Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-583/23: Delda, Заключение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли членове 1 и 3 от Директива 2014/41 да се тълкуват в смисъл, че допускат съдебен орган на държава членка да издаде или потвърди Европейска заповед за разследване, с която се иска, от една страна, връчването на лицето, срещу което се води производството, на акт за повдигане на обвинение пред съд, съдържащ, освен останалото, разпореждане за задържане под стража и за внасяне на гаранция, а от друга страна, негов разпит, за да може в присъствието на адвокат да даде необходимите обяснения относно деянията, посочени в този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/24: Bouskoura, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е националното право да не предвижда задължение за съдебния орган да освободи незабавно гражданин на трета страна, ако предходна мярка за задържане е станала незаконосъобразна, но последващата мярка за задържане е законосъобразна съгласно Директива 2008/115/ЕО?
Гарантира ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за незабавно освобождаване при всяка установена незаконосъобразност на предходна мярка за задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl и др. (Femmes afghanes), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли съвкупността от мерки, които са налагани, подкрепяни или толерирани от субект, фактически разполагащ с управленската власт в дадена държава, и които водят по-специално до това, че жените:
– са лишени от възможността да заемат политически постове и да участват в процесите на вземане на политически решения,
– нямат на разположение правни средства, чрез които да могат да получават защита срещу основано на пола насилие и срещу домашно насилие,
– по принцип са изложени на риск от принудителни бракове и макар последните да са били забранени от субекта, разполагащ фактически с управленската власт, на жените не е предоставена ефективна защита срещу принудителни бракове и такива понякога се сключват дори при участието на лица, на които фактически са предоставени правомощия да упражняват държавна власт и които са знаели, че бракът е принудителен,
– не могат да упражняват трудова дейност или могат да упражняват такава дейност само в ограничена степен — предимно от дома си,
– срещат затруднения при достъпа до здравни заведения,
– са лишени, изцяло или в голяма степен от достъп до образование (доколкото например момичетата имат право само на начално образование),
– нямат право да пребивават или да се придвижат на обществени места, без да бъдат придружавани от мъж (който следва да е в определена родствена връзка с тях), като най-много им е разрешено да правят това само на определено разстояние от техния адрес по местоживеене,
– трябва да покриват изцяло тялото си на обществени места и да забулват лицата си,
– не могат да спортуват,
да се счита за достатъчно тежка по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95], за да се приеме, че дадена жена е засегната от тази съвкупност от мерки по сходен начин с описания в член 9, параграф 1, буква а) от тази директива?
Достатъчно ли е, за да ѝ се признае статут на [бежанец], жената да е засегната от тези мерки в държавата на произход само на основание на своя пол, или с оглед на преценката дали жената е засегната от тези мерки по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95], разглеждани в своята съвкупност, е необходимо да се провери нейното индивидуално положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-767/22: 1Dream и др., Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС да се тълкуват в смисъл, че в приложното поле на тези актове попада национална правна уредба, която предвижда възможността в хода на наказателно производство, чиято цел е да се провери дали дадено лице е извършило престъпление, да бъде образувано производство по конфискация на незаконно придобито имущество въз основа на материали, съдържащи се в преписката по наказателното производство, в случая, когато това производство по конфискация не се отнася до установяването на такова престъпление, и макар да няма причини, свързани със заболяване или бягство на това лице, които да възпрепятстват явяването му пред съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Длъжен ли е законодателят на Съюза при приемането на член 1, точка 3 от Регламент 2020/1055, доколкото въвежда параграф 1, буква б) в член 5 от Регламент № 1071/2009, да извърши оценка на въздействието и да разполага с достатъчно данни, които да му позволят да прецени пропорционалността на въведеното задължение за връщане на превозните средства в експлоатационния център на всеки осем седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Определение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е съдът служебно да поправи явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Необходимо ли е да се коригират имената на съдиите във версията на решението на езика на производството при установяване на грешка?
Следва ли към протокола на поправеното решение да се прилага разпореждането за поправка и да се прави отбелязване в полето на протокола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-494/23: Mahá, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производството за заместване на съгласието на ответника за предаване на вещ от съдебно съхранение — което е инцидентно производство спрямо производството по съдебно съхранение, образувано вследствие на даването за съхранение на вещ, иззета от органите на наказателното производство — попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 8, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване на съгласието за предаване на вещ от съдебно съхранение, предявен от един от участниците в производството по оставяне за съхранение на вещта срещу друг участник в това производство, е иск по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-761/23: Komise pro rozhodování ve věcech pobytu cizinců, Определение от 4 октомври 2024 г.
Правомощията на националните съдилища по отношение на достъпа до класифицирана информация при съдебен контрол на решения за пребиваване на граждани на трети държави по Директива 2011/98 и съвместимостта им с принципите на еквивалентност и ефективност, както и с членове 41 и 47 от Хартата.
Изискванията, които следва да бъдат изпълнени от националното право и съдилищата, за да се гарантира ефективна съдебна защита при ограничения на достъпа до мотиви и доказателства по съображения за държавна сигурност.
Допустимостта на национална уредба, която изключва правомощието на националния съд да разрешава достъп на засегнатото лице до класифицирана информация в производства по пребиваване, дори когато съдът разполага с такова правомощие в други видове производства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 38 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 18 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална (нормативна) уредба, определяща като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от 20 месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е разгледана възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще
или в смисъл, че
обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (нормативен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, а е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима въз основа на понятието „сигурна трета страна“,
или в смисъл, че
обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който трябва да се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на понятието „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/22: Real Madrid Club de Fútbol, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли членове 34 и 36 от Регламент № 44/2001 и член 11 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че осъдителен съдебен акт за уронване на престижа на спортен клуб чрез информация, публикувана във вестник, може да доведе до явно засягане на свободата на изразяване и така да представлява основание за отказ за признаване и изпълнение?
Ако отговорът е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че непропорционалният характер на осъдителния съдебен акт може да бъде приет от съда на държавата членка, в която се иска признаване, само ако обезщетението за вреди е квалифицирано било от съда по произход, било от съда на държавата членка, в която се иска признаване, като наказателно, а не ако е присъдено за поправяне на неимуществена вреда?
Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът на държавата членка, в която се иска признаване, може да се основе само на възпиращото действие на осъдителния съдебен акт с оглед на финансовите ресурси на осъденото лице или може да приеме други обстоятелства като тежестта на нарушението или обхвата на вредите?
Може ли само по себе си възпиращото действие с оглед на финансовите ресурси на вестника да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение поради явно нарушение на основния принцип на свободата на печата?
Трябва ли възпиращото действие да се разбира като опасност за финансовото равновесие на вестника, или може да се изразява само в действие по сплашване?
Трябва ли възпиращото действие да се преценява по същия начин по отношение на дружеството, издател на вестника, и по отношение на журналист, физическо лице?
Общото икономическо положение на печатната медия релевантно обстоятелство ли е за преценката дали освен положението на въпросния вестник, осъдителният съдебен акт може да има действие по сплашване върху всички медии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.