Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са последиците за производството пред Съда на ЕС при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Трябва ли член 41, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 2, 25, 27 и 36 от [Директива 2007/66], член 1, параграфи 1 и 3 от [Директива 92/13] и в този контекст, принципът на правна сигурност, като общ принцип на правото на Съюза, и изискванията за ефективност и бързина на съществуващите в областта на обществените поръчки процедури за преразглеждане на решенията на възлагащите органи да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която по отношение на договорите за обществени поръчки, сключени преди влизането ѝ в сила, по принцип позволява на създадения от нея компетентен орган (за мониторинг) да инициира в рамките на предвидения в нея срок процедура за разследване на определено нарушение в областта на обществените поръчки, да се произнесе по същество и съответно да установи, че нарушението е извършено, да наложи санкция за него и да се произнесе по последиците от нищожността на договора след изтичане на предвидените в предходното законодателство на държавата членка преклузивни срокове за искане на преразглеждане с цел разследване на извършени преди влизането в сила на посочената правна уредба нарушения в областта на обществените поръчки?
2. Могат ли посочените в първия въпрос правни норми и принципи да се прилагат освен към ефективното упражняване на притежаваното от заинтересованите от възлагането на обществена поръчка лица (субективно и лично) право на обжалване и към правото на иницииране и провеждане на процедура за преразглеждане, което притежават предвидените от правния ред на държавата членка органи (за мониторинг), които са оправомощени служебно да установяват и разследват нарушения в областта на обществените поръчки и чиято функция е да защитават обществения интерес?
3. Следва ли от член 99, параграфи 1 и 2 от Директива [2014/25], че с приемането на нов закон правото на държава членка може, за да защити финансовите интереси на Съюза в областта на обществените поръчки, по принцип да позволява на органите (за мониторинг) — които съгласно правния ред на държавата членка са оправомощени служебно да установяват и разследват нарушения в областта на обществените поръчки и чиято функция е да защитават обществения интерес — да разследват извършени преди влизането в сила на посочения закон нарушения в областта на обществените поръчки и да инициират и провеждат процедура, въпреки че съгласно предходното законодателство преклузивните срокове вече са изтекли?
4. Предвид посочените в първия въпрос правни норми и принципи има ли значение какви са били празнотите в законовите, подзаконовите, техническите или устройствените правила или другите видове пречки към момента на извършване на нарушението в областта на обществените поръчки, поради които то не е разследвано, за преценката дали предоставеното на органите (за мониторинг) правомощие за разследване, описано в първия и третия въпрос, е съвместимо с правото на Съюза?
5. Трябва ли член 41, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 2, 25, 27 и 36 от [Директива 2007/66], член 1, параграфи 1 и 3 от [Директива 92/13] и в този контекст, принципът на правна сигурност, като общ принцип на правото на Съюза, изискванията за ефективност и бързина на съществуващите в областта на обществените поръчки процедури за преразглеждане на решенията на възлагащите органи и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че — дори ако с оглед на тези принципи посоченото в първи до четвърти въпрос правомощие може да бъде предоставено на органите (за мониторинг), които съгласно правния ред на държавата членка са оправомощени служебно да установяват и разследват нарушения в областта на обществените поръчки и чиято функция е да защитават обществения интерес — националният съд може да преценява дали изтеклият период между извършването на нарушението, изтичането на предишния преклузивен срок за преразглеждане и инициирането на процедурата за разследване на нарушението е разумен и пропорционален и от това да извежда като правна последица недействителността на спорното решение или друга последица, предвидена в правото на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допуска ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) от Директива 2014/24/ЕС национална правна уредба, която ограничава правото на възлагащия орган да изключи икономически оператор заради предсрочно прекратяване на предходен договор, когато това прекратяване е предмет на висящо съдебно производство?
Предоставя ли разпоредбата на възлагащия орган правото да преценява надеждността на икономическия оператор независимо от факта, че съдебното производство относно предходното прекратяване на договора все още не е приключило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Предоставя ли член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС изключителна компетентност на възлагащия орган да преценява дали даден кандидат следва да бъде изключен от процедурата за възлагане на обществена поръчка при наличие на факултативни основания?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална разпоредба, която не позволява на възлагащия орган да изключи участник поради това, че е подал съдебна жалба срещу прекратяване на предходен договор за „сериозно професионално нарушение“?
Препятства ли такава национална разпоредба възможността засегнатият оператор да предприеме коригиращи мерки и възлагащият орган да извърши преценка на неговата надеждност съгласно изискванията на член 57, параграф 6 от Директива 2014/24/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
При какви условия следва да бъде прекратено производството при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, буква а) и член 5 от Директива 2001/29 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в изменения член 49 да създаде в полза на INA, бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли в „промените в статуса“, които съгласно член 12 от [Делегирания регламент] не оказват влияние върху задължението за плащане на вноските, да се включи и сливането чрез вливане на институция, която преди това е била под надзора на национален орган за преструктуриране, в дружество майка от друга държава членка, извършено през периода на вноските, и прилага ли се това правило и в случай че сливането и последвалото прекратяване на институцията са извършени през 2015 г., когато държавата членка все още не е била учредила официално нито националния орган за преструктуриране, нито националния фонд, а вноските все още не са били изчислени?
Трябва ли член 12 от [Делегирания регламент] във връзка с член 14 от същия регламент и с членове 103 и 104 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че дори в случай на сливане чрез вливане в дружество майка на друга държава членка през годината на плащане на вноските институцията е длъжна да заплати вноската за тази година в пълен размер, а не пропорционално на месеците, през които посочената институция е под надзора на органа за преструктуриране на първата държава членка, при прилагането по аналогия на установеното в член 12, параграф 1 от [Делегирания регламент] за институция, която „отскоро е под надзор“?
Като се имат предвид характерът и предпоставките, предвидени за налагането на извънредната вноска, прилагат ли се и за нея — съгласно Директива 2014/59/ЕС и [Делегирания регламент], както и принципите, уреждащи Системата на инструментите за преструктуриране на банки — правилата, установени за редовната вноска, по-специално член 12, параграф 2 от [Делегирания регламент], що се отнася до момента на определяне на институциите, длъжни да заплащат вноските, и на размера на вноската?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Неокончателна редакция ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ J. KOKOTT представено на 14 ноември 2019 година Дело C‑616/18 Cofidis SA срещу YU, ZT (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal d’instance Épinal, (Районен съд Епинал, Франция) Дело C‑679/18 OPR-Finance s.r.o. срещу GK (Преюдициално запитване, отправено от Okresní soud v Ostravě, (Окръжен съд Острава, Чешка република) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2008/48 — Договори за потребителски кредити — Преддоговорна проверка на кредитоспособността на потребителя от страна на кредитора — Задължения на кредитора за предоставяне на информация при сключване на договори —Санкции при неизпълнение — Служебно прилагане — Национална разпоредба, забраняваща на националните съдилища да установяват и санкционират неизпълнение на задължения служебно или по възражение на потребителя след изтичането на преклузивен или давностен срок“ I. Въведение 1. Дела Cofidis (С‑616/18) и OPR-Finance (С‑679/18) са образувани по френско и по чешко преюдициално запитване, всяко от които се отнася до тълкуването на Директивата за потребителския кредит. По същество следва да се изясни доколко национални преклузивни и давностни срокове възпрепятстват националния съд да провери служебно дали са нарушени членове 8 и 10 от Директивата за потребителския кредит и доколко съдилищата са длъжни служебно да санкционират установени нарушения. II. Правна уредба 1. Правото на Съюза 2. Член 8, параграф 1 от Директивата за потребителския кредит гласи следното: „Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Защитата, която Директивата за потребителския кредит осигурява на потребителите, допуска ли национална разпоредба, която при иск, предявен от търговец срещу потребител и основаващ се на сключен между тях договор за кредит, забранява на националния съд след изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече от сключването на договора, да обяви и да санкционира, служебно или по повдигнато от потребителя възражение, неизпълнението на разпоредбите относно задължението да се провери кредитоспособността на потребителя, предвидени в член 8 от Директивата, на тези относно информацията, която трябва да се съдържа ясно и кратко в договора за кредит, предвидени в членове 10 и сл. от Директивата, и по-общо на всички разпоредби за защита на потребителите, предвидени в посочената директива?
1) Допуска ли член 8 във връзка с член 23 от Директивата за потребителския кредит национално законодателство, което предвижда, че санкцията за неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит е недействителността на договора за кредит, заедно със задължение на потребителя да върне главницата на кредитора в съответстващ на финансовите му възможности срок, когато обаче такава санкция (недействителност на договора за кредит) е приложима само в случай че потребителят се позове на нея (т.е. направи възражение за недействителност на договора) в рамките на тригодишен давностен срок?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос: Изисква ли член 8 във връзка с член 23 от Директивата за потребителския кредит от националната юрисдикция да приложи служебно предвидената в националното законодателство санкция за неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя (т.е. дори и в случаите, когато потребителят не се позовава активно на тази санкция)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.