **.**.2024 г.
Давността за налагане на глоба на HSBC е изтекла
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Изтекъл ли е срокът за налагане на глоба поради приемането на оспорваното решение след изтичане на десетгодишния давностен срок по член 25, параграф 5 от Регламент № 1/2003?
Допустимо ли е използването на намалени парични постъпления като заместител на стойността на продажбите при определяне на основния размер на глобата и спазено ли е изискването за мотивиране в тази връзка?
Правилно ли е определен коефициентът на намаление от 98,849% при изчисляване на стойността на продажбите, включително по отношение на мотивите, принципа на пропорционалност и равнопоставеност?
Съответства ли определянето на тежестта на нарушението и прилагането на допълнителен процент ("допълнителна сума") на принципите на равнопоставеност и пропорционалност?
Пропорционален ли е размерът на наложената глоба с оглед на периферната роля на HSBC, предполагаемите про-конкурентни ефекти и кратката продължителност на участието в нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях защита на [документите от черния списък], както и на получените от тях сведения, има абсолютно действие, като същата се прилага и спрямо органите на наказателното производство (прокуратури и наказателни съдилища), поради което в наказателното производство [документите от черния списък] не трябва да се прилагат към материалите по делата и да служат като основа за по-нататъшни разследвания?
2) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че абсолютната защита на [документите от черния списък] (по смисъла на първия въпрос) обхваща и документи и получените от тях сведения, които лицето, освободено от санкции или постигнало споразумение, е представило за излагане, конкретизиране или доказване на съдържанието на [документите от черния списък]?
3) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях защита на [документите от черния списък] (и документите по смисъла на втория въпрос), както и на получените от тях сведения, има абсолютно действие, като в наказателни производства същата се прилага и спрямо обвиняемите, които не са подали [съответните документи от черния списък], от една страна, и от друга, спрямо другите участници в наказателното производство (по-специално увредени лица с цел предявяване на гражданскоправни претенции), поради което на обвиняемите или на увредените лица не трябва да се предоставя достъп до [документите от черния списък], както и до представените заедно с тях документи, а също така и до получените от тях сведения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Гарантирана ли е била безпристрастността на представителите на националните органи по конкуренция в рамките на консултативния комитет при възобновяване на административната процедура след анулиране на предходни решения?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради това, че определени предприятия и сдружения не са били поканени на изслушването от 23 април 2018 г.?
Могла ли е Комисията да откаже да покани Ansfer като заинтересована трета страна на изслушването от 2018 г., въпреки че преди това е била призната за такава?
Спазен ли е принципът за разумен срок при провеждането на административната процедура и довела ли е продължителността ѝ до нарушаване на правата на защита на жалбоподателите?
Обосновано ли е решението на Комисията да наложи санкция с оглед на целите за възпиращ ефект и предотвратяване на безнаказаност, като се вземат предвид особеностите на случая и промените на пазара?
Може ли като основание за налагане на санкция да се използва необходимостта да се гарантира правото на трети лица да предявят искове за обезщетение?
Дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката си относно твърдението, че административната процедура е проведена с необходимата бързина и без неоправдани забавяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Гарантирана ли е била безпристрастността на представителите на националните органи по конкуренция, участващи в консултативния комитет, при повторното разглеждане на делото?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради липсата на участие на определени предприятия и асоциации в изслушването на 23 април 2018 г.?
Трябвало ли е Комисията да покани Ansfer като заинтересована трета страна на изслушването през 2018 г. и нарушени ли са били процесуалните права на жалбоподателите поради това?
Нарушен ли е принципът за разумен срок на административното производство и довело ли е това до накърняване на правата на защита на жалбоподателите?
Обосновано ли е било налагането на санкция с оглед на целите за възпиране и предотвратяване на безнаказаност, предвид изключителния характер на случая и настъпилите промени на пазара?
Могла ли е Комисията да обоснове необходимостта от санкция с цел да се гарантира възможността на трети лица да предявят искове за обезщетение?
Дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката си относно твърдението, че административната фаза е проведена с необходимата бързина и без неоправдани забавяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли членове 45 и 101 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват:
– принципа на солидарна отговорност между играча и клуба, който иска да го наеме, за заплащане на обезщетението, което се дължи на клуба, с който договорът е бил прекратен без основателна причина, както е уреден в член 17[, точка 2] от [ПСТФ], във връзка със спортните санкции, предвидени в член 17[, точка 4] от същия правилник, и с финансовите санкции, предвидени в член 17[, точка 1],
– възможността [националното футболно сдружение] на предишния клуб на играча да не издаде [СМТ], необходим за наемането на играча от нов клуб, ако е налице спор между предишния клуб и играча (член 9[, точка 1] от [ПСТФ] и член 8.2, параграф 7 от приложение 3 към [него])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.