Полски
Автентичен език на производството – полски
Дело C-255/22: Orlen/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Нарушено ли е изискването по член 9 от Регламент № 1/2003, като Комисията е приела ангажименти, които не отговарят адекватно на всички опасения за конкуренцията, изложени в изложението на възраженията?
Следва ли Комисията и Общият съд да прилагат принципа на енергийна солидарност по член 194 ДФЕС при оценката на ангажиментите по конкуренция в енергийния сектор?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „явна грешка в преценката“ при съдебния контрол върху оценката на Комисията относно адекватността на ангажиментите?
Допуснати ли са процесуални нарушения при тълкуването и прилагането на член 9, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно възможността за образуване на производство отново при промяна на обстоятелствата или неизпълнение на ангажиментите?
Допустимо ли е Общият съд да ограничи предмета на спора по отношение на ангажиментите, засягащи българската газопреносна система, и спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно анализа на ангажиментите за пунктовете на доставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/22: Syndyk Masy Upadłości A, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директива 2006/112], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от [този синдик] банкова сметка?
Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение [за изпълнение] 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Регламент 2015/848], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/22: M.S. и др. (Droits procéduraux d’une personne mineure), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 6, параграфи 1—3 от Директива 2016/800 във връзка с член 18 от тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, от една страна, не предвижда децата, които са заподозрени или обвиняеми, да бъдат подпомагани от адвокат, евентуално служебно назначен, преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган и най-късно преди първия си разпит, и от друга страна, позволява посочените деца да бъдат разпитани в качеството си на заподозрени в отсъствието на такъв адвокат по време на разпита?
Трябва ли член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2016/800 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че правото на служебна адвокатска защита отпада автоматично спрямо лицата, които са имали качеството на дете към момента на образуването на наказателно производство срещу тях, но впоследствие са навършили 18 години, доколкото такава правна уредба не позволява да се прецени дали прилагането на посочената директива или на някои от нейните разпоредби, а следователно и на съдържащите се в нея права, е целесъобразно предвид всички обстоятелства по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на посочените лица?
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2016/800 във връзка с член 5, параграф 1 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда, че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство, получават заедно с носителя на родителска отговорност най-късно преди първия разпит на децата от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган, на прост и достъпен език, който отчита конкретните потребности и уязвимост на посочените деца, информация за техните права в съответствие с член 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, както и за правата, установени с Директива 2016/800?
Трябва ли член 19 от Директива 2016/800 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в рамките на наказателно производство не позволява на съда да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления, които са направени от дете по време на полицейски разпит, проведен в нарушение на предвиденото в член 6 от Директива 2016/800 право на достъп до адвокат, при условие обаче че в рамките на наказателния процес този съд е в състояние, от една страна, да провери дали това право, тълкувано с оглед на член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е било зачетено, и от друга страна, да изведе всички произтичащи от това нарушение последици, по-специално що се отнася до доказателствената стойност на събраните при тези условия доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/23: Makowit, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Трябва ли разпоредбите от член 9, параграф 1 във връзка с член 14, параграф 2, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че допускат земеделски производител, който е данъчнозадължено лице по ДДС по общите правила и прехвърля правото на собственост върху поземлен имот в полза на Skarb Państwa (Държавна хазна), посредством отчуждаване срещу заплащане на компенсация във връзка с промяна на предназначението на имота за неземеделски цели, да бъде считан за данъчнозадължено лице, което дължи ДДС за тази доставка само поради това, че имотът е бил използван за целите на земеделска дейност, подлежаща на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/23: Skarb Państwa (Retard de paiement non significatif ou de créance faible), Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 2011/7 […] национална правна уредба, съгласно която национален съд може да отхвърли иск за присъждане на предвиденото в тази разпоредба обезщетение за разноските по събиране на вземане, тъй като счита, че забавата на длъжника при плащането не е съществена или че размерът на вземането, чието плащане длъжникът е забавил, е малък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/23: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (Mode de gestion d’un OPC), Заключение от 11 юли 2024 г.
Трябва ли разпоредбите от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), и по-специално член 29, параграф 1 от посочената директива във връзка с членове 18, 49 и 63 от ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националното право да се въвеждат формални изисквания като разглежданите в главното производство, за да се ползват предприятията за колективно инвестиране със седалище в държава — членка на Европейския съюз, различна от Република Полша, или в друга държава от Европейското икономическо пространство от освобождаване от данък върху доходите, а именно изискването те да бъдат управлявани от външни субекти, които извършват дейността си въз основа на разрешение от компетентните органи за надзор върху финансовия пазар на държавата, в която се намира седалището на тези субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-693/22: I. (Vente d’une base de données), Определение от 1 юли 2024 г.
В кой момент следва да се прекрати делото пред съда в случай на прекратяване на главното производство пред националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/24: Zarębala, Определение от 24 юни 2024 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредби на международното право, като Европейската конвенция за правата на човека, които не са част от правото на Съюза?
Може ли нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ да се счита само по себе си за нарушение на правото на Съюза или на член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Обосновава ли само позоваване на ЕКПЧ и отсъствие на препратка към правото на Съюза в националното производство компетентност на Съда да се произнесе по преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/24: Zarębala, Определение от 24 юни 2024 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредби на международното право, които обвързват държавите членки, но са извън приложното поле на правото на Съюза?
Могат ли член 6, параграф 3 ДЕС и разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС да разширят компетентността на Съда до тълкуване на разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека, когато националният спор няма връзка с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-810/23: Kancelaria B., Определение от 21 юни 2024 г.
Какви критерии следва да се вземат предвид, за да се прецени дали органът, отправил преюдициалното запитване, притежава качеството „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли наличието на съдебно решение, което установява липса на независимост и безпристрастност на състава на даден орган, да опровергае презумпцията, че той е „юрисдикция“?
Достатъчно ли е присъствието на един съдия, назначен при определени обстоятелства, за да се отнеме качеството на органа като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.