Контрол по границите
Контрол по границите
Дело C-564/18: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Tompa), Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Трябва ли член 33 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява да се отхвърли като недопустима молба за международна закрила, ако кандидатът е пристигнал на територията на съответната държава членка през страна, където не е изложен на преследване или на опасност от тежко посегателство, или в която е гарантирана достатъчна степен на закрила?
Трябва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която съдът, пред който се обжалва решение за отхвърляне на молба за международна закрила като недопустима, има осемдневен срок, за да се произнесе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/17: Addis, Заключение от 19 март 2020 г.
Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от [Директива 2013/32], респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива [2005/85], прилагането на национална разпоредба, съгласно която непровеждането на лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от решаващия орган на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива [2013/32], респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива [2005/85], не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост и освен това при съобразяване на твърденията му не може да бъде постановено различно решение по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/18: PG, Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предоставя на съдилищата само правомощието да отменят решенията на органите, компетентни в сферата на международната закрила, не и правомощието да изменят тези решения?
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която съдът, пред който се обжалва решение за отхвърляне на молба за международна закрила, има 60‑дневен срок, за да се произнесе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-754/18: Ryanair Designated Activity Company, Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази директива както притежаването на валидна карта за пребиваване по член 10, така и притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 освобождават членовете на семейството от задължението да притежават виза към момента на влизането на територията на друга държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува по същия начин и когато лицето, което е член на семейството на гражданин на Съюза и не е гражданин на друга държава членка, е придобило правото на постоянно пребиваване в Обединеното кралство и му е издадена карта за постоянно пребиваване от Обединеното кралство
С други думи, притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 от тази директива, издадена от Обединеното кралство, освобождава ли притежателя ѝ от задължението да получи виза, независимо от това, че спрямо посочената държава не се прилагат нито [Регламент № 539/2001], нито Регламент (ЕС) 2016/399?
3) Ако отговорите на първия и на втория преюдициален въпрос са утвърдителни: трябва ли притежаването на издадена съгласно член 20 от Директива 2004/38 карта за пребиваване само по себе си да се счита за достатъчно доказателство, че титулярят на картата е член на семейството на гражданин на Съюза и без да е необходима никаква проверка или допълнително удостоверяване, има правото като член на семейството да влиза на територията на друга държава членка и е освободен от изискването за притежаване на виза по член 5, параграф 2 от посочената директива?
4) Ако Съдът отговори отрицателно на третия преюдициален въпрос: трябва ли член 26, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген да се тълкува в смисъл, че освен да провери пътните документи, въздушният превозвач трябва да провери и дали пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, към момента на пътуването действително е член на семейството на гражданин на Съюза?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
i) Задължен ли е въздушният превозвач, ако не може да установи дали към момента на влизането пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, действително е член на семейството на гражданин на Съюза, да откаже качване на борда на самолета и да откаже да превози това лице до друга държава членка?
ii) Ако въздушният превозвач не е проверил това обстоятелство и не е отказал превоз на пътник, който не може да докаже статута си на член на семейството, но пък притежава карта за постоянно пребиваване, може ли на този превозвач да се наложи по тази причина глоба съгласно член 26, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/18: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Регистриране на моряци в пристанището на Ротердам), Съдебно решение от 5 февруари 2020 г.
Трябва ли член 11, параграф 1 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, който вече е влязъл в Шенгенското пространство, например през международно летище, излиза [от Шенгенското пространство] по смисъла на Кодекса на шенгенските граници, когато се качи като моряк на плавателен съд, намиращ се вече в морско пристанище като външна граница, независимо дали и евентуално кога морякът ще напусне пристанището с този плавателен съд
Или, за да е налице излизане, първо трябва да е установено, че морякът ще напусне пристанището с въпросния плавателен съд, и ако това е така, има ли максимален срок, в който плавателният съд трябва да отплава, и кога в този случай трябва да бъде поставен изходният печат
Или за „излизане“ се приема друг момент, евентуално при други условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/18: E.P. (Заплаха за обществения ред), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че решението, съгласно което законният престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на 180‑дневен период е прекратен, тъй като чужденецът е счетен за заплаха за обществения ред, трябва да се основава на обстоятелството, че личното поведение на съответния чужденец представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото?
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, какви са приложимите изисквания за мотивиране съгласно член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] по отношение на решението, че даден чужденец се счита за заплаха за обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която чужденец се счита за заплаха за обществения ред само поради безспорното обстоятелство, че е заподозрян в извършване на наказуемо деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/18: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Tompa), Заключение от 5 декември 2019 г.
1. Могат ли разпоредбите на член 33 от [Директива 2013/32], отнасящи се до недопустимите молби, да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която молбата в процедура за предоставяне на убежище е недопустима, ако кандидатът е пристигнал в посочената държава членка — Унгария, през страна, където не е изложен на преследване или на опасност от тежко посегателство или в която е гарантирана достатъчна степен на закрила?
2. Могат ли член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз] и член 31 от [Директива 2013/32] — с оглед и на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека — да се тълкуват в смисъл, че не им противоречи правна уредба на държава членка, в която се предвижда императивен осемдневен срок за провеждане на съдебните производства по молбите, обявени за недопустими в процедурите по предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/18: PG, Заключение от 5 декември 2019 г.
1. Следва ли член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз] и член 31 от [Директива 2013/32], с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че ефективната съдебна защита е гарантирана от държавата членка и когато нейните съдебни органи не могат да изменят постановените в процедури по предоставяне на убежище решения, а само да ги отменят и да връщат преписката за ново произнасяне от административни орган[?]
2. Следва ли член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз] и член 31 от [Директива 2013/32], отново с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че не е в противоречие с тях законодателство на държава членка, което предвижда императивен срок от общо шестдесет дни за всички съдебни производства във връзка с убежището, независимо от каквито и да било лични обстоятелства и без да се отчитат особеностите на случая, нито възможните доказателствени затруднения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/18: Blue Air – Airline Management Solutions, Заключение от 21 ноември 2019 г.
1) Правилно ли е тълкуването, че Решение № 565/2014/ЕС произвежда пряко правни последици под формата, от една страна, на права на граждани на трети страни да не подлежат на изискването за виза за влизането им в държавата членка на дестинация, и от друга страна, на задължение за въпросната държава членка на дестинация да не изисква такава виза, ако те притежават виза или разрешение за пребиваване, включени в списъка на онези, за които важи взаимното признаване въз основа на Решение № 565/2014/ЕС, което държавата членка на дестинация е поела задължението да прилага?
2) Ако въздушен превозвач на летището на държавата членка на заминаване, пряко или/и чрез своите упълномощени представители и агенти, откаже достъп на борда на пътник, позовавайки се на отказа на органите на държавата членка на дестинация да разрешат влизането му в тази държава поради твърдяна липса на входна виза (visa), може ли да се счита, че въздушният превозвач изпълнява функцията и действа като еманация на съответната държава (emanation of State), така че претърпелият вреди пътник да може да му противопостави Решение № 565/2014/ЕС пред съда на държавата членка на заминаване, за да докаже, че е имал правото да влезе без допълнителна виза и да поиска парично обезщетение за нарушаването на това право и следователно за нарушаването на договора му за превоз?
3) Може ли въздушен превозвач, пряко или/и чрез своите упълномощени представители и агенти, да откаже достъп на борда на гражданин на трета страна въз основа на решение на органите на държавата членка на дестинация да се откаже влизане на територията на тази държава членка, без преди това да е било издадено или/и предадено на горепосочения гражданин аргументирано решение в писмен вид за отказа за влизане (вж. член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2016/399, предишен член 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006, предвиждащ издаването на аргументирано решение за отказа за влизане), за да бъде гарантирано спазването на основните права, и по-специално на съдебната защита на правата на претърпелия вреди пътник (вж. член 4 от същия регламент)?
4) Трябва ли член 2, [буква] й) от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че от приложното му поле се изключва случаят на отказан достъп на борда на пътник всеки път когато въздушният превозвач вземе подобно решение въз основа на твърдени „неподходящи документи за пътуване“
Правилно ли е тълкуването, че отказаният достъп на борда попада в приложното поле на Регламента, ако въз основа на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай бъде постановено съдебно решение, че документите за пътуване са били подходящи и отказаният достъп на борда е бил неоснователен или неправомерен поради нарушаване на европейското право?
5) Може ли пътник да бъде лишен от правото на обезщетение, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, чрез позоваване на клауза за освобождаване от отговорност или за ограничаване на отговорността на въздушния превозвач в случай на твърдени неподходящи документи за пътуване, когато такава клауза съществува в обичайните и предварително публикувани условия за упражняване или/и предоставяне на услуги от въздушен превозвач
Допуска ли член 15 във връзка с член 14 от същия регламент прилагането на такива рестриктивни клаузи и/или клаузи за освобождаване от отговорност на въздушния превозвач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/17: Hamed, Определение от 13 ноември 2019 г.
Допуска ли член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС държава членка да отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че на заявителя вече е предоставен статут на бежанец в друга държава членка, когато условията на живот в тази държава членка създават сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Какви са критериите, които националният съд следва да приложи при преценката за наличие на системни или широко разпространени недостатъци в приемащата държава членка, които биха изложили заявителя на сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Може ли предоставянето на хуманитарен статут или временни права, които не включват признаване на статут на бежанец, да замени задължението за разглеждане на молбата за международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.