Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Липса на мотиви в обжалваните решения относно възможността за позоваване на решение на Органа за уреждане на спорове на СТО с цел установяване на незаконосъобразност на поведението на Общността
Грешка при прилагане на правото относно определянето на понятието „необичайна вреда“ и условията за ангажиране на безвиновната отговорност на Общността
Неразумна продължителност на производството пред Първоинстанционния съд и искане за справедливо обезщетение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.
Какви са последиците относно разпределението на съдебните разноски при отказ от иска съгласно член 69, параграф 5 от Процедурния правилник, когато отказът е предизвикан от поведението на ответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.
Правилно ли са разпределени съдебните разноски при отказ от иска, когато поведението на ответната страна е довело до подаването и последвалия отказ от иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.
Допустимо ли е встъпване на трета държава членка в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз съгласно приложимите процесуални правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Съвместими ли са с член 49 ЕО национални разпоредби като съдържащите се в членове 4, 5 и 9а от [Закона от 1992 г.] и в Министерски декрет № 657 от 16 септември 1994 г. и/или административни практики, които забраняват телевизионната реклама с национално разпространение на медицинско и хирургично лечение, извършвано в надлежно оправомощени за това частни медицински структури, дори когато същата реклама е разрешена по телевизионни канали с местно разпространение, и които същевременно налагат за разпространението на тези реклами ограничение на разходите в размер на 5 % от декларирания за предходната година доход?
2) Съвместими ли са с член 43 ЕО национални разпоредби като съдържащите се в членове 4, 5 и 9а от [Закона от 1992 г.] и Министерски декрет № 657/1994 и/или административни практики, които забраняват телевизионната реклама с национално разпространение на медицинско и хирургично лечение, извършвано в надлежно оправомощени за това частни медицински структури, дори когато същата реклама е разрешена по телевизионни канали с местно разпространение, и които същевременно налагат за този вид местно разпространение предварително разрешение от всяка отделна община след становище от съответната професионална колегия, както и ограничение на разходите в размер на 5 % от декларирания за предходната година доход?
3) Допускат ли член 43 ЕО и/или член 49 ЕО разпространението на информативната реклама за медицинско и хирургично лечение от естетично естество, извършвано в надлежно оправомощени за това частни медицински структури, да бъде подчинено на предварително допълнително разрешение, издавано от местните административни органи и/или от професионалните колегии?
4) Дали Federazione nazionale degli ordini dei medici (FNOMCEO) [Национална асоциация на лекарските колегии, наричана по-нататък „FNOMCEO“] и асоциираните лекарски колегии, като са приели деонтологичен кодекс, предвиждащ ограничения за рекламата на медицинските професии, както и тълкувателна практика на действащата правна уредба в областта на медицинската реклама, силно ограничаваща правото на лекарите да рекламират своята дейност — и двете задължителни за всички лекари, — са ограничили конкуренцията извън допустимото от релевантната национална уредба и в нарушение на член 81, параграф 1 ЕО?
5) Дали във всички случаи тълкувателната практика, приета от FNOMCEO, противоречи на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО, членове 4 ЕО, 98 ЕО, 10 ЕО, 81 ЕО и евентуално на член 86 ЕО, доколкото такава практика е разрешена от национална правна уредба, която изисква от компетентните професионални колегии в местен мащаб да извършват проверка на прозрачността и достоверността на рекламните съобщения, без да посочва критериите и условията за упражняване на това правомощие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
1) Дали член 10 от ЕКПЧ, към който препраща член 6 [ЕС], гарантира външния плурализъм на информацията в сектора на телевизионното разпръскване по начин, който задължава държавите-членки да гарантират в този сектор действителен плурализъм и ефективна конкуренция, основана на антитръстова система, гарантираща в зависимост от технологичното развитие достъпа до каналите и разнообразието на операторите, като не позволява дуополните положения на пазара да се разглеждат като правомерни?
2) Дали разпоредбите на Договора […], гарантиращи свободното предоставяне на услуги и конкуренцията, съгласно тълкуването им от Комисията в тълкувателното съобщение от 29 април 2000 г. относно концесиите по общностното право, изискват концесиите да се предоставят според принципи, годни да осигурят равнопоставеността и липсата на дискриминация при третирането, прозрачността, пропорционалността и спазването на правата на частните лица
Дали италианските правни разпоредби на член 3, параграф 7 от Закон № 249/1997 и на член 1 от Декрет-закон [№ 352/2003] са в противоречие с посочените разпоредби и принципи на Договора, доколкото позволяват на лица, които експлоатират „надвишаващи“ антитръстовите ограничения канали за телевизионно разпръскване, да продължат да извършват дейността си без прекъсване, като по този начин изключват операторите като дружеството жалбоподател, които макар че са титуляри на съответната концесия, получена в резултат на редовна тръжна процедура, не могат да извършват дейността — предмет на концесията, поради невъзможност да си осигурят разпределяне на радиочестоти (поради недостатъчността или липсата на такива в резултат от продължаващата им експлоатация от титулярите на известните като надвишаващи канали)?
3) Дали член 17 от […] Директивата за разрешение поражда непосредствени последици във вътрешния правопорядък, считано от 25 юли 2003 г., и задължава държавата-членка, която е предоставила концесии за телевизионна дейност (включващи правото да се инсталират мрежи, да се предоставят електронни съобщителни услуги или правото за ползване на радиочестотите), да съобразява тези концесии с общностната правна уредба
Включва ли това задължение необходимостта от действително разпределяне на радиочестотите, необходими за извършването на дейността?
4) Дали като предвиждат публични, прозрачни и недискриминационни процедури (член 5 от Директивата за разрешение), които се осъществяват въз основа на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии (член 9 от Рамковата директива), член 9 и член 5 допускат съществуването на предвиден в националното право режим на общо разрешение (член 23, параграф 5 от Закон № 112/2004), който като позволява запазването на така наречените „надвишаващи“ канали, които не са преминали подбор чрез тръжна процедура, води до накърняване на правата, с които съгласно общностната правна уредба (член 17, параграф 2 от […] Директивата за разрешение) се ползват други предприятия, които макар и спечелили търг, се оказват възпрепятствани да извършват своята дейност?
5) Дали член 9 от [Рамковата директива], член 5, параграф 2, втора алинея и член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 4 от [Директивата за конкуренцията] задължават държавите-членки най-късно към 25 юли 2003 г. (член 17 от Директивата за разрешение) да премахнат положение на фактическо заемане на радиочестотите (експлоатация на оборудване без концесия или разрешение, издадени след процедура по подбор) по отношение на телевизионна дейност като извършената, така че да не позволяват тази дейност да се осъществява при липсата на каквото и да е правилно планиране на радиочестотното разпръскване, въпреки всяка логика за увеличаване на плурализма и в противоречие със същите онези концесии, които държавата-членка е предоставила чрез публична процедура?
6) Можела ли е и може ли държавата-членка да се позовава на предвидената в член 5, параграф 2, втора алинея от […] Директивата за разрешение и в член 4 от [Директивата за конкуренцията] дерогация единствено в полза на плурализма на информацията и за гарантиране на защитата на културното или езиковото многообразие, а не в полза на лица, експлоатиращи канали, които надвишават вече предвидените в националната правна уредба антитръстови ограничения?
7) За да може да се позовава на дерогацията по член 5 от [Директивата за разрешение], трябва ли държавата-членка да укаже какви са действително преследваните цели на националната дерогираща разпоредба?
8) Може ли освен към концесионера на обществената услуга за телевизионно разпръскване (RAI в Италия) тази дерогация да се приложи и в полза на частни оператори, които не са преминали успешно процедурите по подбор, и в ущърб на предприятия, които, напротив, са получили концесия вследствие на тръжна процедура?
9) Дали съвкупността от произтичащите от първичното и вторичното общностно право правила за гарантиране на ефективна конкуренция („workable competition“) и в сектора на пазара на телевизионно разпръскване не изисква от националния законодател да избягва поредното продължаване на предишния преходен режим [приложим към аналоговото разпръскване], съпътствал началото на наземната цифрова система, от момента, когато пре-възлагането на освободени за различна употреба радиочестоти е възможно единствено в случай на изоставянето на наземното аналогово излъчване (и следователно общо преминаване към цифрово излъчване), докато в случая на обикновеното преминаване към цифрово наземно излъчване има риск от допълнително утежняване на проблема с липсата на налични радиочестоти, дължащ се на аналоговото и цифрово разпръскване в едновременен режим?
10) На последно място, дали гарантираната от европейското право защита на плурализма на източниците на информация и на конкуренцията в сектора на телевизионното разпръскване е осигурена от национално законодателство като Закон № 112/2004, което предвижда ново ограничение от 20 % от ресурсите, изчислено на нова, твърде широка база (SCI, вж. член 2, буква [ж)] и член 15 от Закон № 112/2004), включваща и дейности, които нямат никакво въздействие върху плурализма на източниците на информация, докато според правото в областта на конкуренцията „съответният пазар“ обикновено се определя чрез разграничаване на пазарите в сектора на телевизията и чрез разграничаване дори между платената телевизия и безплатната телевизия (вж. между другото Решение на Комисията от 21 март 2000 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар, преписка COMP/JV.37 — BSkyB/KirchPayTV, въз основа на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета и Решение на Комисията от 2 април 2003 г. за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП, преписка COMP/M.2876 — Newscorp/Telepiù)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 6 от Директива 2003/35/ЕО поради невъвеждане в националното право в определения срок на необходимите разпоредби за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 6 от Директива 2003/35/ЕО, като не са въведени в сила в предвидения срок необходимите разпоредби за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.
Възможно ли е лице, което не е държава членка или институция на Общността, да встъпи в съдебно производство между държава членка и институция на Общността пред Съда на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Допуска ли член 7 от Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти, изменена с Директива 93/35/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г., национална разпоредба, която в интерес на бързо и подходящо медицинско лечение при възникване на проблеми задължава вносителя на козметични продукти да съобщава на Министерство на здравеопазването и на областната управа наименованието или фирмата на предприятието, неговото седалище и това на производствената единица, както и пълния и подробен списък на използваните вещества и на веществата, съдържащи се в посочените продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.