Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-473/16: F, Заключение от 5 октомври 2017 г.
1) Трябва ли член 4 от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че допуска за търсещи закрила лица, принадлежащи към общността на [лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните лица (наричани по-нататък „ЛГБТИ“)], да се изисква и преценява експертното заключение на експерт-психолог, основано на проективни личностни тестове, когато за съставянето му не се поставят въпроси относно сексуалните навици на търсещото закрила лице, нито същото се подлага на физически преглед?
2) В случай че експертното заключение, до което се отнася първият въпрос, не може да се използва като доказателство, трябва ли член 4 от Директива 2004/83 във връзка с член 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато молбата за международна закрила се основава на твърдения за преследване поради сексуалната ориентация, нито националните административни органи, нито съдилищата имат възможност да проверят посредством експертиза истинността на твърденията на търсещото закрила лице, независимо от специфичните характеристики на използваните методи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/16: Hanssen Beleggingen, Съдебно решение от 5 октомври 2017 г.
Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред [БИСБ], че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/16: Nintendo, Съдебно решение от 27 септември 2017 г.
Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?
Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя
При утвърдителен отговор, какви са приложимите критерии?
Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007,] в хипотезите, в които нарушителят:
а) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет сайт и този интернет сайт е насочен включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;
б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?
Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/16: Beshkov, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.
Следва ли Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че се прилага единствено за производствата, свързани с евентуалното установяване на вината на обвиняемия, или в смисъл, че е приложимо и за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на това лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния?
Следва ли Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е разглежданата в главното производство процедура, предвидена по-конкретно в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс, и при отрицателен отговор, дали това рамково решение не допуска национална правна уредба, предвиждаща, че посочената процедура може да бъде инициирана единствено от компетентните национални органи, но не и от осъденото лице?
Следва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/17: Magamadov, Определение от 19 септември 2017 г.
Могат ли големият брой засегнати лица или правни отношения сами по себе си да представляват основание за прилагане на ускорено производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/16: Petrea, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Трябва ли членове 27 и 32 от Директива 2004/38/ЕО във връзка с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и с оглед на процесуалната автономия на държавите членки и принципите на [защита на] оправданите правни очаквания и на добра администрация да се тълкуват в смисъл, че налагат — или допускат — отмяната на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза, което вече е издадено съгласно член 8, параграф 1 от Президентски указ 106/2007, на гражданин на друга държава членка и приемането по отношение на същия на решение за връщане от територията на приемащата държава, в случай че гражданинът, макар да е бил вписан в националния списък на нежелани чужденци с решение за забрана на достъп поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, отново е влязъл във въпросната държава членка и е започнал търговска дейност, без да поиска отмяна на забраната на достъп в съответствие с процедурата, предвидена в член 32 от Директива 2004/38, като се има предвид, че последната (забраната на достъп) се счита за самостоятелно, свързано с обществения ред съображение, което обосновава отмяната на удостоверението за регистрация на гражданина на държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли това нарушение да се приравни на незаконно пребиваване на гражданин на Европейския съюз на територията на приемащата държава членка, така че да позволи приемането на решение за връщане по член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 от органа, компетентен да отмени удостоверението за регистрация на гражданина на Съюза, въпреки че от една страна, удостоверението за регистрация не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, каквото е общоприетото разбиране, а от друга страна, Директива 2008/115 се прилага ratione personae единствено по отношение на граждани на трети страни?
При отрицателен отговор на същия въпрос, могат ли отмяната поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, на удостоверение за регистрация на гражданин на друга държава членка, удостоверение, което не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, и приемането по отношение на този гражданин на решение за връщане — отмяна и приемане, осъществени от компетентния национален орган при упражняване на процесуалната автономия на приемащата държава членка, да се разглеждат при правилно тълкуване на правото като единен административен акт на административно извеждане съгласно членове 27 и 28 от Директива 2004/38, който подлежи на съдебен контрол при условията, посочени в тези разпоредби, в които се предвижда един-единствен вид, в случая административно извеждане на граждани на ЕС от територията на приемащата държава членка?
В случай утвърдителен или отрицателен отговор на първи и втори въпрос, противоречи ли на принципа на ефективност национална съдебна практика, с която се забранява на административните органи, а следователно и на компетентния съд, сезиран със спора, да проверяват — във връзка с отмяна на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза или с приемане на решение за извеждане от територията на приемащата държава членка, поради факта че по отношение на гражданина на друга държава членка има решение за забрана на достъп до въпросната (първата) държава членка — дали при приемането на решението за забрана на достъп са спазени процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 от Директива 2004/38?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, произтича ли от член 32 от Директива 2004/38 задължение за компетентните административни органи на държавите членки да уведомяват при всички положения заинтересования гражданин на друга държава членка за решението за извеждане на език, който той разбира, за да може ефективно да упражни процесуалните си права, които произтичат от въпросните разпоредби на Директивата, дори ако самият той не е отправил искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/16: Sahyouni, Заключение от 14 септември 2017 г.
1) Включва ли обхватът на [Регламент № 1259/2010], както е определен в член 1 от него, и т.нар. развод по частноправен ред, в случая чрез едностранно изявление на единия от съпрузите пред духовен съд в Сирия на основание на шериата?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на прилагането на Регламент [№ 1259/2010], [в рамките на проверката по] член 10 от него следва ли в случаи на развод по частноправен ред
a) да се вземе предвид абстрактно съпоставката, според която приложимото съгласно член 8 право предвижда достъп до развод и за другия съпруг, но поради неговия пол го свързва с други процесуално- и материалноправни предпоставки в сравнение с достъпа на първия съпруг, или
б) прилагането на нормата да зависи от това дали приложението на абстрактно дискриминационното чуждестранно право и в отделния случай — т.е. конкретно — е дискриминационно?
3) В случай на утвърдителен отговор на втория въпрос, [буква б),] основание ли е съгласието на дискриминирания съпруг с развода — и под формата на надлежно приемане на обезщетение — за неприлагане на тази норма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/17: OL, Определение от 14 септември 2017 г.
Правомерност и процедура за поправка на очевидни неточности в съдебните актове на Съда съгласно член 103 от Процедурния правилник.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/16: Nogueira и др., Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Следва ли член 19, точка 2, буква а) от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че когато лице — член на летателния персонал на авиокомпания или предоставено ѝ на разположение — предяви иск, понятието „мястото, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на тази разпоредба е отъждествимо за целите на установяване на компетентността на сезирания съд с понятието „основна база“ по смисъла на приложение III към Регламент № 3922/91?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/16: K., Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Съвместим ли е член 8, параграф 3, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2013/33 с член 6 от Хартата:
1) при положение че гражданин на трета страна е задържан на основание член 8, параграф 3, първа алинея, букви а) и б) от тази директива, а на основание член 9 от Директива 2013/32 има право да остане в държавата членка до вземането на решение на първа инстанция по молбата му за убежище, и
2) предвид Разясненията относно Хартата, съгласно които ограниченията, които могат законно да бъдат наложени по отношение на правата по член 6, не могат да надхвърлят границите, позволени от ЕКПЧ съгласно текста на член 5, точка 1, буква f) от тази конвенция, и предвид тълкуването на тази разпоредба от Европейския съд по правата на човека, в частност в решението му от 22 септември 2015 г., Nabil и др. с/у Унгария (CE:ECHR:2015:0922JUD006211612), съгласно което задържането на търсещо убежище лице е в противоречие с упоменатата разпоредба от ЕКПЧ, ако лицето не е задържано за целите на извеждането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.