всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Може ли закъснението на полет, независимо от неговата продължителност, да се квалифицира като отмяна на полет по смисъла на Регламент № 261/2004?
Имат ли пътниците на закъснели полети право на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, приравнено на това на пътниците на отменени полети, когато достигат крайния си пункт на пристигане с три или повече часа закъснение?
Включва ли понятието „извънредни обстоятелства“ по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 технически проблеми с летателния апарат, които водят до закъснение или отмяна на полет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Дали когато е голямо, закъснението на полета трябва да се разглежда като отмяна на полета по смисъла на член 2, буква л) и член 5 от Регламент № 261/2004?
Дали членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение по член 7 от този регламент?
Дали понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 обхваща и технически проблем с летателния апарат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.

1) Понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] изисква ли строителните работи да се извършват фактически или физически за възлагащия орган и в негов пряк икономически интерес?
2) Доколкото понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 не позволява да не се вземе предвид елементът на придобиване, може ли съгласно втората визирана в тази разпоредба хипотеза да се допусне, че такова придобиване е налице, когато строителството трябва да задоволи определена обществена цел за възлагащия орган (например във връзка с урбанистичното развитие на част от населеното място) и когато договорът предоставя на възлагащия орган правомощието да гарантира, че обществената цел ще бъде постигната и че строежът ще се реализира за тази цел?
3) В първата или във втората хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят на строителството пряко или непряко да е задължен да извърши строителните работи
Необходимо ли е изпълнението на това задължение да може да се иска по съдебен ред?
4) В третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят да е задължен да извърши строителните работи, или те да представляват предмета на поръчката?
5) Понятието за обществена поръчка за строителство по смисъла на третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 включва ли поръчките, чрез които — посредством уточнените от възлагащия орган изисквания — трябва да се гарантира, че подлежащият на изпълнение строеж ще се използва за определена обществена цел, и чрез които (по силата на договора) на възлагащия орган същевременно се предоставя правомощието (в негов собствен непряк интерес) да гарантира, че строежът действително може да бъде предназначен за задоволяването на определената обществена цел?
6) Може ли да се говори за „изисквания на възлагащия орган“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, когато строителните работи трябва да се извършат съгласно проверени и одобрени от възлагащия орган планове?
7) Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 2004/18 трябва ли да се приеме, че не е налице концесия за строителство, когато концесионерът е или ще стане собственик на земята, върху която трябва да се строи, или когато концесията е предоставена за неограничен срок?
8) Намира ли Директива 2004/18 приложение (като последица от което за възлагащия орган възниква задължението да започне процедура за възлагане на поръчката), когато продажбата на земята от трето лице и възлагането на обществена поръчка за строителство настъпват по различно време, като при сключването на сделката за земята обществената поръчка за строителство все още не е била възложена, но към този момент възлагащият орган е имал намерението да възложи такава поръчка?
9) Следва ли различните, но взаимно свързани сделки за отчуждаване на земята и за възлагане на обществена поръчка за строителство да се разглеждат като едно цяло от гледна точка на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки, когато това възлагане се е предвиждало към момента на сключването на договора за продажба на земята и заинтересованите лица съзнателно са създали тясна връзка от материална и евентуално хронологическа гледна точка между различните договори (вж. Решение от 10 ноември 2005 г. по дело Комисия/Австрия, С‑29/04, Recueil, стр. I‑9705)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.

Нарушение на задължението по член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, изразяващо се в това, че Федерална република Германия е подчинила националните надзорни органи в областта на защитата на личните данни на държавен контрол, с което не е гарантирала пълната им независимост при упражняване на функциите им.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Допустимо ли е в производството по обжалване пред Съда да се изтъква за първи път правно основание, което не е било повдигнато пред Първоинстанционния съд?
Следва ли при определяне на размера на глобата за нарушение на конкуренцията да се включва стойността на вътрешните за предприятието доставки при изчисляване на оборота?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране разпределянето на предприятията в категории въз основа на специфичен изходен критерий при определяне на размера на глобите?
Може ли Съдът на Европейския съюз да преразгледа по съображения за справедливост преценката на Първоинстанционния съд относно размера на наложената глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Допустимо ли е Първоинстанционният съд да не разгледа довод, изтъкнат за първи път пред него, относно включването на стойността на вътрешното потребление при изчисляване на оборота и пазарния дял?
Съвместимо ли е с принципите на равно третиране и пропорционалност определянето на размера на глобата въз основа на оборота, включващ стойността на вътрешните за предприятието доставки?
Допустимо ли е разпределянето на предприятията в категории въз основа на специфичен изходен критерий при определяне на размера на глобите?
Може ли Съдът на Европейския съюз да преразгледа по съображения за справедливост преценката на Първоинстанционния съд относно размера на наложената глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Трябва ли разпоредбите на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, и по-конкретно членове 1, 5, 7 и 16 от него, както и членове 12 и 17—19 от приложение I към него да се тълкуват в смисъл, че те не допускат да се изисква от член на съвета на директорите на акционерно дружество по швейцарското право, който работи в Германия, да се осигурява по пенсионноосигурителната схема, въпреки че членовете на управителните съвети на акционерните дружества по германското право не са длъжни да се осигуряват по германската пенсионноосигурителна схема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Валидна ли е допълнителна забележка 5, буква б) към глава 20 от Комбинираната номенклатура в редакцията ѝ съгласно регламенти № 1776/2001, № 2031/2001 и № 1810/2004
По-конкретно, трябва ли посочената забележка да се тълкува в смисъл, че понятието за плодови сокове с прибавена захар включва и концентрираните плодови сокове, към които изобщо не е прибавена захар, и дали формулировката „получени от плодове или чрез разреждане на концентрирани плодови сокове“ визира всички натурални плодови сокове, независимо как са представени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.

Трябва ли член 7, втора алинея от Решение № 1/80 […] да се тълкува в смисъл, че на правото на достъп до пазара на труда и на съответното право на пребиваване в приемащата държава членка след приключване на професионално обучение може да се прави позоваване и когато родено в приемащата държава дете, което впоследствие се връща със семейството си в общата им държава на произход, се връща самò като пълнолетно лице в съответната държава членка с цел започване на курс на професионално обучение, като към този момент са изминали десет години от окончателното напускане на държавата членка от неговите родители, турски граждани, които в миналото са работили като заети лица в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Валидна ли е допълнителна забележка 5, буква б) към глава 20 от Комбинираната номенклатура, доколкото изключва концентрирания натурален ябълков сок от позиция 2009?
Може ли допълнителна забележка 5, буква б) към глава 20 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че понятието „плодови сокове с прибавена захар“ обхваща и концентрирани плодови сокове, към които не е добавяна захар, но съдържанието на прибавена захар е определено по фиктивен начин?
Обхваща ли формулировката „получени от плодове или чрез разреждане на концентрирани плодови сокове“ всички натурални плодови сокове, независимо от начина им на представяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form