Английски

Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да бъдат отворени в неделя за лично обслужване на клиенти с цел, доколкото е възможно, да се осигури, че работещите в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело 145/88 Torfaen Borough Council срещу B & Q plc от 23 ноември 1989 г.?
Когато се прилага тестът, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по делото Torfaen (тестът за пропорционалност) към такова законодателство:
(а) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(б) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(в) Функцията на националния съд ли е да разгледа фактите (доказани с доказателства) и да направи собствен извод относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд се ограничава до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(г) При оценяване на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, в която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху вътрешните стоки, или може да разгледа цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(д) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху това предприятие?
(е) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
Влияе ли отговорът на някой от горните въпроси от съществуването на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?

Когато държава членка забранява търговските обекти да бъдат отворени в неделя за продажба на стоки на клиенти, с изключение на определени изброени стоки, чиито продажби са разрешени, и когато ефектът от тази забрана е да се намалят в абсолютни стойности продажбите на стоки в тези обекти, включително стоки, произведени в други държави членки, и съответно да се намали обемът на вноса на стоки от други държави членки, представлява ли такава забрана мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, ползва ли такава мярка някое от изключенията по член 36 или друго изключение, признато от правото на Общността?
Повлиява ли отговорът на първия или втория въпрос някакъв фактор, така че да направи разглежданата мярка средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки или мярка, която не е пропорционална или по друг начин не е оправдана?
Ако забраната, посочена в първия въпрос, противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени или внесени от други държави членки?