Полски
Автентичен език на производството – полски
Дело C-183/18: Bank BGŻ BNP Paribas, Заключение от 12 ноември 2019 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, буква а), член 9, параграф 3 и член 20, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Рамково решение [2005/214] да се тълкуват в смисъл, че предаденото за изпълнение решение, с което е наложена финансова санкция на юридическо лице, трябва да бъде изпълнено в изпълняващата държава, въпреки че националните разпоредби, с които е транспонирано Рамковото решение, не предвиждат възможност за изпълнение на решения, налагащи такава санкция на юридическо лице?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „юридическо лице“, използвано в разпоредбите на член 1, буква а) и член 9, параграф 3 от Рамково решение [2005/214], да се тълкува в съответствие с:
а) правните разпоредби на решаващата държава (член 1, буква в);
б) правните разпоредби на изпълняващата държава (член 1, буква г),
в) като автономно понятие на правото на Съюза,
и съответно обхваща ли това понятие и клона на юридическо лице, въпреки че в изпълняващата държава клонът на юридическо лице не притежава самостоятелна правосубектност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/19: P.J., Определение от 7 ноември 2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо пред Съда на Европейския съюз?
В какви случаи Съдът на Европейския съюз може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване поради липса на достатъчна информация в решението на националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/19: P.J., Определение от 7 ноември 2019 г.
Какви са изискванията към националния съд относно съдържанието на акта за преюдициално запитване, за да бъде то допустимо?
В кои случаи преюдициалното запитване се счита за явно недопустимо поради липса на достатъчно точни сведения за фактическите и правните обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/18: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допускат ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 10 от Директива 2008/48 национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която позволява погасяването на вземане, произтичащо от сключен между продавач или доставчик и потребител договор за потребителски кредит, да се обезпечи чрез бланков запис на заповед?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че ако при обстоятелства като разглежданите в главните производства национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения в основателността на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит вземане, и ако този запис първоначално е издаден бланково от издателя и впоследствие е попълнен от поемателя, националната юрисдикцията трябва служебно да провери дали направените между страните уговорки са неравноправни, и в това отношение може да изиска от продавача или доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки, така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които потребителите черпят от тези директиви, са спазени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/18: Unitel, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
1) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша) винаги когато са изпълнени кумулативно следните две условия:
a) стоките са изнесени за неизвестен получател извън Европейския съюз, и
б) налице са еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, и това обстоятелство е безспорно?
2) Допускат ли член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност национална практика, която предполага да се приеме, че не е налице доставка на стоките, които безспорно са изнесени извън Европейския съюз, но в проведеното производство след изнасянето на стоките данъчните органи констатират, че действителният купувач на стоките не е лицето, на което данъчнозадълженото лице е издало документиращата доставката фактура, а друго, неизвестно за органите лице, поради което те отказват да приложат за тази сделка освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша)?
3) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на националната ставка на данъка към доставката на стоките, ако са налице еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, но поради липсата на известен получател данъчните органи заключават, че не е налице доставка на стоки, или всъщност би трябвало да се приеме, че в такъв случай изобщо не е налице облагаема сделка за целите на [ДДС], поради което данъчнозадълженото лице няма право да приспадне начисления му данък във връзка с придобиването на изнесените стоки съгласно член 168 от Директива[та за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/18: Dziubak, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф l от Директива [93/13] да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи?
Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя?
Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива [93/13] представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя?
Може ли предвид текста на член 6, параграф l от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/18: Miasto Łowicz (Régime disciplinaire concernant les magistrats), Заключение от 24 септември 2019 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че произтичащото от тази разпоредба задължение — а именно държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — не допуска наличие на разпоредби, с които опасността от подкопаване на гаранциите за провеждане на независими дисциплинарни производства срещу съдии в Полша значително се увеличава поради: 1) оказването на политически натиск върху протичането на дисциплинарните производства; 2) възникването на опасност от използване на системата от дисциплинарни мерки за осъществяване на политически контрол върху съдържанието на съдебните решения; и 3) възможността в дисциплинарните производства срещу съдии да се използват доказателства, събрани по престъпен начин?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че произтичащото от тази разпоредба задължение — а именно държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — не допуска наличие на разпоредби, с които гаранциите за провеждане на независими дисциплинарни производства срещу съдии в Полша се премахват предвид оказването на политически натиск върху протичането на дисциплинарните производства и възникването на опасност от използване на системата от дисциплинарни мерки за осъществяване на политически контрол върху съдържанието на съдебните решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/17: Uniwersytet Wrocławski/REA, Заключение от 24 септември 2019 г.
Неправилно тълкуване на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз
Нарушение на член 119 от Процедурния правилник на Общия съд
Нарушение на принципа на правна сигурност
Нарушение на задължението за мотивиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/18: Полша/Комисия, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.
Изопачени ли са фактическите обстоятелства от Общия съд при преценката на контрола върху групите производители и организациите на производители?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита чрез недостатъчен контрол от страна на Общия съд върху определянето на размера на финансовата корекция?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на установените нередности и избора на размера на корекцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.