Полицейско сътрудничество
Полицейско сътрудничество
Дело C-579/15: Popławski, Съдебно решение от 29 юни 2017 г.
Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност на тази държава членка да поеме изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на правна основа за това, предвидена в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор условия и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
При отрицателен отговор на първия въпрос
a) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби [(ОВ C 326, 2012 г., стр. 322)] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено; и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното си право, като тълкува тази разпоредба в смисъл, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли изпълняващата държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/16: Beshkov, Заключение от 17 май 2017 г.
1. Как следва да се тълкува понятието „новообразувано наказателно производство“, употребено в Рамково решение 2008/675, следва ли същото задължително да е свързано с установяването на вина за извършено престъпление или е допустимо да касае и производство, при което според националното законодателство на втората държава членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване?
2. Следва ли член 3, параграф 1 във връзка с[ъс съображение] 13 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че процедура, необходима при вземането предвид на предишна присъда, постановена в друга държава членка, не може да бъде инициирана от осъденото лице, а единствено от държавата членка, постановила предишната присъда, съответно от държавата членка, провеждаща новообразуваното наказателно производство?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата, провеждаща новообразуваното наказателно производство да променя начина на изпълнение на наложеното наказание от държавата членка, постановила предишната присъда, в това число и в случаите, при които според националното законодателство на втората държава членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/15: Popławski, Заключение от 15 февруари 2017 г.
1. Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност за поемане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на основание за това, предвидено в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор предпоставки, и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби[, приложен към договорите,] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено, и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
3. Ако отговорът на първия въпрос и буква б) от втория въпрос е отрицателен, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното право, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
4. Ако отговорът на първия въпрос и буква б) от втория въпрос е отрицателен, може ли изпълняващата държавата членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/15: Vilkas, Съдебно решение от 25 януари 2017 г.
Предвижда и/или позволява ли член 23 от Рамковото решение повече от веднъж да се насрочи нова дата за предаване?
При утвърдителен отговор, отнася ли се това за някое, или за всички от следните положения, а именно когато предаването на издирваното лице вече не може да се извърши в определения в член 23, параграф 2 от Рамковото решение срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, което води до насрочването на нова дата за предаване, и за тези обстоятелства:
— е установено, че съществуват и към момента, или
— вече не съществуват, но могат да възникнат отново, или
— вече не съществуват, но са възникнали други такива обстоятелства, поради които предаването на издирваното лице не е извършено или има вероятност да не се извърши в изисквания срок, определен с оглед на новата дата за предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/16: Akarsar, Определение от 6 декември 2016 г.
Правни последици при оттегляне на преюдициално запитване от запитващия национален съд
Процедурни разпоредби относно разноските при заличаване на дело от регистъра на Съда
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/16: Poltorak, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Явява ли се понятието „съдебен орган“ по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз и включва ли то полицейски органи като Главна дирекция на националната полиция на Швеция?
Може ли европейска заповед за арест, издадена от полицейска служба, да се счита за „съдебно решение“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/16: Kovalkovas, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Явяват ли се понятията „съдебен орган“ по член 6, параграф 1 и „съдебно решение“ по член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР самостоятелни понятия на правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е орган на изпълнителната власт, като Министерството на правосъдието на Република Литва, да бъде определен за „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, така че издадената от него европейска заповед за арест да се счита за „съдебно решение“ по член 1, параграф 1 от същото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/15: Vilkas, Заключение от 27 октомври 2016 г.
1) Предвижда и/или позволява ли член 23 от Рамковото решение повече от веднъж да се насрочи нова дата за предаване?
2) При утвърдителен отговор, отнася ли се това за някое или за всички от следните положения, а именно когато предаването на издирваното лице вече не може да се извърши в определения в параграф 2 срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, което води до насрочването на нова дата за предаване, и за тези обстоятелства
(i) е установено, че съществуват и към момента; или
(ii) вече не съществуват, но могат да възникнат отново; или
(iii) вече не съществуват, но са възникнали други такива обстоятелства, поради които предаването на издирваното лице не е извършено, или има вероятност да не се извърши в изисквания срок, определен с оглед на новата дата за предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/16: Poltorak, Заключение от 19 октомври 2016 г.
Нарушение на Рамково решение 2002/584/ПВР поради неправилно тълкуване на понятията „съдебен орган“ и „съдебно решение“
Неспазване на изискването за съдебен контрол при издаването на европейска заповед за арест от полицейски орган, който не е част от системата на правораздаването
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/16: Özçelik, Заключение от 19 октомври 2016 г.
Нарушение на правото на Съюза поради неправилно тълкуване на понятието „съдебен акт“ по член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР, доколкото национална заповед за задържане, издадена от полицията и потвърдена от прокуратурата, не може да се счита за „съдебен акт“ по смисъла на тази разпоредба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.