Литовски
Автентичен език на производството – литовски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Когато арбитражен съд издаде „anti-suit injunction“, с което забранява на дадена страна да предяви определени искове пред съд на държава членка, който съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността е компетентен да разгледа гражданското дело по същество, може ли съдът на държавата членка да откаже да признае такова арбитражно решение, поради това че то ограничава правото му сам да реши дали е компетентен да разгледа делото съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, важи ли същото в случаите, когато по силата на издадено от арбитражен съд „anti-suit injunction“ дадена страна по делото е задължена да ограничи исканията си, предявени по разглеждано в друга държава членка дело, и съдът на тази държава членка е компетентен да разгледа това дело съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността?
Може ли националният съд, в стремежа си да гарантира предимството на правото на Съюза и пълното действие на Регламент № 44/2001, да откаже да признае арбитражно решение, ако то ограничава правото му да прецени своята собствена компетентност и правомощия по дело, попадащо в приложното поле на Регламент № 44/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Може ли член 168 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице право да приспадне платения ДДС по получени доставки във връзка с производството или придобиването на дълготрайни активи за стопански цели като разглежданите в настоящия случай, които са пряко предназначени да бъдат безплатно използвани от гражданите, но може да се признаят за средство за привличане на посетители към мястото, на което данъчнозадълженото лице планира да доставя стоки и/или услуги като част от икономическата си дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 2 от Трета директива да се тълкува в смисъл, че страните по договор за задължителна застраховка на автомобилистите нямат право да се споразумяват за териториално ограничаване на застрахователното покритие на застрахованото лице (да прилагат различна застрахователна премия в зависимост от територията, на която се използва моторното превозно средство — в целия Европейски съюз или само в Република Литва), но във всеки случай, без да се ограничава покритието на пострадалите лица, или с други думи, страните по застрахователния договор да определят, че използването на моторното превозно средство извън Република Литва в друга държава — членка на Европейския съюз, е фактор, който увеличава застрахователния риск, в който случай трябва да се плати допълнителна застрахователна премия?
Следва ли принципите за свободно движение на хора и моторни превозни средства в целия Европейски съюз и общият за Европейския съюз принцип на равенство (недопускане на дискриминация) да се тълкуват в смисъл, че не допускат горепосоченото споразумение между страните по договор за задължителна застраховка на автомобилистите, когато застрахователният риск е свързан с използването на моторното превозно средство на определена територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
1) Следва ли правилата относно възлагането на обществени поръчки на правото на Европейския съюз — член 1, параграф 1, трета алинея от Директива [89/665], в който са закрепени принципите на ефективност и бързина по отношение на защитата на нарушени права на оферентите, член 2 от Директива [2004/18], който урежда принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност, и член 44, параграф 1 и член 53, параграф 1, буква а) от тази директива, в които се урежда процедурата за сключване на договор с оферента, представил икономически най-изгодната оферта — да бъдат разбирани и тълкувани, заедно или поотделно (но без ограничаване на горепосочените разпоредби), в смисъл, че:
a) когато оферент е узнал за възможна съществена връзка между друг оферент и експерти на възлагащия орган, извършили оценката на офертите, и (или) е узнал за потенциално изключително положение на същия оферент поради предварително извършена подготвителна работа във връзка с оспорваната процедура по възлагане на обществена поръчка, и когато във връзка с тези обстоятелства възлагащият орган не е предприел никакви действия, дори само тези данни са достатъчно основание да се поиска от органа, упражняващ контрол, да установи незаконосъобразността на действията на възлагащия орган, който не е осигурил прозрачност и обективност на процедурите, като освен това жалбоподателят не е длъжен да докаже конкретно, че експертите са действали пристрастно;
б) когато органът, упражняващ контрол, след като е установил, че горепосоченото искане на жалбоподателя е основателно, се произнася относно последиците [на такава незаконосъобразност] за резултатите от тръжната процедура, той не е длъжен да вземе предвид факта, че резултатите от оценяването на офертите, представени от оферентите, биха били по същество същите, дори ако сред експертите, извършили оценката на офертите, не е имало пристрастни оценители;
в) оферентът узнава [окончателно] съдържанието на критериите за определяне на икономически най-изгодната оферта — предвидени в тръжните условия абстрактно и формулирани в зависимост от качествените параметри (например интегритет и съвместимост с нуждите на възлагащия орган), въз основа на които най-вече той е бил в състояние да представи оферта — едва когато възлагащият орган, в съответствие с тези критерии, [вече] е оценил офертите и е предоставил на заинтересованите лица подробна информация за мотивите на взетите решения, и едва от този момент нататък за този оферент започва да тече предвиденият в националното право преклузивен срок за откриване на производство по обжалване?
2) Трябва ли член 53, параграф 1, буква а) от Директива [2004/18], прилаган във връзка с принципите за възлагане на обществени поръчки, предвидени в член 2 от тази директива, да бъде разбиран и тълкуван в смисъл, че на възлагащите органи е забранено да установяват (и прилагат) процедура за оценяване на офертите, при която резултатите от оценяването зависят от това доколко изчерпателно оферентите са обосновали съответствието на офертите им с изискванията, установени в тръжната документация, тоест колкото по-изчерпателно (подробно) оферентът е описал съответствието на офертата си с тръжните условия, толкова по-голям брой точки ще получи тя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Следва ли член 148, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от ДДС се прилага не само към доставки до оператора на плавателен съд, предназначен за плаване в открито море, който използва тези стоки за зареждане на съда с провизии, но и към доставки, различни от тези до оператора на плавателния съд, т.е. до посредници, които действат от свое име, при условие че към момента на доставката крайното предназначение на стоките е известно предварително и е надлежно доказано, както и че доказателства в потвърждение на това са предоставени на данъчния орган в съответствие с изискванията на законодателството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Решение от **.**.2015 г.
Нарушение на членове 10 и 15 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 и на член 48 от Регламент (ЕО) № 1974/2006
Нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и на принципа на пропорционалност
Нарушение на член 14, параграф 2 от Регламент № 1975/2006, на член 48, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 и на член 29 от Регламент (ЕО) № 796/2004
Нарушение на член 10 от Регламент № 1975/2006
Нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и на принципа на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, да се разбират и тълкуват в смисъл, че когато държава членка изключи от режима на гарантиране вложителите в кредитна институция, притежаващи издадени от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), това изключение е приложимо единствено в случаите, в които депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (също и предвид други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), включително възможността да бъдат търгувани на вторичния пазар?
2) Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9, с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9, да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?
3) С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, издадени от кредитна институция:
a) разпоредбите на член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 (изменен с Директива 2009/14) и член 10, параграф 1 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 1, параграф 1 от същата директива, в който се дава определение на понятието „депозит“, в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение от създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган;
б) член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 97/9 в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение срещу създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?
в) при утвърдителен отговор на посочените по-горе (в букви a) и б) въпроси, коя от двете възможни схеми за защита следва да избере да приложи националният съд, когато се произнася по спор между частноправен субект и кредитна институция, в който е встъпил създаденият от държавата гаранционен орган, отговарящ за управлението на схемите за защита на вложителите и на инвеститорите?
4) Следва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетяване на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция, поради вида на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие
Фактът, че емитентът — кредитната институция, издала дълговите ценни книжа — е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на посочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед на защитата на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Нарушени ли са изискванията на членове 10 и 15 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 и на член 48 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 при прилагането на мярката, свързана с неблагоприятни природни условия?
Съответства ли наложената финансова корекция по мярката, свързана с неблагоприятни природни условия, на принципа на пропорционалност и на член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005?
Спазени ли са изискванията за проверка на ангажиментите във всички парцели по агроекологичната мярка съгласно член 14, параграф 2 от Регламент № 1975/2006, член 48, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 и член 29 от Регламент (ЕО) № 796/2004?
Допустимо ли е извършването само на визуални проверки на ангажиментите, свързани с използването на торове по агроекологичната мярка, съгласно член 10 от Регламент № 1975/2006?
Пропорционална ли е наложената финансова корекция от 5 % по отношение на агроекологичните мерки, свързани с критерия за използването на торове, с оглед на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че се прилага към типови договори за правни услуги като разглежданите в главното производство, сключени от адвокат с физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Когато арбитражен съд издаде „anti-suit injunction“, с което забранява на дадена страна да предяви определени искове пред съд на държава членка, който съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността е компетентен да разгледа гражданското дело по същество, може ли съдът на държавата членка да откаже да признае такова арбитражно решение поради това, че то ограничава правото му сам да реши дали е компетентен да разгледа делото съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, важи ли същото в случаите, когато по силата на издадено от арбитражен съд „anti-suit injunction“ дадена страна по делото е задължена да ограничи исканията си, предявени по разглеждано в друга държава членка дело, и съдът на тази държава членка е компетентен да разгледа това дело съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността?
3) Може ли националният съд, в стремежа си да гарантира предимството на правото на [Съюза] и пълното действие на Регламент № 44/2001, да откаже да признае арбитражно решение, ако то ограничава правото му да прецени своята собствена компетентност и правомощия по дело, попадащо в приложното поле на Регламент№ 44/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.