всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Португалски

Автентичен език на производството – португалски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално съгласно членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на дружество с публичен капитал, с предмет на дейност въздушен транспорт, в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване на седалището и действителното управление на това дружество в държавата членка, в която е учредено, като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти, които водят до възлагане?
Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи, и по-конкретно принципите за недопускане на дискриминация, пропорционалност и необходимост, в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружество, в документите, които уреждат тази процедура, да е включено изискване за изпълнение на задължение за обществена услуга от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално съгласно членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване и развитие на съществуващия национален хъб от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
Следва ли осъществяваната дейност от дружеството, чийто капитал е предмет на процедура по повторна приватизация, да се разглежда като услуга, предоставяна на вътрешния пазар, спрямо която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО, доколкото е налице изключението по член 2, параграф 2, буква г) от посочената директива във връзка с услугите в областта на транспорта, и вследствие на това прилага ли се посочената директива спрямо въпросната процедура?
При положителен отговор на въпрос 4 недопустимо ли е съгласно разпоредбите на членове 16 и 17 от посочената директива в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за изпълнение на задължение за обществена услуга от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
При положителен отговор на въпрос 4 недопустимо ли е съгласно разпоредбите на членове 16 и 17 от посочената директива в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване и развитие на съществуващия национален хъб от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Притежава ли БЦЕ компетентност да вземе мерки или да издаде мотивирани становища по отношение на твърдения за нарушения от страна на кредитна институция във връзка със защитата на потребителите, платежните услуги и предотвратяването на изпиране на пари?
Може ли БЦЕ да започне производство по нарушение по член 3 от Регламент № 2532/98 срещу кредитна институция, когато твърдяните нарушения не попадат в областите на нейната компетентност?
Възниква ли за БЦЕ задължение да предостави информация на OLAF при липса на достатъчно данни за измама или друго нарушение на финансовите интереси на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Изпълнени ли са формалните изисквания за допустимост на исковата молба, включително относно точността и яснота на изложението?
Разполага ли Общият съд с компетентност да разгледа искания за задължителни указания към институция или държава членка, както и искове срещу действия или бездействия, които не попадат в неговата компетентност?
Може ли мълчанието или бездействието на институция да бъде приравнено на акт, подлежащ на съдебно обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Следва ли след оттегляне на ищеца главното производство да бъде заличено от регистъра на Съда на основание член 100 от Процедурния правилник?
Кой носи отговорността за съдебните разноски между страните по главното производство след прекратяване на делото?
Допустимо ли е възстановяване на разходите за становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допустимо ли е държава членка да въведе отново данък върху вноските в капитала за трансакции по учредяване на капиталово дружество, след като този данък вече е бил отменен, въпреки че към 1 юли 1984 г. е съществувал?
Може ли опасенията за загуба на бюджетни приходи да оправдаят повторното въвеждане на данък върху вноските в капитала в контекста на Директива 69/335?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли да се приеме, че действащата в Португалия правна уредба има предимство като особена повелителна норма по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II“?
Представлява ли посочената норма разпоредба от правото на Съюза, която урежда стълкновителни норми по смисъла на член 27 от Регламент „Рим II“?
Може ли да се приеме, че по отношение на португалски гражданин, претърпял пътнотранспортно произшествие в Испания, трябва да се приложи уредбата на погасителната давност, съдържаща се в член 498, параграф 3 от португалския Граждански кодекс, по смисъла на член 28 от Директива 2009/103?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Явява ли се словната марка „SCHUTZ“ описателна за съответните стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001?
Спазен ли е принципът на равно третиране и принципът на добра администрация, като се има предвид предходната практика на EUIPO и предходните регистрации в държави членки или трети страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Явява ли се словният знак SCHUTZ описателен за съответните стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Притежава ли словният знак SCHUTZ отличителен характер за съответните стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Може ли заявителят да се позове на предходни регистрации на марки, съдържащи или съставени от SCHUTZ, в други държави или в ЕС, за да обоснове липсата на описателност или липса на отказ за регистрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Може ли член 9, параграф 1 и член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104/ЕС, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че пораждат права за частноправен субект (в случая търговско дружество, учредено в правноорганизационната форма на корпорация по канадското право), на които последният може да се позове в съдебно производство срещу друг частноправен субект (в случая търговско дружество, учредено в правноорганизационната форма на акционерно дружество по португалското право) във връзка с иск за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени в резултат на нарушение на конкурентното право, по-специално ако към датата на предявяване на този иск (27 февруари 2015 г.) все още не е изтекъл срокът по член 21, параграф 1 от тази директива, предоставен на държавите членки за нейното транспониране в националното право?
2) Може ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с национална разпоредба като член 498, параграф 1 от португалския Código Civil — приложима към факти, настъпили преди публикуването на Директивата, преди влизането ѝ в сила и преди определената дата за транспонирането ѝ, във връзка с иск, предявен също преди последната дата — в която разпоредба:
a) се определя тригодишен давностен срок за право на обезщетение въз основа на извъндоговорна гражданска отговорност;
б) се предвижда, че тригодишният срок започва да тече от момента, в който увреденото лице е научило за правото, с което разполага, макар да са неизвестни отговорното лице и точният размер на вредите, и
в) с оглед на това не е известно да съществува норма, която в конкретния случай да налага или да допуска спиране или прекъсване на този срок, защото орган за защита на конкуренцията е взел определени мерки в рамките на разследване или на производство във връзка с нарушение на правото в областта на конкуренцията, с което нарушение е свързан искът за обезщетение?
3) Може ли член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с национална разпоредба като член 623 от португалския Código de Processo Civil — приложима към факти, настъпили преди публикуването на Директивата, преди влизането ѝ в сила и преди определената дата за транспонирането ѝ, във връзка с иск, предявен също преди последната дата — в която разпоредба:
a) се предвижда, че окончателно осъдително решение, постановено в административнонаказателно производство, не поражда последици в гражданските производства, предмет на които са правоотношения, зависещи от извършването на нарушението, или (в зависимост от даденото тълкуване),
б) се предвижда, че за третите лица такова окончателно осъдително решение, постановено в административнонаказателно производство, представлява само оборима презумпция, че са налице съставомерните за санкционираното нарушение факти и елементите от правната квалификация в гражданските производства, предмет на които са правоотношения, зависещи от извършването на нарушението?
4) Може ли член 9, параграф 1, член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104, член 288, трета алинея ДФЕС или някоя друга норма от първичното или от вторичното право, съдебна практика или приложими общи принципи на правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални норми като член 498, параграф 1 от португалския Граждански кодекс и член 623 от португалския Граждански процесуален кодекс — приложими към факти, настъпили преди публикуването, влизането в сила и определената дата за транспониране на Директивата, по отношение на иск, предявен също преди последната дата — които разпоредби не отразяват съдържанието и целта на Директивата и съответно не са насочени към постигане на преследвания с нея резултат?
5) При условията на евентуалност — само ако Съдът на Европейския съюз отговори утвърдително на някой от предходните въпроси — може ли член 22 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат в настоящия случай националният съд да приложи член 498, параграф 1 от португалския Código Civil и член 623 от португалския Código de Processo Civil в настоящата им редакция, но тълкувани и прилагани така, че да бъдат съвместими с разпоредбите на член 10 от Директивата?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, може ли частноправен субект да се позове на член 22 от Директива 2014/104 срещу друг частноправен субект пред национален съд в производство по иск за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на извършено нарушение на конкурентното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Обхваща ли компетентността на Общия съд по член 263 и 265 ДФЕС актове или бездействия, извършени от органи или съдилища на държава членка, а не от институции, органи или служби на Европейския съюз?
Може ли иск за неимуществена отговорност по член 268 и 340 ДФЕС да бъде предявен пред Общия съд срещу държава членка поради действия или бездействия на национални органи?
Могат ли частни лица да отправят преюдициални въпроси по член 267 ДФЕС директно до Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13031323334109 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form