Гражданство на Съюза
Гражданство на Съюза
Дело C-897/19: Ruska Federacija, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Следва ли държава членка на Европейския съюз, която разглежда искане за екстрадиция в трета държава на гражданин на държава от ЕАСТ, страна по Споразумението за ЕИП и по споразумение за предаване със Съюза, да уведоми тази държава от ЕАСТ за искането и при необходимост да й предаде лицето вместо да го екстрадира?
Задължена ли е държавата членка да провери, че екстрадицията няма да наруши правата по член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, особено когато на лицето е предоставено убежище от държавата от ЕАСТ именно поради наказателното преследване в държавата, отправила искането за екстрадиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-897/19: Ruska Federacija, Заключение от 27 февруари 2020 г.
Нарушение на забраната за дискриминация на основание гражданство при екстрадиция на гражданин на държава от ЕИП, асоциирана към споразумението от Шенген, в трета държава
Неправилно прилагане на принципа на взаимно доверие и задълженията, произтичащи от общата европейска система за убежище, по отношение на решение за предоставяне на убежище от държава, асоциирана към споразумението от Шенген
Неправилно тълкуване и прилагане на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по екстрадиране между държавите — членки на Европейския съюз, и Исландия и Норвегия
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-754/18: Ryanair Designated Activity Company, Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази директива както притежаването на валидна карта за пребиваване по член 10, така и притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 освобождават членовете на семейството от задължението да притежават виза към момента на влизането на територията на друга държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува по същия начин и когато лицето, което е член на семейството на гражданин на Съюза и не е гражданин на друга държава членка, е придобило правото на постоянно пребиваване в Обединеното кралство и му е издадена карта за постоянно пребиваване от Обединеното кралство
С други думи, притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 от тази директива, издадена от Обединеното кралство, освобождава ли притежателя ѝ от задължението да получи виза, независимо от това, че спрямо посочената държава не се прилагат нито [Регламент № 539/2001], нито Регламент (ЕС) 2016/399?
3) Ако отговорите на първия и на втория преюдициален въпрос са утвърдителни: трябва ли притежаването на издадена съгласно член 20 от Директива 2004/38 карта за пребиваване само по себе си да се счита за достатъчно доказателство, че титулярят на картата е член на семейството на гражданин на Съюза и без да е необходима никаква проверка или допълнително удостоверяване, има правото като член на семейството да влиза на територията на друга държава членка и е освободен от изискването за притежаване на виза по член 5, параграф 2 от посочената директива?
4) Ако Съдът отговори отрицателно на третия преюдициален въпрос: трябва ли член 26, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген да се тълкува в смисъл, че освен да провери пътните документи, въздушният превозвач трябва да провери и дали пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, към момента на пътуването действително е член на семейството на гражданин на Съюза?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
i) Задължен ли е въздушният превозвач, ако не може да установи дали към момента на влизането пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, действително е член на семейството на гражданин на Съюза, да откаже качване на борда на самолета и да откаже да превози това лице до друга държава членка?
ii) Ако въздушният превозвач не е проверил това обстоятелство и не е отказал превоз на пътник, който не може да докаже статута си на член на семейството, но пък притежава карта за постоянно пребиваване, може ли на този превозвач да се наложи по тази причина глоба съгласно член 26, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-836/18: Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а), Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
1) Mоже ли изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7[, параграф 1] от Кралски декрет 240/2007, за да получи съпругът/съпругата му от трета страна право на пребиваване съгласно член 7[, параграф 2] от [този] декрет, в случай на неизпълнение на тези условия да се смята за противоречащо на член 20 [ДФЕС], ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло
За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от Código Civil (Граждански кодекс) предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно.
2) Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 [ДФЕС] при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага правилото по член 7 от Кралски декрет 240/2007 и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение, само и единствено поради това че този гражданин не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, от когото зависи, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза
За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на [Съда на Европейския съюз], и по-специално решение [K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия) (C‑82/16, EU:C:2018:308)]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/18: TÜV Rheinland LGA Products и Allianz IARD, Заключение от 6 февруари 2020 г.
1) Обвързва ли принципът за недопускане на дискриминация по [член 18, първа алинея ДФЕС] не само държавите членки и институциите на Съюза, но и частноправните субекти (пряко действие спрямо трети лица на [член 18, първа алинея ДФЕС])
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и [член 18, първа алинея ДФЕС] е неприложим в отношенията между частноправните субекти: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ограничаването на покритието до застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, противоречи на тази разпоредба, тъй като френският компетентен орган, [BCT], не е възразил срещу съответната клауза, въпреки че същата нарушава [член 18, първа алинея ДФЕС], защото предполага непряка дискриминация на основание гражданство
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случаи на действие спрямо трети лица при какви условия може да бъде обоснована непряка дискриминация
По-специално може ли териториално ограничаване на застрахователното покритие до застрахователни събития, настъпили в определена държава членка, да се обоснове с довода относно лимита на отговорността на застрахователя и размера на премията, когато същевременно съответните застрахователни договори предвиждат, че в случай на серия застрахователни събития покритието за всяко застрахователно събитие и покритието за застрахователна година са ограничени до определени суми
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ако в противоречие с тази разпоредба застрахователят е изплатил обезщетения само във връзка със застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, то той не може да възрази срещу извършването на плащане с мотива, че е достигната застрахователната сума, ако застрахователното събитие е настъпило извън тези територии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/19: Pensionsversicherungsanstalt (Преустановяване на трудова дейност след навършване на пенсионна въз…, Съдебно решение от 22 януари 2020 г.
Следва ли член 17, параграф 1, буква а) от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че за да придобият право на постоянно пребиваване преди изричането на петгодишния период, работниците или служителите, които към момента на окончателно преустановяване на тяхната трудова дейност са навършили предвидената в законодателството на държавата на тяхната заетост възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да са упражнявали последната си трудова дейност поне през последните 12 месеца и да са пребивавали в държавата на тяхната заетост непрекъснато най-малко в продължение на три години?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Разполагат ли работниците или служителите по член 17, параграф 1, буква a), първо предложение от Директива 2004/38 с право на постоянно пребиваване, при положение че са започнали трудова дейност в друга държава членка в момент, в който е възможно да се предвиди, че ще могат да упражняват тази трудова дейност за относително кратък период, преди да навършат законоустановената пенсионна възраст, и поради ниските си доходи при всички положения, след като преустановят упражняването на тази трудова дейност, ще трябва да разчитат на системата за социално подпомагане на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/18: Staatsanwaltschaft Offenburg, Заключение от 16 януари 2020 г.
1. Трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) дори когато обвиняемият в действителност не знае за присъдата и не може да бъде установено по същия начин както при връчване на присъда, ако обвиняемият имаше местожителство в тази държава членка, че обвиняемият действително е узнал за присъдата?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) и при преследването на това престъпление в субективно отношение на осъденото лице се възлагат по-големи задължения да положи усилия действително да се осведоми за присъдата, отколкото би имало, ако имаше местожителство в тази държава членка, така че става възможно наказателно преследване на осъденото лице за непредпазливо деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/18: Société Générale, Заключение от 28 ноември 2019 г.
Допускат ли членове 18 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС национална правна уредба да прилага върху финансовите сделки — независимо от държавата на местопребиваване на участниците на финансовия пазар и на посредника — данък, с който се облагат страните по сделката и който е фиксирана сума, нарастваща с траншове от стойността на сделките и варираща в зависимост от вида на търгувания инструмент и стойността на договора, и който се дължи по силата на факта, че предмет на облагаемите сделки е търговия с дериват, който има за основа ценна книга, издадена от дружество, местно лице за държавата, въвела същия данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-836/18: Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а), Заключение от 21 ноември 2019 г.
1) Изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7[, параграф 1] от Кралски декрет 240/2007, за да получи неговият съпруг/неговата съпруга от трета страна право на пребиваване съгласно член 7[, параграф 2] от [този] декрет, може ли в случай на неизпълнение на тези условия, да се смята за противоречащо на член 20 [ДФЕС], ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло
За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от Código Civil (Граждански кодекс) предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно.
2) Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 [ДФЕС] при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага правилото по член 7 от Кралски декрет 240/2007 и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение, само и единствено поради това че този гражданин не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, от когото зависи, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза
За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на [Съда], и по-специално решение [K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.