Испански

Трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че прекратяването поради изтичане на срока, уговорен от работодателя и работника, на срочен трудов договор за заместване, сключен за временно заемане на свободна длъжност, представлява обективна причина, оправдаваща обстоятелството, че националният законодател не е предвидил никакво обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, при положение че за работник на постоянен трудов договор за сравнение, който е уволнен на обективно основание, се предвижда обезщетение в размер на двадесетдневно трудово възнаграждението за всяка прослужена година?

Следва ли прекратяването на трудовия договор поради „обективни обстоятелства“ по член 49, параграф 1, буква c) от Закона за статута на работниците и прекратяването на трудовия договор поради „обективни причини“ по член 52 от Закона за статута на работниците да се считат за „сходни положения“ за целите на принципа на равнопоставеност между работниците на срочен трудов договор и на трудов договор за неопределено време и съответно различните обезщетения в единия и в другия случай да се считат за неравно третиране на работниците на срочен трудов договор и на трудов договор за неопределено време, забранено с Директива [1999/70]?
При утвърдителен отговор, следва ли че целите на социалната политика, оправдали въвеждането на договора за частично заместване, съгласно клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение] оправдават и различното третиране, изразяващо се в по-неблагоприятно обезщетяване при прекратяване на трудовото правоотношение, при положение че работодателят свободно решава договорът за частично заместване да бъде за определен срок?