Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
При какви условия Съдът заличава дело от регистъра си при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците, представили становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
В какви случаи Съдът заличава делото от регистъра си при оттегляне на преюдициално запитване от запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при заличаване на делото поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията за наличие на обоснованост на иска (fumus boni juris) и неотложност при постановяване на временни мерки?
Каква е тежестта на доказване за предвидимост и значителност на вредата при искане за временни мерки в случай на твърдяна финансова вреда?
Необходимо ли е молителят да представи конкретни и точни данни, подкрепени с подробни писмени доказателства, за да обоснове наличието на значителна и непоправима вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията за уважаване на искане за обезпечителни мерки, включително доказването на сериозни и непоправими вреди за молителя?
Може ли позоваването на общ интерес или интереси на трети лица да обоснове спешност на обезпечителната мярка в полза на жалбоподателя?
Какво е значението на липсата на конкретни доказателства за риска от сериозни и непоправими вреди при преценката на съда относно необходимостта от обезпечителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Налице ли са условията за постановяване на временни мерки като спиране на изпълнението, а именно наличие на fumus boni juris и неотложност?
Какви са изискванията за доказване на значителна и непоправима вреда, особено когато се твърди финансова вреда?
Върху кого лежи тежестта да докаже вероятността и размера на твърдяната вреда при искане за временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Следва ли и във въззивното производство пред Съда на Европейския съюз да се запази поверителното третиране на информация, която вече е била третирана като поверителна спрямо встъпила страна в първоинстанционното производство?
Допустимо ли е на държавите членки, които са встъпили страни, да бъде връчена само неповерителната версия на жалбата и на други процесуални документи, когато за определена информация вече е предоставено поверително третиране в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Следва ли съдът да вземе предвид твърденията за вреда върху общия интерес, като защитата на животните, при преценката на спешността на исканата временна мярка, когато не е посочена пряка вреда за жалбоподателя?
Могат ли общи твърдения за вреда върху репутацията или имуществена вреда, без конкретни и точни доказателства, да обосноват спешността и необходимостта от предоставяне на временни мерки?
Дават ли интересите на трети лица, като служители, човешко здраве или индустриални сектори, основание за признаване на спешност при искане за временни мерки от страна на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Включва ли понятието за пускане на пазара по смисъла на член 8, параграф 3, първо изречение от [Директива 2014/40] предлагането на тютюневи изделия чрез автомати по такъв начин, че намиращите се в автомата цигарени опаковки, макар и да притежават изискваните от закона предупреждения, са поставени в автомата по такъв начин, че тези предупреждения предварително не са видими за потребителя, а стават видими едва след като отключеният преди това от персонала на касата автомат бъде задействан от клиента и по този начин цигарената опаковка се придвижи върху касовата лента още преди процеса на плащане?
2) Включва ли съдържащата се в член 8, параграф 3, първо изречение от [Директива 2014/40] забрана за „скриване на предупрежденията от други елементи“ също и случая, когато при презентиране на стоки чрез автомат се скрива цялата потребителска опаковка на тютюневото изделие?
3) Налице ли е признакът „изображения на потребителски опаковки“ по член 8, параграф 8 от [Директива 2014/40] и тогава, когато дадено изображение не е същинското изображение на оригиналната опаковка, но поради неговото оформление по отношение на очертания, пропорции, цветове и лого на марката потребителят го асоциира с опаковка на тютюнево изделие?
4) Независимо от използваното изображение, изпълнени ли са изискванията на член 8, параграф 8 от [Директива 2014/40] и тогава, когато преди сключване на договора за покупка потребителят има възможност да види цигарените опаковки с изискваните от закона предупреждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит: а) приложимият лихвен процент за забавени плащания трябва да бъде посочен като абсолютно число при сключването на договора за кредит и като абсолютно число следва да се посочи поне приложимият референтен лихвен процент (в разглеждания случай основният лихвен процент съгласно член 247 от BGB, от който чрез добавка (в разглеждания случай пет процентни пункта съгласно член 288, параграф 1, второ изречение от BGB) се изчислява приложимият лихвен процент за забавени плащания
б) механизмът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания трябва да бъде разяснен конкретно, като следва да бъдат посочени поне националните разпоредби, от които може да бъде изведен начинът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания (членове 247, 288, параграф 1, второ изречение от BGB)?
2. Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да съдържа съществените формални изисквания относно оплакванията и/или правните средства за защита в извънсъдебни процедури за уреждане на спорове и/или обезщетения
Недостатъчно ли е в това отношение да се направи препращане към достъпен в интернет процедурен правилник, приложим към извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и/или обезщетения?
3. Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че кредиторът може да направи възражение за погасяване срещу упражняването на правото на отказ на потребителя, ако част от предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължителна информация нито е надлежно посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, и следователно срокът за отказ съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 не е започнал да тече
Може ли това право на отказ да бъде упражнено след пълното изпълнение на договора?
4. Може ли кредиторът да се позове на принципа на ЕС на забрана на злоупотреба с право, за да попречи на потребителя да упражни правото си на отказ от договора, предвидено в член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48, само защото вече е изтекъл значителен период от време от сключването на договора, при което необходимата информация не е била предоставена от кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО и член 47 [от Хартата] и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, и която не позволява на посочения съд, в случай на волеизявление на потребителя, че желае да се позове на неравноправния характер на клауза от договора, въз основа на която е формирано изпълнителното основание, да преодолее последиците от имплицитната сила на пресъдено нещо?
2. а) Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от [Хартата] и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, когато потребителят, след като установи положението си (като това установяване преди това е било изключено в развиващата се съдебна практика), изисква да се извърши такъв контрол?
б) Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от [Хартата] и при какви условия национална правна уредба, която предвид имплицитната сила на пресъдено нещо, че не е налице неравноправност на договорна клауза, е пречка съдът по изпълнението, който трябва да се произнесе по възражение на потребителя срещу изпълнението, да констатира такава неравноправност и може ли да се счита, че е налице такава пречка, включително когато във връзка с развиващата се съдебна практика, действаща към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, не е била позволена преценка за неравноправност на клаузата, тъй като поръчителят не може да бъде квалифициран като потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.