Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-151/22: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Opinions politiques dans l’État membre d’accueil), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения?
Следва ли член 4, параграфи 3—5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид степента на убеденост, с която се изразява мнението, или евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение, и изисква ли се мнението да е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/22: Juan, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на европейска заповед за арест, издадена от държава членка в положение, при което деянието, за което издирваното лице е осъдено с окончателен съдебен акт в държавата членка на изпълнение и деянието, за което срещу това лице се води наказателно производство в държавата членка на издаване, трябва да се квалифицират по правото на държавата членка на изпълнение като „продължавано престъпление“?
Допустимо ли е, с оглед на член 45 и член 49, параграф 3 от Хартата, Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/675 и Рамково решение 2008/909, национално законодателство, което не позволява нито да се наложи общо наказание за съвкупност от деяния, които могат да бъдат квалифицирани като „продължавано престъпление“, извършено както в Испания, така и в друга държава членка, нито национален механизъм за кумулиране на наказания за наказанията, наложени от съдилищата на тази друга държава членка и подлежащи на изпълнение в Испания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/22: EXTÉRIA, Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че понятието „договор за предоставяне на услуги“ включва и предварителния договор (pactum de contrahendo), с който страните се задължават да сключат окончателен договор, който би бил договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/22: Minister for Justice (Clause discrétionnaire – Recours), Заключение от 14 септември 2023 г.
1. Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно член 17, параграф 1 във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли от това, че молеща държава членка не може да изпълни решение за прехвърляне до произнасянето по искането на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Включват ли разпоредбите на член 27, параграф 3 [от Регламент „Дъблин III“], които изискват държавите членки да предвидят в своето национално право една от трите форми на суспензивно действие за целите на обжалването или преразглеждането на решения за прехвърляне, оспорване на решение по член 17, параграф 1 [от посочения регламент], с което се отказва да се приложи възможността за поемане на отговорността за разглеждане на молба за международна закрила […]?
в) В случай че няма конкретна национална разпоредба, която да предвижда една от трите форми на суспензивно действие по член 27, параграф 3 [от Регламент „Дъблин III“] при оспорване на решение за отказ за прилагане на член 17, длъжен ли е сезираният съд да признае суспензивно действие в една от тези три форми в националното си право, и ако това е така, в коя форма
[…]
г) Трябва ли всички суспензивни средства за защита по член 27, параграф 3 [от Регламент Дъблин III] да се тълкуват в смисъл, че действат като спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по смисъла на член 29, параграф 1 от Регламент [Дъблин III]?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос:
a) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по жалба, подадена по съдебен ред въз основа на специална клауза съгласно националното право срещу решение за отказ за прилагане на член 17 [от Регламент „Дъблин III“]?
в) При условията на евентуалност води ли жалба, подадена по съдебен ред съгласно националното право срещу решение за отказ за прилагане на член 17 [от Регламент „Дъблин III“,] до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/21: Diamond Resorts Europe и др., Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Трябва ли да се приеме, че Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) се прилага по отношение на договори, по които и двете страни са лица от Обединеното кралство, доколкото съдържат международен елемент?
Коя разпоредба от Регламент (ЕО) № 593/2008 трябва да се приложи, за да се определи приложимото право към договор за разпределено във времето ползване на недвижими имоти под формата на събиране на клубни точки, и по-специално следва ли да се прилага член 6, параграф 2 от този регламент, когато потребителски договор отговаря на условията, предвидени в член 6, параграф 1, включително когато потребителят избира като приложимо правото на държава, различна от държавата по обичайното му местопребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-821/21: Club La Costa и др., Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
1. В хипотезите на потребителски договори, за които се прилага член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“], в съответствие ли е с този регламент да се счита, че изразът „другата страна по договора“, използван в посочената разпоредба, включва само лицето, което е подписало договора, и следователно не може да включва физически или юридически лица, различни от тези, които действително са го подписали?
2. В случай че изразът „другата страна по договора“ се тълкува в смисъл, че включва само лицето, което действително е подписало договора, в хипотезите, в които и потребителят, и „другата страна по договора“ имат местоживеене извън Испания, в съответствие ли е с член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се счита, че международната компетентност на съдилищата в Испания не може да бъде определена от факта, че групата от предприятия, към която принадлежи „другата страна по договора“, включва дружества с местоживеене в Испания, които не са участвали в подписването на договора или които са подписали други договори, различни от този, по отношение на който се иска обявяване на недействителност?
3. В случай че „другата страна по договора“ по смисъла на член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] докаже, че местоживеенето ѝ е определено в Обединеното кралство съгласно член 63, параграф 2 от Регламента, в съответствие ли е с тази разпоредба да се счита, че така определеното местоживеене ограничава избора, който може да се направи съгласно член 18, параграф 1
В допълнение, в съответствие ли е с посочената разпоредба [член 63, параграф 2] да се счита, че тя не се ограничава само до установяването на „фактическа презумпция“, че тази презумпция не се оборва, ако „другата страна по договора“ извършва дейност извън държавата по нейното местоживеене, и че няма задължение на „другата страна по договора“ да обоснове наличието на съответствие между определеното местоживеене съгласно [посочения член 63, параграф 2] и мястото, на което извършва дейността си?
4. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 3 от този регламент да се счита, че са действителни и приложими клаузите за определяне на приложимото право, включени в „общите условия“ на подписания от страните договор или предвидени в отделен документ, към който договорът изрично препраща и за който се докаже, че е предоставен на потребителя?
5. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че на него може да се позовава както потребителят, така и другата страна по договора?
6. В хипотезите на потребителски договори, за които е приложим Регламент „Рим I“, в съответствие ли е с член 6, параграф 1 от този регламент да се счита, че ако са изпълнени предвидените в него условия, правото, посочено в тази разпоредба, във всички случаи се прилага с предимство спрямо правото, посочено в член 6, параграф 3, въпреки че последното би могло да се окаже по-благоприятно за потребителя в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/21: Sofiyska gradska prokuratura и др. (Mandats d’arrêt successifs), Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Следва ли член 1, параграф 3 от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на няколко последователни заповеди за арест срещу издирвано лице с цел предаването му от държава — страна по това споразумение, след като друга държава — страна по посоченото споразумение, е отказала изпълнението на първа заповед за арест срещу това лице?
Следва ли Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване, член 21, параграф 1 ДФЕС и член 67, параграф 1 ДФЕС, както и член 6 и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат изпълнението на заповед за арест от държава членка да бъде отказано само поради това че друга държава членка е отказала изпълнението на първа заповед за арест, издадена от Република Исландия или Кралство Норвегия срещу същото лице и за същите деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-832/21: Beverage City Polska, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: [Република] Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: [Федерална република] Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/22: Bundesrepublik Deutschland (Recevabilité d’une demande ultérieure), Заключение от 7 септември 2023 г.
1.
а. Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива [2013/32] национална разпоредба, съгласно която последваща молба е допустима само ако впоследствие фактическото или правното положение, на което се основава първоначалното решение за отказ, се е променило в полза на кандидата?
б. Допускат ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 национална разпоредба, съгласно която решение на [Съда] не се счита за „нов елемент“ или „нов факт“, ако не установява несъвместимост на национална разпоредба с правото на Съюза, а само тълкува това право
При какви условия решение на Съда на Европейския съюз, което само тълкува правото на Съюза, би трябвало евентуално да се вземе предвид като „нов елемент“ или „нов факт“?
2. При утвърдителен отговор на въпроси 1а и 1б: трябва ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита за „нов елемент“ или „нов факт“ решение на Съда на Европейския съюз, съгласно което съществува силна презумпция отказът да бъде отбита военна служба при условията на член 9, параграф 2, буква д) от Директива [2011/95], да е свързан с едно от петте основания по член 10 от същата директива?
3. а. Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение, с което решаващ орган е установил недопустимост по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 5 от тази директива, се свежда до проверката дали този орган правилно е приел за изпълнени условията за недопустимост на последващата молба за убежище?
б. При отрицателен отговор на въпрос 3а: трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение за недопустимост включва и проверка дали са изпълнени условията за предоставяне на международна закрила по смисъла на член 2, буква б) от Директива [2011/95], ако [националният] съд извърши проверка и установи, че не са изпълнени условията за отхвърляне на последващата молба за убежище като недопустима?
в. При утвърдителен отговор на въпрос 3б: изисква ли такова решение на [националния] съд кандидатът [първо] да се е възползвал от специалните процесуални гаранции [предвидени в] член 40, параграф 3, трето изречение във връзка с разпоредбите на глава II от Директива [2013/32]
Може ли този съд сам да проведе тази процедура, или трябва да я делегира на решаващия орган, след като евентуално спре съдебното производство
Може ли кандидатът да се откаже от спазването на тези процесуални гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.