Румънски
Автентичен език на производството – румънски
Дело C-493/22: ARMAPROCURE, Определение от 16 март 2023 г.
Какъв е обхватът на правото на достъп до процедури за преразглеждане по член 55, параграф 4 от Директива 2009/81 и поставя ли тази разпоредба изискване държавите членки да осигурят такъв достъп на оферент, чието изключване от процедурата е станало окончателно?
Съществува ли правен интерес за изключения оферент да оспорва решението за възлагане на поръчка след като изключването му е станало окончателно?
Има ли изключеният оферент способ за защита срещу договора, сключен със спечелилия оферент, когато изключването му вече е окончателно съгласно член 57, параграф 2 от Директива 2009/81?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/22: Groenland Poultry, Заключение от 9 март 2023 г.
2) С оглед на принципа на пропорционалност трябва ли член 44, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 1974/2006] да се тълкува в смисъл, че когато през срока на изпълнение на ангажимент, поет като условие за предоставяне на помощ, стопанството на бенефициера бъде прехвърлено изцяло или частично на друго лице и този втори бенефициер, въпреки че е изпълнил значителна част от ангажимента, преустанови селскостопанската си дейност и е практически невъзможно правоприемник да поеме да изпълнява ангажимента, вторият бенефициер на [помощта] трябва да възстанови помощта, която е получил (за срока, през който е бил бенефициер на помощта), или трябва да възстанови и помощта, получена от първия бенефициер на помощта?
3) Какви условия трябва да вземе предвид националният съд при тълкуването на член 44, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 1974/2006], за да прецени дали „е практически невъзможно [правоприемник] да поеме да изпълнява ангажимента“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/22: AR, Определение от 7 март 2023 г.
Какъв е процесуалният ефект от оттеглянето на преюдициалното запитване от националната юрисдикция съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/21: Bursa Română de Mărfuri, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Следва ли Регламент (ЕС) 2019/943, и по-специално член 1, букви б) и в), член 2, точка 40 и член 3 от този регламент, във връзка с Директива 2009/72/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която се продължава национален законоустановен монопол при предоставяне на посреднически услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия както на пазарите на едро за ден напред и в рамките на деня, така и на форуърдния пазар на едро?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че е налице ограничаване на конкуренцията по смисъла на тези разпоредби, ако правна уредба на държава членка предвижда, че на равнището на тази държава членка може да се издава една-единствена лицензия за целите на упражняването на дейността по предоставяне на посреднически услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия на форуърдния пазар на едро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/21: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Трябва ли [МСП], въведен с Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г., да се счита за акт на институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, подлежащ на тълкуване от Съда на Европейския съюз
Попадат ли съдържанието, характерът и приложното поле във времето на МСП, въведен с Решение 2006/928/ЕО на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. в обхвата на Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, подписан от Румъния в Люксембург на 25 април 2005 г.
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на МСП, за[Румъния]?
2) Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, [параграф] 1, втора [алинея] от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 47 от Хартата на основните права, както и в практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
3) Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
4) Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, [параграф] 1, втора [алинея] от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 47 от Хартата на основните права, както и в практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с член 2 ДЕС, когато [Румъния] не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/21: DGRFP Cluj, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Може ли в специфичен контекст като този по главното производство Директивата за [ДДС] като цяло, и по-конкретно членове 9, 12, 14, 62, 63, 65, 73 [и] 78 да се тълкуват в смисъл, че по отношение на настъпването на данъчното събитие при облагаеми сделки за продажба на недвижими имоти и по отношение на метода на определяне на съответната данъчна основа, наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, качество на данъчнозадължени лица имат и физическите лица — страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността, но е бил представен на последните преди издаването на данъчните административни актове?
Може ли в специфичен контекст като този по главното производство Директивата за [ДДС] като цяло, и по-конкретно член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) [и] член 179, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че:
а) на данъчнозадължено лице може да се предостави право на приспадане, когато то не е дължало, нито е платило лично ДДС по получени доставки на стоки и услуги, използвани в рамките на облагаеми сделки, като ДДС се дължи или е платен по получени доставки от физически лица, за които не е установено качеството на данъчнозадължени лица, но които наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, са страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността,
б) на данъчнозадължено лице може да се предостави право на приспадане в специфичен контекст като този по главното производство, когато то не е дължало, нито е платило лично ДДС по получени доставки на стоки и услуги, използвани в рамките на облагаеми сделки, като ДДС се дължи или е платен по получени доставки от физическо лице с установено качество на данъчнозадължено лице, което е страна по нерегистриран при данъчните органи преди започването на дейността договор за създаване на неперсонифицирано сдружение и което наред с данъчнозадълженото лице също възнамерява или е могло да упражни правото си на приспадане, като те са длъжни да платят данъка по извършените доставки, който е трябвало да начислят?
При отрицателен отговор и/или с оглед и на принципа на правна сигурност: допустимо ли е да се предяви искане от данъчнозадълженото лице, на което е наложено задължението да плати ДДС и съответните съпътстващи разходи, срещу физически лица, за които не е установено качеството им на данъчнозадължени лица и които наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, са страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността, за да получи частта, предвидена за разпределение на печалбата, която се полага на горепосочените лица въз основа на договора за създаване на сдружение, с оглед на задължението на данъчнозадълженото лице за плащане на ДДС и на съответните съпътстващи разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/21: Zes Zollner Electronic, Заключение от 26 януари 2023 г.
1. Когато получателят на стоките констатира количествена разлика в повече спрямо посоченото в първоначалната митническа декларация, приложим ли е член 173 или член 174 от [Митническия кодекс на Съюза]?
2. За какви стоки става дума в израза „стоки, различни от първоначално декларираните“ по смисъла на член 173 от [Митническия кодекс на Съюза]: различни в количествено отношение, различни в качествено отношение или и двете?
3. В случай че установи количествена разлика в повече спрямо посочените в митническата декларация стоки, разполага ли получателят на стоките с процесуален способ съгласно [Митническия кодекс на Съюза], който да му позволява да поправи грешките, без да бъде санкциониран по административен или наказателен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/21: NV Construct, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли разпоредбите на член 58 от Директива [24/2014], принципът на пропорционалност и принципът на отговорност да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган има право, по отношение на дейности, които имат несъществено значение за дадена обществена поръчка, да определя критериите за технически капацитет, т.е. да преценява необходимостта в документацията за обществената поръчка да се включат или да не се включат критерии относно техническия и професионалния капацитет, и относно способността да се упражнява техническа и професионална дейност, при положение че тези критерии произтичат от разпоредби на специални закони?
Допускат ли принципите на прозрачност и на пропорционалност документацията за обществена поръчка да бъде автоматично допълвана с критерии за квалификация, произтичащи от специални закони, приложими към дейности, свързани с обществена поръчка, която следва да бъде възложена, които критерии не са били упоменати в документацията за обществената поръчка и които възлагащият орган е решил да не налага на икономическите оператори?
а) Допускат ли член 63 от Директива [2014/24] и принципът на пропорционалност изключването от процедурата на оферент, който не е посочил поименно оператор като подизпълнител, за да изпълни критерии относно техническия и професионалния капацитет и относно способността за упражняване на техническа и професионална дейност, които произтичат от разпоредбите на неупоменати в тръжната документация разпоредби на специални закони, когато съответният оферент е избрал друг вид възможност да ангажира специалисти в обществената поръчка въз основа на договор, а именно чрез договор за предоставяне на услуги, или е представил декларация за тяхната готовност за участие?
б) Има ли право икономическият оператор да определя собствената си организация и договорните отношения в рамките на групата, и съществува ли възможност за ангажиране в обществената поръчка и на доставчици на услуги/стоки, като се има предвид, че тези доставчици не са част от субектите, чийто капацитет оферентът възнамерява да използва, за да докаже, че изпълнява съответните критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/21: Inspecţia Judiciară, Заключение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], [Решение 2006/928], както и гаранциите за независимост и безпристрастност, наложени от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на главния инспектор в Съдебния инспекторат да издава нормативни (подзаконови) и/или индивидуални административни актове, с които самостоятелно взема решения за организацията на институционалната рамка на Съдебния инспекторат за подбор на съдебните инспектори и за оценка на тяхната дейност, за извършването на инспекционните дейности, както и за назначаването на заместник-главния инспектор, когато съгласно устройствения закон тези лица са единствените, които могат да изпълняват, одобряват или отменят актове по дисциплинарно разследване срещу главния инспектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.