Картели
Картели
Дело C-209/23: RRC Sports, Заключение от 15 май 2025 г.
Трябва ли член 101 [ДФЕС] (картелна забрана), член 102 ДФЕС (забраната за злоупотреба с господстващо положение) и член 56 ДФЕС (свободно предоставяне на услуги), както и член 6 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, приета от световна спортна федерация (в случая: [ФИФА]), към която принадлежат 211 национални спортни федерации по съответния спорт (в случая: футбол) и чиито правила следователно са задължителни поне за по-голямата част от участниците в съответните национални професионални лиги по този спорт (в случая: клубове (което означава и футболни клубове, регистрирани като капиталови дружества), играчи (които са членове на клубове) и футболни агенти), със следното съдържание: 1) забранено е по отношение на футболни агенти да се договарят или плащат възнаграждения, които надвишават горна граница, изчислена като процент от трансферната сума или годишното възнаграждение на съответния играч, както е предвидено в член 15, параграф 2 от [FFAR]; 2) на трети лица е забранено да плащат дължимо по договора за представителство с футболния агент възнаграждение от името на договорния партньор на футболния агент, както е предвидено в член 14, параграфи 2 и 3 от FFAR; 3) на клубове е забранено да плащат повече от 50 % от общото възнаграждение, дължимо от играча и клуба за услугите на футболния агент, в случаите, когато футболен агент работи за приемащия клуб и за играча, както е предвидено в член 14, параграф 10 от FFAR; 4) за издаването на лиценз за футболен агент, което е условие за получаване на разрешение за предоставяне на услуги по футболно агентство, се изисква кандидатът да се подчинява на вътрешните правила на световната спортна федерация (в случая: FFAR, Устава на ФИФА, Дисциплинарния правилник на ФИФА, Етичния правилник на ФИФА, [ПСТИ на ФИФА], както и уставите, правилниците, предписанията и решенията на органите и комисиите), както и на нейната юрисдикция и на юрисдикцията на конфедерациите и асоциациите членки, както е предвидено в член 4, параграф 2, член 16, параграф 2, буква b), член 20 от FFAR във връзка с член 8, параграф 3, член 57, параграф 1, член 58, параграфи 1 и 2 от Устава на ФИФА, член 5, буква a), член 49, член 53, параграф 3 от Дисциплинарния правилник на ФИФА, член 4, параграф 2, член 82, параграф 1 от Етичния правилник на ФИФА; 5) установяват сe условия за издаване на лиценз за футболен агент, съгласно които издаването на лиценз се изключва окончателно, без възможност за последващото му издаване, в случай на присъда или споразумение в наказателно производство, или на забрана за дейност за срок от най-малко две години, спиране на действието или отнемане на разрешение, или друго лишаване от права от страна на орган или спортна асоциация, както е предвидено в член 5, параграф 1, буква a), подточки ii) и iii) от FFAR; 6) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), както съответно е предвидено в член 12, параграфи 8 и 9 от FFAR; и 6а) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор съвместно със свързан футболен агент, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), ако терминът „свързан футболен агент“ включва сътрудничество в съответствие с определението за „свързан футболен агент“ („Connected Football Agent“), предвидено във FFAR (стр. 6, точка (iv) от FFAR), както е предвидено в член 12, параграф 10 от FFAR във връзка с определението „свързан футболен агент“, стр. 6, точка (iv) от FFAR; 7) на футболни агенти е забранено да установяват контакт или да сключват договор за представителство с клуб, играч, асоциация — членка на световна спортна федерация, или с юридическо лице, управляващо т.нар. single entity league, на които е разрешено да ангажират футболни агенти и които са сключили договор за изключителни права с друг футболен агент, както е предвидено в член 16, параграф 1, букви b) и c) от FFAR; 8) имената и подробна информация за всички футболни агенти, имената на клиентите, които те представляват, услугите, които футболните агенти предоставят на всеки отделен възложител, и/или подробностите за всички сделки с участието на футболни агенти, включително размерът на възнаграждението, което се изплаща на футболните агенти, трябва да бъдат качени на платформа на световната спортна федерация, като до тази информация се предоставя частичен достъп на други клубове, играчи или футболни агенти, както е предвидено в член 19 от FFAR; 9) забранено е да се договаря възнаграждение за услуги по футболно агентство по друг начин освен изключително въз основа на възнаграждението на играча или трансферната сума, както е предвидено в член 15, параграф 1 от FFAR; 10) съществува презумпция, че други услуги, предоставени от футболен агент или свързан с него футболен агент 24 месеца преди или след предоставянето на услуга по футболно агентство на клиент, включен в сделката, за която са предоставени услугите по футболно агентство, представляват част от услугите по футболно агентство, и доколкото презумпцията не може да бъде оборена, възнаграждението за другите услуги се счита за част от възнаграждението за услугата по футболно агентство, както е предвидено в член 15, параграфи 3 и 4 от FFAR; 11) размерът на възнаграждението на футболния агент се изчислява като процент само от действително изплатената на играча заплата, както е предвидено в член 14, параграфи 7 и 12 от FFAR; 12) футболните агентите са длъжни да оповестяват на световната спортна федерация следната информация: а) в срок от 14 дни след сключването: всяко споразумение с клиент, което не е споразумение за представителство, включително, но не само, други услуги, и поисканата на платформата информация; б) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение: поисканата на платформата информация; в) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение по всеки договор с клиент, различен от договор за представителство: поисканата на платформата информация; г) в срок от 14 дни от датата на възникване: всяко договорно или друг вид споразумение между футболни агенти за сътрудничество при предоставянето на каквито и да било услуги или за споделяне на приходите или печалбите от която и да е част от техните услуги по футболно агентство; д) при условие че извършват дейността си чрез агенция, в срок от 14 дни след първата сделка с участието на агенцията: броя на футболните агенти, които извършват дейност чрез същата агенция, и имената на всички служители, както е предвидено в член 16, параграф 2, буква й), подточки ii)—v) и буква к), подточка ii) от FFAR; 13) на клубовете е забранено да договарят с футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения за трансфер на играч или да плащат на футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения, чиято основа на изчисление зависи (и) от бъдеща компенсация, която клубът получава от следващ трансфер на играча, както е предвидено в член 18б, параграф 1, първа хипотеза от ПСТИ на ФИФА и в член 16, параграф 3, буква e) от FFAR“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/23: Beevers Kaas, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Трябва ли член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че когато доставчик е предоставил изключителна територия на един от своите купувачи, самата констатация, че другите купувачи на този доставчик не извършват активни продажби на тази територия, е достатъчна, за да се установи наличието на споразумение между посочения доставчик и другите купувачи относно забраната за активни продажби на посочената територия за целите на прилагането на тази разпоредба?
Трябва ли член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение се ползва за периода, за който е доказано, че купувачите на даден доставчик са се съгласили с поканата на последния да не извършват активни продажби на изключителната територия, предоставена на друг купувач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/23: Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain и др., Заключение от 3 април 2025 г.
Съществува ли тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ между: i) иск, от една страна, срещу главен ответник, който не е адресат на отнасящото се до картела решение на Комисията (C‑672/23) или на националния орган за защита на конкуренцията (С‑673/23), но от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия за установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза в качеството на субект, за който се твърди, че е част от предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза (наричано по-нататък „предприятие“), и ii) иск, от друга страна, срещу (А) съответник, който е адресат на същото решение, и/или (Б) съответник, който не е адресат на решението и за който се твърди, че в качеството на правен субект е част от предприятие, което според това решение носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза
Има ли значение в това отношение а) дали главният ответник, от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия, през периода на съществуване на картела само притежава и управлява дялове; б) при утвърдителен отговор на въпрос 4а, дали главният ответник, от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия, е участвал в производството, дистрибуцията, продажбата и/или доставката на обхванати от картела продукти и/или в предоставянето на обхванати от картела услуги; в) (С‑673/23) дали главният ответник е установен в държавата членка, в която националният орган за защита на конкуренцията е установил на националния пазар (само) едно нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза; в) (C‑672/23) /г) (С‑673/23) дали съответникът, адресат на решението, е определен в същото като: i) действителен участник в картела в смисъл, че действително е участвал в споразумението(ята), за което(които) е установено, че нарушава(т) правилата на конкуренцията, и/или в съгласуваните практики, или ii) правен субект, който е част от предприятието, което носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза; г) (C‑672/23) /д) (С‑673/23) дали съответникът, който не е адресат на решението, действително е произвеждал, разпространявал, продавал и/или доставял обхванатите от картела продукти и/или действително е предоставял обхванатите от картела услуги; д) (C‑672/23) /е) (C‑673/23) дали главният ответник и съответникът са част от едно и също предприятие, или не; е) (C‑672/23) /ж) (С‑673/23) дали ищците са закупували продукти пряко или непряко от главния ответник и/или от съответника и/или са получавали услуги пряко или непряко от тях?
Има ли значение за отговора на въпрос 1а дали е предвидима, или не възможността срещу съответния съответник да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на главния ответник съд
При утвърдителен отговор: представлява ли тази предвидимост отделен критерий при прилагането на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“
Налице ли е по принцип такава предвидимост с оглед на решение Sumal от 6 октомври 2021 г. (C‑882/19, EU:C:2021:800)
Доколко от обстоятелствата, посочени в букви а)—е) (С‑672/23)/(букви а)—ж) (С‑673/23) от въпрос 1а, в конкретния случай е предвидима възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на главния ответник съд?
Следва ли при определянето на компетентността да се вземе предвид и евентуалният успех на иска срещу главния ответник
При утвърдителен отговор: достатъчно ли е при тази преценка да не може да се изключи a priori възможността искът да бъде уважен?
Включва ли предвиденото в правото на Съюза право на всяко лице на обезщетение за вреди от установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза и правото да претендира вреди, настъпили извън ЕИП?
Трябва или може да се приложи признатата в конкурентното право презумпция за упражняване на решаващо влияние на (глобените) дружества майки върху икономическата дейност на дъщерните дружества („презумпция Akzo“) по (гражданскоправни) дела за вреди от картел?
Отговаря ли междинен холдинг, който само управлява и притежава дялове, на втория критерий Sumal (извършване на икономическа дейност, която има конкретна връзка с предмета на нарушението, за което носи отговорност дружеството майка)?
При прилагането на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ могат ли различни, установени в една и съща държава членка ответници (заедно) да бъдат главен ответник?
Определя ли член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ пряко и непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право?
При отрицателен отговор на въпрос 4а — от което следва, че може да има само един главен ответник — и при утвърдителен отговор на въпрос 4б — от което следва, че член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ определя непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право: съществува ли възможност при прилагане на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ за вътрешно изпращане на делото на съда по местоживеенето на ответника в същата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/24: Teva Pharmaceutical Industries и Cephalon/Комисия, Заключение от 27 март 2025 г.
Неправилно прилагане на правото от Общия съд при прилагането на критерия за установяване на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта в контекста на споразумение за доброволно уреждане на спорове за фармацевтични патенти, съгласно съдебната практика, установена с решение Generics (UK)
Неправилно прилагане на правото от Общия съд при анализа на антиконкурентните последици от Споразумението за уреждане на спорове
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/23: Booking.com и Booking.com (Deutschland), Определение от 30 януари 2025 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда за поправка на явни грешки или неточности в съдебните решения при конкретните искания на Комисията?
Налице ли са явни грешки или неточности по смисъла на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник по отношение на формулировките в точка 89 от съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/23: ASG 2, Съдебно решение от 28 януари 2025 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от [Хартата], както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от [Директива 2014/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено със задължителна сила въз основа на член 9 от [Директива 2014/104] или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на колективно претърпени вреди или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на последващ (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за вреди в малък размер би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели решение със задължителна сила по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от [Директива 2014/104] (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен ред, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи („public enforcement“), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти („private enforcement")?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако не може да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/24: Centro Petroli Roma – II, Заключение от 22 януари 2025 г.
1) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от [Законодателния декрет], която предвижда, че „3. Управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра.“?
2) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от [Законодателния декрет], която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
„а) складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години;
б) складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад“.
3) Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директива [2006/123]/ЕО, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от [Законодателния декрет]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/23: Beevers Kaas, Заключение от 9 януари 2025 г.
1) Може ли условието за паралелно налагане по член 4, буква б), подточка i) от [Регламент № 330/2010] да се счита за изпълнено и по този начин доставчикът, който отговаря на останалите условия по този регламент, да забрани правно валидно активните продажби от страна на един от своите купувачи на територия, която е предоставена при условията на изключителност за друг купувач, ако това се основава единствено на констатацията, че другите купувачи не извършват активни продажби на тази територия
[…] [T]рябва ли да се счита, че съществуването на споразумение, забраняващо активните продажби между тези други купувачи и доставчика, е доказано в достатъчна степен само въз основа на констатацията, че тези други купувачи не извършват активни продажби на предоставената при условията на изключителност територия?
2) Може ли условието за паралелно налагане по член 4, буква б), подточка i) от [Регламент № 330/2010] да се счита за изпълнено и по този начин доставчикът, който отговаря на останалите условия по този регламент, да забрани правно валидно активните продажби от страна на един от своите купувачи на територия, която е предоставена при условията на изключителност на друг купувач, ако той получава съгласието на другите си купувачи само ако и когато им предстои да извършват активни продажби на така изключително предоставената територия
Или по-скоро е необходимо доставчикът да е получил такова съгласие от всички свои купувачи, независимо от това дали те ще извършват активни продажби на предоставената при условията на изключителност територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/23: FL und KM Baugesellschaft и S, Заключение от 24 октомври 2024 г.
1) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях защита на [документите от черния списък], както и на получените от тях сведения, има абсолютно действие, като същата се прилага и спрямо органите на наказателното производство (прокуратури и наказателни съдилища), поради което в наказателното производство [документите от черния списък] не трябва да се прилагат към материалите по делата и да служат като основа за по-нататъшни разследвания?
2) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че абсолютната защита на [документите от черния списък] (по смисъла на първия въпрос) обхваща и документи и получените от тях сведения, които лицето, освободено от санкции или постигнало споразумение, е представило за излагане, конкретизиране или доказване на съдържанието на [документите от черния списък]?
3) Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално [член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от Директива 2014/104], както и [член 31, параграф 3 от Директива 2019/1] — да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях защита на [документите от черния списък] (и документите по смисъла на втория въпрос), както и на получените от тях сведения, има абсолютно действие, като в наказателни производства същата се прилага и спрямо обвиняемите, които не са подали [съответните документи от черния списък], от една страна, и от друга, спрямо другите участници в наказателното производство (по-специално увредени лица с цел предявяване на гражданскоправни претенции), поради което на обвиняемите или на увредените лица не трябва да се предоставя достъп до [документите от черния списък], както и до представените заедно с тях документи, а също така и до получените от тях сведения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/23: Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Гарантирана ли е била безпристрастността на представителите на националните органи по конкуренция, участващи в консултативния комитет, при повторното разглеждане на делото?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради липсата на участие на определени предприятия и асоциации в изслушването на 23 април 2018 г.?
Трябвало ли е Комисията да покани Ansfer като заинтересована трета страна на изслушването през 2018 г. и нарушени ли са били процесуалните права на жалбоподателите поради това?
Нарушен ли е принципът за разумен срок на административното производство и довело ли е това до накърняване на правата на защита на жалбоподателите?
Обосновано ли е било налагането на санкция с оглед на целите за възпиране и предотвратяване на безнаказаност, предвид изключителния характер на случая и настъпилите промени на пазара?
Могла ли е Комисията да обоснове необходимостта от санкция с цел да се гарантира възможността на трети лица да предявят искове за обезщетение?
Дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката си относно твърдението, че административната фаза е проведена с необходимата бързина и без неоправдани забавяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.