Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-351/23: GR REAL, Съдебно решение от 24 юни 2025 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
а) потребителят не може валидно да повдигне пред организатора на проданта възражение за неравноправност на договорните клаузи, […] на които [се основава] вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на [прилагането на] неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива [93/13], и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази [национална] правна уредба нищожност на публичната продан може да се [иска] само на три основания[, а именно]:
– нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
– нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
– [извършване] на престъпление?
3) Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Определение от 20 юни 2025 г.
Може ли националният съд при разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато длъжникът потребител не участва, да не приложи служебно клауза от договор за потребителски кредит, без да е убеден, че тази клауза е неравноправна по смисъла на Директива 93/13?
Следва ли съмнението, че клаузата е била приета вследствие на нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29, да се взема предвид при преценката за евентуалната ѝ неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/24: Lubreczlik, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална съдебна практика, съгласно която, ако се установи наличие на неравноправна клауза в договора, по-конкретно в сключен с потребител договор за кредит, а оттам и нищожността на договора, по-конкретно нищожността на договора за кредит, потребителят е длъжен да върне на търговеца цялата номинална сума по кредита, която е получил от търговеца в изпълнение на нищожния договор, а търговецът има право да иска от потребителя да върне цялата номинална сума на кредита, предоставена на потребителя в изпълнение на нищожния договор, без оглед на обстоятелството какъв е [в двете хипотези] размерът на погасителните плащания, направени от потребителя в изпълнение на този договор, и без оглед на действителния размер на непогасения остатък от кредита?
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална съдебна практика, съгласно която при разглеждането на дело за връщане на даденото от търговецът на потребител в изпълнение на нищожен договор за кредит, националният съд е длъжен да присъди в полза на търговеца цялата сума, която той е предоставил на потребителя в изпълнение на нищожния договор за кредит, без оглед на това дали потребителят все още е длъжник на търговеца, и без оглед на размера на даденото от потребителя на търговеца в изпълнение на нищожния договор за кредит?
Трябва ли да се приеме, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална правна уредба, съгласно която, ако потребителят признае предявения от търговеца иск, националният съд е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на решението, с което присъжда вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-785/23: Bulgarian posts, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Следва ли член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 във връзка с член 12, второ и четвърто тире от Директива 97/67 да се тълкува в смисъл, че не допуска доставки на пощенски услуги, извършвани в съответствие с отделни договори от носител на индивидуална лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга, да се ползват от предвиденото в този член освобождаване от ДДС, когато са изпълнени едно или няколко от следните условия:
– събирането и доставянето на пощенските пратки са от/до адреса на клиента или в предварително договорено с клиента време,
– услугите се извършват, без да е доказано, че така договорената цена покрива разходите по извършването,
– услугите се извършват при условия, различни от утвърдените от националния орган, определен в съответната държава членка като регулаторен орган за универсалната пощенска услуга, или от предвидените в нормативите относно универсалната пощенска услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Трябва ли член 13 от Директива [85/374], с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. [González Sánchez, C‑183/00, EU:C:2002:255 (наричано по-нататък „решение González Sánchez“)], съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
2) Член 11 от Директива [85/374] — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от [Хартата], тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
3) Може ли член 10 от [Директива 85/374], който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на консолидиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо патологично състояние давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/24: Soledil, Заключение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкуват:
a) в смисъл, че не допускат прилагането на принципите на националното съдебно производство, съгласно които предварителните въпроси, включително относно нищожността на договора, които не са били поставени или повдигнати в производството пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)], и които са логически несъвместими с естеството на отменителното решение, не могат да бъдат разглеждани нито в производството за ново разглеждане, нито по време на контрола за законосъобразност, на който страните подлагат решението на въззивния съд;
б) в светлината и на съображението относно пълната пасивност от страна на потребителите, когато са оспорили нищожността/недействителността на неравноправните клаузи едва с касационната жалба пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)] след приключването на производството за ново разглеждане на делото;
в) по-специално по отношение на установяването на неравноправния характер на клауза за явно прекомерна неустойка, която в хода на производството пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)] е разпоредено да бъде намалена според подходящи критерии (quantum), включително поради това че потребителите са изтъкнали неравноправния характер на клаузата (an) едва след решението, постановено в производството за ново разглеждане на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/24: Комисия/Полша (Publicité pour les pharmacies), Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 19 юни 2025 година(*) „ Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Директива 2000/31/ЕО — Електронна търговия — Член 8, параграф 1 — Услуга за търговски съобщения, предоставяна от член на регламентирана професионална гилдия — Национално законодателство, което забранява рекламата на аптеки и аптечни пунктове, както и на тяхната дейност — Ограничаване — Обосноваване — Закрила на общественото здраве “ По дело C‑200/24 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 13 март 2024 г., Европейска комисия, представлявана от U. Małecka и M. Mataija, ищец, срещу Република Полша, представлявана от B. Majczyna и D. Lutostańska, ответник, СЪДЪТ (девети състав), състоящ се от: N. Jääskinen, председател на състава, Aл. Арабаджиев и R. Frendo (докладчик), съдии, генерален адвокат: N. Emiliou, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е приела член 94а, параграф 1 от Ustawa — Prawo farmaceutyczne (Закон за лекарствените продукти) от 6 септември 2001 г. (Dz. U., бр. 126, позиция 1381), Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/23: Hera Comm, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Попада ли [допълнителният данък], прилаган от държавата членка като дробна или кратна стойност на акциза, с който вече се облага продуктът, в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, посочено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118], или тя трябва да се разбира само като увеличение на акцизната ставка, поради което държавата членка може да не го използва за „специалното предназначение“, предвидено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118]?
В случай че [допълнителният данък] попада в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че отговаря на условията, за да може частноправен субект да се позове на него пред национална юрисдикция с цел да:
– оспори пред продавача на продукта, за който се начислява [допълнителният данък], на когото частноправният субект е възстановил косвения данък, че събираният от държавата членка данък по отношение на продавача е незаконосъобразен, тъй като се основава на национална разпоредба, която противоречи на Директивата;
– поиска впоследствие от продавача да върне недължимо платеното, което последният е поискал и получил от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.