Шведски
Автентичен език на производството – шведски
Дело C-319/97: Kortas, Съдебно решение от 1 юни 1999 г.
Може ли директива, приета на основание член 100а от Договора за създаване на Европейската общност, да има директен ефект?
Ако да, може ли такава директива да има директен ефект, дори ако държавата е направила уведомление по член 100а, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, как уведомлението от държавата членка влияе върху въпроса за директния ефект през следните периоди:
(а) между уведомлението и отговора
(б) от момента на отговора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/97: Швеция/Съвет, Заключение от 9 февруари 1999 г.
Нарушение на член 121, параграф 1 от Акта за присъединяване, доколкото на Кралство Швеция не е предоставен дял от така наречения „компенсационен треска“ при определянето на общия допустим улов за 1997 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/97: Kortas, Заключение от 28 януари 1999 г.
1. Може ли директива, приета на основание член 100а от Договора за създаване на Европейската общност, да има директен ефект
2. Ако да, може ли такава директива да има директен ефект, дори ако държавата е направила уведомление по член 100а, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, как уведомлението от държавата членка влияе върху въпроса за директния ефект през следните периоди: (a) между уведомлението и отговора
(b) след отговора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/97: Karlsson и др., Заключение от 26 януари 1999 г.
Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти, членове 5 и 40, параграф 3 от Договора за ЕО и основният принцип на равно третиране по правото на Общността национални разпоредби на държава, присъединила се към Съюза на 1 януари 1995 г., съгласно които: 1) за производителите, които не са променили производството си, като основа за определяне на млечната квота се вземат средните доставки през 1991, 1992 и 1993 г.; 2) производителите, които са започнали или увеличили производството на мляко между 1 януари 1991 г. и 31 декември 1994 г., трябва да приемат намаление на млечната квота, за разлика от производителите на мляко, чиито производствени обстоятелства не са се променили през този период, и производителите на екологично произведено мляко, като това намаление се определя по различен начин за производителите, които са започнали производство, и за тези, които са увеличили производството си; и 3) производителите, които са доставяли мляко преди присъединяването на държавата към системата на млечните квоти на ЕО, но които – по причини извън техния контрол – не са доставяли мляко през целия необходим квалификационен период за определяне на квотите (1 март 1994 г. – 1 януари 1995 г.), се лишават от квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/97: Nilsson и др., Съдебно решение от 19 ноември 1998 г.
Позволяват ли член 30 от Договора за създаване на Европейската общност и Директива 87/328 на национален орган да изисква разрешение за извършване на дейности по изкуствено осеменяване с бикови семенни продукти, а именно събиране, обработка, разпространение и осеменяване със семенна течност, по начина, описан по-горе?
Позволяват ли член 30 от Договора за създаване на Европейската общност и Директива 87/328 на държава членка да забрани или да постави условия за осеменяването и развъждането на говеда
(а) които, според национален орган, могат да причинят страдания на животните или да повлияят на тяхното естествено поведение, или
(б) използвайки определена порода, която се счита от национален орган за носеща генетични дефекти?
Позволява ли тълкуването на преамбюла на Директива 87/328 национални изключения от приемането за изкуствено осеменяване на своята територия по отношение на животни с нежелан произход, дори когато тези изключения водят до забрана по отношение на животни, които отговарят на изискванията, предвидени в член 2 от директивата
Ако да, може ли отделната държава членка да дефинира „увреждане на произхода“ и „наследствени дефекти“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-346/97: Braathens, Заключение от 12 ноември 1998 г.
1. Противоречат ли описаните по-горе мерки за облагане, приети съгласно Закон 1988:1567 за екологичния данък върху вътрешната въздушна навигация, на Директива 92/81/ЕИО на Съвета („Директивата за минералните масла“), чл. 8, параграф 1, буква б) от която предвижда, че държавите членки освобождават от хармонизирания акциз минералните масла, доставени за използване като авиационно гориво, с изключение на случаите на частни развлекателни полети?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли чл. 8, параграф 1, буква б) от Директивата за минералните масла да се счита за разполагащ с пряко действие, така че разпоредбата да може да бъде позовавана от частно лице срещу държавен орган пред национален съд?
3. Ако Директивата за минералните масла следва да се прилага в настоящия случай, могат ли разглежданите мерки за облагане да бъдат разделени на съвместими и несъвместими с правото на ЕО части, поради факта, че шведският екологичен данък се изчислява частично на базата на потреблението на гориво и частично на базата на емисиите на въглеводороди и азотни оксиди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/97: Victoria Film, Съдебно решение от 12 ноември 1998 г.
Може ли Швеция да има разпоредби в националното си законодателство със съдържанието на член 11, параграф 1 от дял 3 от Закона за данък върху добавената стойност в редакцията му до 31 декември 1996 г., съгласно член 28, параграф 3, буква б) от Шестата директива за ДДС във връзка с точка 2 от приложение F към директивата и с оглед на разпоредбите на приложение XV, IX Данъчно облагане, точка 2 аа от Договора за присъединяване между държавите членки на Европейския съюз и Швеция относно присъединяването на Швеция към Европейския съюз?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, иска се отговор на следния въпрос:
Означава ли фактът, че член 28, параграф 3, буква б) не допуска националното законодателство да предвижда освобождаване от данъчно облагане за сделките, посочени в първия въпрос, че тази разпоредба, член 6, параграф 1 или друга разпоредба на Шестата директива има така наречения пряк ефект в това отношение и следователно може да бъде противопоставена на национален орган от лицето, което извършва такива сделки, като основание за третиране на тези сделки като облагаеми сделки?
Ако и този въпрос получи отрицателен отговор, иска се отговор на следния въпрос:
Може ли лицето, което извършва такива сделки, все пак да претендира право на приспадане на основание член 17, параграф 2 или друга разпоредба на директивата, т.е. има ли разпоредбата пряк ефект, дори когато сделката не поражда изходящ данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/97: Victoria Film, Заключение от 18 юни 1998 г.
1. Означава ли член 28, параграф 3, буква б) от Шестата Директива за ДДС във връзка с точка 2 от приложение F към Директивата и с оглед на разпоредбите на приложение XV, IX Данъчно облагане, точка 2 аа, от Договора за присъединяване между държавите членки на Европейския съюз и Швеция, че Швеция може да има разпоредби в националното си законодателство със съдържанието на член 11, параграф 1 от Глава 3 от Закона за данък върху добавената стойност в редакцията му до 31 декември 1996 г.
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, иска се отговор на следния въпрос: 2. Означава ли фактът, че член 28, параграф 3, буква б) не позволява националното законодателство да предвижда освобождаване от данъчно облагане за сделките, посочени в първия въпрос, че тази разпоредба, член 6, параграф 1 или която и да е друга разпоредба на Шестата директива имат така наречения пряк ефект в това отношение и следователно могат да бъдат противопоставени на национален орган от лицето, което извършва такива сделки, като основание за третирането на тези сделки като облагаеми сделки
Ако и на този въпрос отговорът е отрицателен, иска се отговор на следния въпрос: 3. Може ли лицето, което извършва тези сделки, все пак да претендира право на приспадане на основание член 17, параграф 2 или друга разпоредба на Директивата, т.е. има ли разпоредбата пряк ефект, дори когато сделката не поражда никакъв изходящ данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.