всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Датски

Автентичен език на производството – датски

Дело C-190/14: Комисия/Дания, Съдебно решение от 6 ноември 2014 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 13, параграфи 1, 2 и 6, и член 15, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО чрез неизготвяне и неразпространяване на окончателните планове за управление на речните басейни в установения срок и чрез неизпращане на копие от тези планове на Европейската комисия в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/12: Дания/Комисия, Съдебно решение от 15 октомври 2014 г.

Допустимо ли е Комисията да използва метод за контрол, различен от този, използван от националните органи, при проверка на точността на измерванията на площите по схемата за оставяне на земи под угар?
Съществува ли задължение за държавите членки да поддържат растителната покривка върху площите под угар и какво е съдържанието на това задължение съгласно член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999?
Спазени ли са правилата относно тежестта на доказване при установяване на нередности и прилагане на финансови корекции във връзка с контрола на площите под угар?
Съразмерни и обосновани ли са фиксираните финансови корекции, наложени от Комисията, с оглед на установените нередности и риска за финансовите интереси на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/13: TDC, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.

Изключва ли [Директивата за универсалната услуга], и по-конкретно член 32 от нея, възможността дадена държава членка да установи правила, които да не позволяват на предприятията да претендират на самостоятелно основание възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, непопадащи в обхвата на глава II от тази директива, при положение че печалба, реализирана от предприятието при предоставянето на други услуги в обхвата на задължението на предприятието за предоставяне на универсална услуга по глава II от тази директива, надвишава загубите във връзка с предоставянето на допълнителните задължителни услуги?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, които да позволяват на предприятията да претендират възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива, единствено когато размерът на разходите представлява неоправдана тежест за предприятията?
При отрицателен отговор на втория въпрос, държавата членка може ли да прецени, че не е налице неоправдана тежест при предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от [Директивата за универсалната услуга], ако като цяло предприятието е реализирало печалба от предоставянето на тези услуги, при положение че същото предприятие е носител на задължението за предоставяне на универсална услуга, включително за предоставяне на услуги, които предприятието би предоставяло, дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които нетните разходи на определеното предприятие, които са във връзка с предоставянето на универсална услуга в съответствие с глава II от тази директива, следва да се изчисляват въз основа на целия приход и разходите във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които би реализирало предприятието, дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?
За отговора на въпроси 1—4 от значение ли е обстоятелството, че се изисква да бъдат предоставяни допълнителни задължителни услуги в Гренландия, която съгласно приложение II към ДФЕС е отвъдморска страна или територия, а датските органи възлагат съответното задължение на установено в Дания дружество, което не развива друга дейност в Гренландия?
От какво значение за отговорите на въпроси 1—5 са: член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108, параграф 3 ДФЕС и Решение [2012/21/ЕС] на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 [ДФЕС] за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес [ОВ L 7, 2012 г., стр. 3]?
От какво значение за отговорите на въпроси 1—5 е принципът за минимално засягане на пазарните условия, установен по-специално в член 1, параграф 2, член 3, параграф 2 и съображения 4, 18, 23 и 26 от Директивата за универсалната услуга и част Б от приложение IV към същата?
В случай че разпоредбите на директивата за универсалната услуга не допускат национални режими като посочените в първи, втори и четвърти въпрос, имат ли директен ефект тези разпоредби или предвидените в тях пречки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-354/13: FOA, Заключение от 17 юли 2014 г.

1) Налице ли е противоречие с правото на Съюза, и по-конкретно например с член 6 от Договора за Европейския съюз относно основните права, ако на пазара на труда по принцип или от страна на публичните работодатели се допуска дискриминация поради затлъстяване?
2) Приложима ли е евентуално установената в правото на Съюза забрана за допускане на дискриминация поради затлъстяване непосредствено и в отношенията между датски гражданин и неговия работодател, който е административен орган?
3) В случай че Съдът приеме, че на пазара на труда в Европейския съюз е установена забрана за допускане на дискриминация поради затлъстяване по принцип или по-специално по отношение на публичните работодатели, следва ли преценката дали тази забрана е евентуално нарушена да се извършва при необходимост при разпределяне на доказателствената тежест, в резултат на което, за да се приложи ефективно забраната към случаи, в които са били представени доказателства за допускане на дискриминация, доказателствената тежест следва да се прехвърли върху работодателя ответник (вж. съображение 18 от Директива 97/80/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно тежестта на доказване в случаите на дискриминация, основана на пола)?
4) Може ли затлъстяването да се разглежда като увреждане, което се обхваща от закрилата, предоставяна с Директива 2000/78/ЕО […], и кои критерии са евентуално от значение, за да може затлъстяването на дадено лице да се включи в съдържащата се в тази директива забрана за допускане на дискриминация, основана на увреждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/13: Nordea Bank Danmark, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС (предишни член 43 ЕО и член 48 ЕО) и член 31 във връзка с член 34 [от Споразумението за ЕИП] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка — която разрешава намиращо се в тази държава дружество текущо да приспада загубите от място на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка — да извършва пълно възстановяване в данъчния финансов резултат на дружеството на загубите, възникнали от мястото на стопанска дейност (доколкото не са прихванати срещу печалби през следващите години) в случай на закриване на мястото на стопанска дейност, във връзка с което част от предприятието на мястото на стопанска дейност се прехвърля на свързано дружество в рамките на групата, което се намира в същата държава като мястото на стопанска дейност, и когато трябва да се приеме, че възможностите за прилагане на въпросните загуби са били изчерпани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-556/12: TDC, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.

Следва ли понятието за достъп, дефинирано в член 2, буква a) от Директивата [за достъпа], да се тълкува в смисъл, че то включва инсталирането на абонатни кабели между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител
Има ли значение за отговора на въпроса фактът, че максималната дължина на абонатните кабели не надхвърля 30 m?
Инсталирането на абонатен кабел с максимална дължина от 30 m между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител попада ли в обхвата на израза „достъп и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура“, [предвиден] в член 12 от тази директива във връзка с членове 2 и 8 [от нея]?
Обстоятелството, че притежателят на електронната съобщителна мрежа трябва да направи инвестиции, които значително надхвърлят разходите за придобиването на електронната съобщителна мрежа, до която трябва да се осигури достъп, има ли значение за отговора на първия и втория въпрос, [що се отнася до] задължението за достъп под формата на задължение за инсталиране на абонатни кабели между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител?
Има ли значение за отговора на третия въпрос фактът, че [този] притежател има възможност да възстанови разходите си за инсталиране на абонатните кабели посредством наложено задължение за ценови контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-463/12: Copydan Båndkopi, Заключение от 18 юни 2014 г.

1) Съвместимо с Директива [2001/29] ли е национално законодателство, което предвижда компенсация за притежателите на правата за възпроизвеждане, направено въз основа на следните източници: [a) ] файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която плаща клиентът (например лицензирано съдържание от онлайн магазини); [б) ] файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която клиентът не плаща (например лицензирано съдържание във връзка с маркетингово действие); [в) ] собствени на ползвателя DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др., без да са използвани ефикасни технически мерки; [г) ] собствени на ползвателя DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др. при използване на ефикасни технически мерки; [д) ] DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др. на трети лица; [е) ] незаконно копирани произведения от интернет или други източници; [ж) ] файлове, копирани законно по някакъв друг начин, например от интернет (от законни източници, където няма предоставен лиценз). 2) Как ефикасните технически мерки (вж. член 6 от [Директива 2001/29]) трябва да се вземат предвид в законодателството на държавите членки относно обезщетенията за притежателите на права (вж. член 5, параграф 2, буква б) от [същата] Директива)
3) При изчисляването на обезщетението за копиране за лично ползване (вж. член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29]) какво следва да се разбира под „някои случаи, когато [вредата за притежателя] на права е минималн[а]“, както е посочено в съображение [35] от [нея], които биха довели до положение, при което не би било съвместимо с Директивата държавите членки да имат законодателство, предвиждащо обезщетение за притежателите на права за такова копиране за лично ползване (във връзка с това вж. проучването, споменато в част 2 [от преюдициалното запитване])
4) a) Ако се приеме, че главната или най-важната функция на картите памет в мобилните телефони не е копирането за лично ползване, съвместимо с Директивата ли е националното законодателство да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху картите памет на мобилните телефони
б) Ако се приеме, че копирането за лично ползване е една от няколко главни или съществени функции на картите памет на мобилните телефони, съвместимо с Директива [2001/29] ли е национално законодателство да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху картите памет на мобилните телефони
5) Съвместимо ли е с понятието „справедлив баланс“ в [съображение 31] от Директивата и с еднаквото тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в член 5, параграф 2, буква б) от нея, което трябва да се основава на „накърняване“, националното законодателство да предвижда възнаграждение за картите памет, докато такова не се изисква за вътрешна памет като MP3 плеъри или айподи, които са предназначени и използвани главно за съхраняване на копия за лично ползване
6) a) Допуска ли Директива [2001/29] национално законодателство, което предвижда събирането на възнаграждение за копиране за лично ползване от производител и/или вносител, който продава карти памет на бизнес клиенти, които от своя страна продават картите памет както на частни, така и на бизнес клиенти, без производителят и/или вносителят да знае дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти
б) Променя ли се отговорът на въпрос 6, буква a), ако националното законодателство включва разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели; че производителите, вносителите и/или дистрибуторите, когато въпреки това са платили възнаграждението, могат да поискат то да им бъде възстановено, доколкото то се отнася до карти памет, които са били използвани за професионални цели, и че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение
в) Променя ли се отговорът на въпрос 6, букви а) и б): 1°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели, но понятието „професионални цели“ се тълкува като възможност за приспадане, което се прилага само за предприятия, одобрени от Copydan Båndkopi, докато възнаграждението трябва да бъде платено за картите памет, използвани за професионални цели от други бизнес клиенти, които не са одобрени от Copydan Båndkopi; 2°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че ако въпреки това производителите, вносителите и/или дистрибуторите са платили (теоретично) възнаграждението, то може да им бъде възстановено, що се отнася до картите памет, доколкото те са били използвани за професионални цели, но: — на практика само купувачът на картата памет може да получи възстановяване на възнаграждението, и — купувачът на картата памет трябва да подаде заявление до Copydan за възстановяване на възнаграждението; 3°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение, но: — Copydan е организацията, която управлява схемата за възнаграждение, и — регистрираните предприятия не знаят дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/13: TDC, Заключение от 12 юни 2014 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Y. BOT представено на 12 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑222/13 TDC A/S срещу Erhvervsstyrelsen (Преюдициално запитване, отправено от Teleklagenævnet (Дания) „Допустимост на преюдициалното запитване — Понятие за „национална юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС — Независимост на запитващия орган — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22/ЕО — Предоставяне от доставчика на универсалната услуга на допълнителни задължителни услуги по смисъла на член 32 от Директивата — Финансиране на допълнителните задължителни услуги — Изчисляване на нетните разходи — Определяне на неоправданата тежест“ 1. С настоящото преюдициално запитване Teleklagenævnet (Дания) иска от Съда да уточни условията и реда за финансиране на допълнителна задължителна услуга, предоставяна съгласно член 32 от Директива 2002/22/ЕО ( 2 ) от страна на предприятието — доставчик на универсалната услуга. 2. Целта на Директивата за универсалната услуга е да създаде хармонизирана регулаторна рамка, която в целия Европейски съюз трябва да гарантира достъп до качествени основни съобщителни услуги на приемливи цени ( 3 ). Тези услуги са изрично посочени от законодателя на Съюза в глава II от Директивата. Доколкото се предоставят на цена, която се отклонява от определената при обичайни търговски условия, предприятието — доставчик на универсалната услуга, се компенсира от държавата членка чрез публично финансиране или от предприятията от отрасъла посредством отраслов фонд. 3. В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки могат да превишат ограничения обхват на универсалната услуга и на допълнителните услуги ( 4 ), като осигурят на територията си достъп до „допълнителни ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/12: Дания/Комисия, Заключение от 30 април 2014 г.

Грешка при тълкуването на член 15 във връзка с член 23 от Регламент № 2419/2001 относно недостатъчността на мерките за дистанционен контрол
Грешки при прилагане на правото, свързани с неправилно тълкуване на член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999 и с неоправдано и неопределено задължение за окосяване на евентуалната растителна покривка
Неправилно разпределяне на тежестта на доказване
Неправилно прилагане на условията за извършване на фиксирана корекция
Липса на условия за прилагане на фиксирани корекции от съответно 5 % и 10 %

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-464/12: ATP PensionService, Съдебно решение от 13 март 2014 г.

Следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че изразът „специални инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки“ включва пенсионни фондове като разглежданите в случая, които притежават следните характеристики, при положение че държавата членка признава като специални инвестиционни фондове институциите, представени в точка 2 от настоящото запитване:
а) възвръщаемостта за служителя (член на пенсионен фонд) зависи от печалбата, реализирана от инвестициите на пенсионния фонд,
б) работодателят не е задължен да прави допълнителни плащания за осигуряване на определена възвръщаемост на члена на пенсионен фонд,
в) пенсионният фонд инвестира колективно натрупаните средства, като прилага принципа за разпределяне на риска,
г) по-голямата част от плащанията в пенсионния фонд се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи (социалните партньори), представляващи отделните служители и работодатели, а не на личното решение на отделния служител,
д) отделният служител може лично да вземе решение да прави допълнителни вноски в пенсионния фонд,
е) самостоятелно заетите лица, работодателите и ръководителите могат да решат да правят вноски в пенсионния фонд,
ж) предварително определена част от пенсионните спестявания на служителите, уговорена в колективния трудов договор, се използва за изплащане на пожизнена пенсия,
з) членовете на пенсионния фонд понасят неговите разноски,
и) плащанията до определен размер в пенсионния фонд подлежат на приспадане съгласно националната уредба за данъчно облагане на доходите,
й) плащанията по индивидуалния пенсионен план, включително в пенсионен фонд, създаден към финансова институция, в рамките на който е възможно вноските да се инвестират в специален инвестиционен фонд, подлежат на приспадане съгласно националната уредба за данъчно облагане на доходите в същия размер, както е посочено по буква и),
к) за сметка на правото на приспадане на вноските за данъчни цели по буква и) изплатените суми подлежат на данъчно облагане,
л) натрупаните средства по принцип следва да се изплатят след навършване на пенсионна възраст от съответното лице?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“ включва услуга като разглежданата в настоящия случай (вж. точка 1.2 от запитването)?
Следва ли съгласно член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива услуга като разглежданата в настоящото производство, засягаща вноските в пенсионен фонд (вж. точка 1.2 от запитването), да се разглежда като една-единствена услуга, или като няколко отделни услуги, които подлежат на самостоятелна преценка?
Следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС, въведено с тази разпоредба за сделките, засягащи плащания или преводи, обхваща услуга като разглежданата в настоящия случай, засягаща вноските в пенсионен фонд (вж. точка 1.2 от запитването)?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС, въведено с тази разпоредба за сделките, засягащи депозитите или текущите сметки, обхваща услуга като разглежданата в настоящия случай, засягаща вноските в пенсионен фонд (вж. точка 1.2 от запитването)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161748 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form