Португалски
Автентичен език на производството – португалски
Дело C-207/22: Lineas – Concessões de Transportes, Заключение от 29 юни 2023 г.
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на [Директива 2013/36] и [Регламент № 575/2013] холдингово дружество с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на упражняване на икономическа дейност, което в рамките на тази дейност придобива и притежава с дългосрочен характер тези дялови участия, които, поначало, съставляват поне 10 % от капитала на дружествата, в които участва — дружества, чиято дейност е свързана с управлението на транспортна инфраструктура, включително проектирането, строителството и управлението на пътища и/или магистрали?
Попада ли в обхвата на понятието „финансова институция“ съгласно член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество (SGPS) със седалище в Португалия, регулирано от разпоредбите на Decreto-Lei n.o495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.), чийто единствен предмет на дейност е управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на извършване на икономическа дейност и ко[e]то в този контекст придобива и притежава трайно тези дружествени дялове, които по правило са не по-малко от 10 % от капитала на […] дружества[та,] [в които участва и] които не принадлежат нито към застрахователния, нито към финансовия сектор?
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и на член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество със седалище в Португалия, регулирано съгласно Decreto-Lei n.o 495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.) с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества, които не принадлежат към застрахователния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/23: Finalgarve, Определение от 27 юни 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо?
В кои случаи националният съд е длъжен да не прилага национална разпоредба, противоречаща на директива на Съюза, и може ли директива да създава задължения за частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/23: Finalgarve, Определение от 27 юни 2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване при липса на достатъчно сведения за фактическия и правния контекст на спора?
Възможно ли е националните съдилища да тълкуват националното право съобразно директивите на ЕС, ако такова тълкуване би довело до contra legem резултат?
Могат ли директивите на ЕС да имат директен ефект в спорове между частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/22: CDIL, Заключение от 8 юни 2023 г.
Противоречи ли на правилата за дължимост на акциза, въведени с членове 7 и 9 от [Директива 2008/118], облагането на количествата цигари, надвишаващи количествените ограничения за освобождаване за потребление, предвидени в член 106, параграф 2 от CIEC, по ставката в сила към датата на подаване на изравнителната декларация, в съответствие с параграф 7 от този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-690/22: Shortcut, Определение от 24 май 2023 г.
Могат ли държавите членки да обвързват упражняването на правото на приспадане на ДДС с допълнителни условия относно съдържанието на фактурите извън изискванията на Директива 2006/112/ЕО?
Достатъчно конкретни ли са описания като „услуги по разработване на приложения“ във фактурите, за да позволят упражняване на правото на приспадане на ДДС?
Може ли да бъде отказано правото на приспадане на ДДС само поради формални пропуски във фактурата, когато материалните изисквания за това право са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-690/22: Shortcut, Определение от 24 май 2023 г.
Допуска ли се отказ на правото на приспадане на ДДС единствено поради твърде общо описание на услугите във фактурата, като например „услуги по разработване на приложения“?
Могат ли националните данъчни органи да обвържат упражняването на правото на приспадане на ДДС с формални изисквания към съдържанието на фактурите, които не са изрично предвидени в Директива 2006/112?
В кои случаи нарушаването на формалните изисквания относно съдържанието на фактурата може да доведе до отказ на правото на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/22: Fonds de Garantie des Victimes des Actes de Terrorisme и d’Autres Infractions, Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Кое е приложимото право към погасителната давност за правото на обезщетение — правото по мястото на настъпване на злополуката (португалското право) съгласно член 4, параграф 1 и член 15, буква з) от [Регламент № 864/2007], или съгласно член 19 от посочения регламент при встъпване в правата на увреденото лице се прилага „правото на трето лице“, встъпило в тези права (френското право)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/22: Infraestruturas de Portugal и Futrifer Indústrias Ferroviárias, Заключение от 11 май 2023 г.
1) Представлява ли основанието за изключване, посочено в член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, въпрос, който следва да бъде решен от възлагащия орган [„reserva de decisão“]?
2) Може ли националният законодател да замени изцяло решението, което възлагащият орган трябва да приеме съгласно член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, с общо решение (с последиците на решение) на Autoridade da Concorrência (органа за защита на конкуренцията) за налагане на акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за определен период от време, в допълнение към глоба за нарушение на правилата на конкуренция?
3) Трябва ли решението на възлагащия орган относно „надеждността“ на икономическия оператор от гледна точка на спазването (неспазването) на правилата на конкурентното право извън конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка да се разбира като необходимост от мотивирана преценка на относителната надеждност на този икономически оператор като неразделна част от правото на добра администрация, предвидено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз?
4) Съответства ли на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, възприетото в член 55, параграф 1, буква f) от CCP решение на португалския законодател да постави изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка, основано на нарушение на правилата на конкуренция извън въпросната конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка, в зависимост от постановеното от Autoridade da Concorrência (органа за защита на конкуренцията) в производство по налагане на акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки — производство, в рамките на което Autoridade da Concorrência (органът за защита на конкуренцията) преценява значението на предприетите корективни мерки (self-cleaning)?
5) Може ли също така да се приеме, че съответства на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, възприетото в [член] 70, параграф 2, буква g) от CCP решение на португалския законодател да ограничи възможността за изключване на оферта поради достатъчно убедителни данни за действия, споразумения, практики или информация, които могат да нарушат правилата на конкуренция, само до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, в която са установени тези практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-637/22: Novais/Португалия, Определение от 20 април 2023 г.
Възможно ли е физическо или юридическо лице да подаде жалба до Общия съд за бездействие срещу национален съд или държава членка по смисъла на член 265, трета алинея ДФЕС?
Може ли национален съд да бъде приравнен на институция, орган или служба на Съюза за целите на подаване на жалба за бездействие по член 265, трета алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-637/22: Novais/Португалия, Определение от 20 април 2023 г.
Възможно ли е физически или юридически лица да предявят иск за установяване на неправомерно бездействие срещу национален съд на основание член 265 ДФЕС?
Компетентен ли е Общият съд на Европейския съюз да разглежда искове за бездействие, насочени срещу национални съдилища?
Достатъчно ли е мотивите на Общия съд да бъдат изложени имплицитно, ако това позволява на страните да разберат основанията за решението и на Съда да упражни контрол върху законосъобразността му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.