Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-832/21: Beverage City Polska, Заключение от 23 март 2023 г.
Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/21: Charles Taylor Adjusting, Заключение от 23 март 2023 г.
1) Трябва ли предвид точното си значение понятието „явно противоречие с обществения ред на Съюза“, а оттам и понятието „явно противоречие с вътрешния обществен ред“ — което съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 e основание да се откаже признаването или декларирането на изпълняемост — да се разбира в смисъл, че освен изричните „разпореждания да не се водят дела [anti-suit injunctions]“, забраняващи започването и продължаването на производства в друга държава членка, то обхваща и решения или определения на съдилища на държави членки, които усложняват и възпрепятстват достъпа на ищеца или жалбоподателя до съдебна защита от съд на друга държава членка или продължаването на вече висящи пред този съд производства, и дали такава намеса в правораздавателната компетентност на съда на друга държава членка да разгледа конкретен спор, с който вече е сезиран, е съвместима с обществения ред на Съюза
По-специално, противоречи ли на обществения ред на Съюза по смисъла на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 признаването и/или декларацията за изпълняемост на решение или определение, с което съдилища на държава членка присъждат на лицата, поискали признаване и декларация за изпълняемост, временно и предварително парично обезщетение за съдебните разноски, направени от тях поради предявяването на съдебен иск или продължаването на производство пред съд на друга държава членка, ако мотивите, на които почива това решение или определение, са:
a) че при разглеждане на този иск се оказва, че спорът попада в обхвата на спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, който постановява решението и/или определението, и
б) че съдът на другата държава членка, сезиран от ответника по делото, по което е постановено решението или определението, с нов иск, е лишен от компетентност по силата на клауза за предоставяне на изключителна компетентност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, има ли по същинския смисъл на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, както е очертан с тълкуването на Съда на ЕС, пречка за признаването и декларацията за изпълняемост в Гърция на решението и определенията с посоченото по-горе съдържание (първия въпрос), постановени от съдилищата на друга държава членка (Обединеното кралство), когато това решение или тези определения са в пряко и явно противоречие с вътрешния обществен ред, като се имат предвид преобладаващите в страната фундаментални разбирания (посочени по-горе) за обществен ред и право, основните норми от гръцкото право, стоящи в същината на правото на съдебна защита — членове 8 и 20 от Конституцията, член 33 от Astikos Kodikas (Граждански кодекс) и принципът на защита на това право, отразен навсякъде в гръцкото процесуално право и конкретизиран по-специално в член 176, член 173, параграфи 1—3 и членове 185, 205 и 191 от Kodikas Politikis Dikonomias (Граждански процесуален кодекс) […] — и член 6, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], така че в такъв случай да се обоснове пренебрегване на присъщия за правото на Съюза принцип на свободно движение на съдебните решения
Съвместимо ли е непризнаването поради тази пречка с разбиранията, възприемащи и насърчаващи европейската перспектива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/22: TT (Déplacement illicite de l’enfant), Заключение от 23 март 2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Регламент [№ 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че искането на съд на държава членка, който е компетентен по съществото на делото и който смята, че съд на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото или на отделна част от него, този съд на другата държава членка да приеме компетентността, е допустимо и в случаите, в които другата държава членка е държава членка, в която детето е придобило обичайно местопребиваване след неправомерно отвеждане?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 15 от Регламент [№ 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба критерии за прехвърляне на компетентността са уредени изчерпателно, без да са необходими допълнителни критерии с оглед на производство, образувано съгласно член 8 [първа алинея и трета алинея, буква f)] от [Хагската конвенция от 1980 г.]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/21: PayPal, Определение от 17 март 2023 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да определи разноските на страните по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участниците за представяне на становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/21: Registrų centras, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква л), член 68, буква л) и член 69, параграф 5 от Регламент № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, в която се предвижда, че заявлението за вписване на недвижимо имущество в имотния регистър на тази държава членка може да бъде отхвърлено, когато единственият документ, представен в подкрепа на заявлението, е европейско удостоверение за наследство, в което това недвижимо имущество не е идентифицирано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/22: Wurth Automotive, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
1) От значение ли е за преценката относно качеството на ищцата на потребител по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент [№ 1215/2012]:
a) дали към датата на сключването на договора за продажба и непосредствено след това ищцата извършва дейност като графичен и уеб дизайнер, посочена от нея в хода на производството, единствено като наето лице или поне отчасти и в рамките на свободна професия; и
б) с каква цел ищцата купува превозното средство, т.е. само за задоволяването на собствените ѝ нужди за лично ползване или и във връзка с настояща или бъдеща търговска или професионална дейност или цел?
2) Може ли ищцата повече да не се позовава на качеството на потребител, ако през август 2019 г. препродава автомобила, и би ли била от значение реализираната от препродажбата печалба?
3) Трябва ли да се отрече качеството на ищцата на потребител, поради това че подписва предварително изготвен от ответника договор за продажба, във формуляра на който купувачът е обозначен като „фирма“ и в който под изписания с по-дребен шрифт надпис „Специални споразумения“ е упоменато „търговска сделка/без връщане, без гаранция/доставката се извършва след получаване на плащане“, без да възрази срещу това и да се позове на качеството си на потребител?
4) Трябва ли ищцата да e отговорна за действията на партньора си, който посредничи при покупката в качеството си на търговец на автомобили, в резултат от което ответникът могъл да заключи, че ищцата има качество на търговец?
5) При преценката на качеството на потребител може ли да е в ущърб на ищцата обстоятелството, че първоинстанционният съд не успява да установи причината, поради която писменият договор за продажба се отклонява от предхождащата го оферта на партньора на ищцата, що се отнася до обозначението на купувача, както и информацията от телефонните разговори в тази връзка между партньора на ищцата и продавача на ответника?
6) От значение ли е за качеството на ищцата на потребител обстоятелството, че в телефонен разговор няколко седмици след предаването на превозното средство партньорът на ищцата се интересува от възможността да се посочи ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/21: Lufthansa Technik AERO Alzey, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, предвидено в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на този регламент, и по-специално с оглед на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на съдебните решения на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на това понятие […]?
2) Следва ли да се считат за релевантни при произнасянето по прилагането на член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяната на съдебно решение, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява производството по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката, извършвана от компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение, относно производството, проведено в държавата членка по произход?
3) Какъв е предметът на преценката при произнасянето по прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение на държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните ползи или вреди от посочената в член 23 [от този] регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или пък други обстоятелства?
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, предвидени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, за да се произнесат по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от предвидените мерки?
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012], да се прилага към съдебно решение на държавата по произход за спиране на изпълняемостта (за отмяна), или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/22: Rzecznik Praw Dziecka и др. (Suspension de la décision de retour), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Съвместимо ли е с изискването за бързина по член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 национално законодателство, което позволява по искане на органи, които не са съд, по силата на закона да се спре изпълнението на решение за връщане на дете, без да е необходимо искането да бъде мотивирано?
Гарантира ли такова национално законодателство ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато позволява спиране на изпълнението на съдебно решение без съдебен контрол и без мотиви?
Следва ли националният съд да остави без приложение национална разпоредба, която противоречи на член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, поради принципа на предимство на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/21: BNP Paribas, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато правото на държавата членка по произход на съдебното решение предоставя на последното такава сила, която е пречка същите страни да водят ново дело, в което да предявяват искания, които са могли да направят още в първото дело, вече породените от това решение последици в сезираната държава членка са пречка съд в тази държава — чието право, което се прилага ratione temporis, предвижда в областта на трудовоправните правоотношения сходно задължение за предявяване в едно производство на всички претенции — да се произнася по такива искания?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство има същото основание и същия петитум, както иск като този за установяване на уволнение без реална и сериозна причина по френското право, поради което са недопустими исканията на служителя за обезщетение за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, за обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение при уволнение, предявени пред френските съдилища, след като в Обединеното кралство в полза на служителя е постановено решение, с което се обявява, че е налице „unfair dismissal“, и се присъждат на това основание обезщетения („compensatory award“)
Следва ли в това отношение да се прави разграничение между обезщетението за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, което би могло да има същото основание и същия предмет като присъденото „compensatory award“, и обезщетенията при уволнение и за неспазено предизвестие, които съгласно френското право се дължат, когато уволнението се основава на реална и сериозна причина, но не и когато е дисциплинарно?
3) Също така трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство и иск за изплащане на бонуси или премии, предвидени в трудовия договор, имат едно и също основание и един и същ петитум, при положение че тези искове се основават на едно и също договорно правоотношение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/22: Rzecznik Praw Dziecka и др. (Suspension de la décision de retour), Заключение от 12 януари 2023 г.
Несъвместимост на националното законодателство, предвиждащо автоматично спиране на изпълнението на влязло в сила решение за връщане на дете само с подаване на немотивирано искане от определени оправомощени публични субекти, с изискванията на член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, членове 2 и 11 от Хагската конвенция от 1980 г., както и членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.