всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Испански

Автентичен език на производството – испански

Дело C-385/20: Caixabank, Заключение от 6 октомври 2021 г.

1) Противоречи ли даденото в определение от 1 октомври 2019 г. тълкуване на членове 251, 394, параграф 3 и 411 от [LEC] — съгласно което цената на иска се приравнява на материалния интерес от делото, което води до намаляване на платения от потребителя адвокатски хонорар въз основа на фиксирана сума (18 000 EUR), предвидена в закона единствено за неоценяем иск, а не за иск с неопределена цена — на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13], доколкото потребителите не се връщат в правното и фактическо положение, в което биха се намирали при липсата на тази клауза, въпреки установяването по съдебен ред в тяхна полза на неравноправния характер на същата, а се запазва едно неразумно процесуално изискване, свързано с ограничаване на разходите, чието премахване би гарантирало на потребителите най-подходящите и ефективни средства за законното упражняване на техните права?
2) Противоречи ли член 394, параграф 3 от LEC на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] и прави ли този член сам по себе си невъзможно или прекомерно трудно упражняването пред съда на правата, които посочената директива предоставя на потребителите, тъй като ограничението, което този член налага на потребителите, тоест да поемат част от направените от тях съдебни разноски, означава невъзможност за връщането им в правното и фактическо положение, в което те биха се намирали при липсата на тази клауза, въпреки установяването по съдебен ред в тяхна полза на неравноправния характер на същата, и тъй като с този член се запазва неразумно процесуално изискване, свързано с ограничаване на разходите, чието премахване би гарантирало на потребителите най-подходящите и ефективни средства за законното упражняване на техните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/19: Axa Mediterranean/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на референтната система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, с оглед на която се прави проверката за сходство между предприятията, ползващи се от спорната мярка, и тези, които са изключени от нейния обхват?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността на спорната мярка?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества за целите на анализа на селективността?
Следва ли Комисията да направи разграничение в анализа си между придобиването на миноритарно и на мажоритарно дялово участие при прилагането на спорната мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-52/19: Banco Santander/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на релевантната референтна система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, с оглед на която се прави сравнението между предприятията при анализа на селективността?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността?
Съответства ли анализът на пропорционалността на спорната мярка на изискванията на правото на Съюза?
Следва ли да се изисква причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества при анализа на селективността?
Длъжна ли е Комисията да извърши отделен анализ на спорната мярка според процента на контрол при придобиване на дялови участия (миноритарен/мажоритарен)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-468/21: Electrodomésticos Taurus/EUIPO, Определение от 6 октомври 2021 г.

Изисква ли се към касационната жалба по член 58б от Статута на Съда да бъде приложено искане за допускане до разглеждане в рамките на определения срок, за да бъде жалбата допустима?
Какви са последиците при неспазване на срока за подаване на искането за допускане до разглеждане към касационната жалба?
Кой понася направените разноски, когато решението за недопускане на жалбата е постановено преди тя да бъде съобщена на другите страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/19: Banco Santander и Santusa/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на релевантната референтна система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, с оглед на която се извършва сравнението между предприятията за целите на анализа на селективността?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чужбина при третия етап от анализа на селективността?
Длъжна ли е била Комисията да извърши отделен анализ на спорната мярка в зависимост от процента на контрол при придобиването на дялови участия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/19: Conacee, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Трябва ли член 20 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че субективният обхват на предвиденото в него запазване не може да се определи по такъв начин, че от обхвата му да се изключат предприятия или икономически оператори, които отговарят на изискването най-малко 30 % от работниците или служителите им да са хора с увреждания и чиято цел или дейност е социалното и професионалното интегриране на тези хора, с налагането на допълнителни изисквания, свързани с учредяването, характера и целите на посочените субекти, тяхната дейност, инвестиции или от друг характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-882/19: Sumal, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Допуска ли произтичащата от практиката на Съда доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество, или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?
В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?
Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?
Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от Закона за защита на конкуренцията, която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/19: Prosegur Compañía de Seguridad/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Правилно ли е определена референтната система при анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта на референтната система, с оглед на която се прави сравнението между предприятията за целите на селективността?
Спазено ли е правилото за разпределяне на тежестта на доказване при анализа на селективността?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества при анализа на селективността?
Следва ли Комисията да извърши отделен анализ на спорната мярка в зависимост от процента на контрол при придобиване на дялови участия (миноритарен/мажоритарен контрол)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/20: INSS, Определение от 24 септември 2021 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски по главното производство, след като е оттеглил преюдициалното си запитване?
Следва ли производството пред Съда на Европейския съюз да бъде прекратено и отбелязано в регистъра при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-783/19: Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че осигурява правна закрила на защитените наименования за произход (ЗНП) срещу действия, които се отнасят както за продукти, така и за услуги?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“, от една страна, не изисква като предварително условие продуктът със ЗНП и продуктът или услугата, обхванат/а от спорния знак, да са идентични или сходни и от друга страна, се установява, когато използването на дадено наименование създава в съзнанието на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, достатъчно пряка и недвусмислена връзка между това наименование и ЗНП
Съществуването на такава връзка може ли да произтича от няколко обстоятелства, по-специално частичното включване на защитеното наименование, фонетичното и визуалното сродство между двете наименования и произтичащото от него сходство, и дори при липсата на тези обстоятелства, от концептуалната близост между ЗНП и разглежданото наименование или още от сходството между продуктите със същото ЗНП и продуктите или услугите, обхванати от споменатото наименование?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“ не предполага установяването на наличие на акт на нелоялна конкуренция, тъй като тази разпоредба въвежда специфична и отделна закрила, която се прилага независимо от разпоредбите на националното право относно нелоялната конкуренция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12930313233208 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form