Чешки
Автентичен език на производството – чешки
Дело C-212/13: Ryneš, Съдебно решение от 11 декември 2014 г.
Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46, въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/13: L, Съдебно решение от 12 ноември 2014 г.
Трябва ли член 12, параграф 3 от [Регламент № 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност за провеждане на производство в областта на родителската отговорност и в случаи, когато няма друго висящо свързано производство (тоест „производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 12, параграф 3 от [Регламент № 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че за „[и]зрично или по друг недвусмислен начин“ приемане се счита и хипотезата, в която страната, която не е инициирала производството, подаде на свой ред искова молба по същото дело, но впоследствие в рамките на първото си процесуално действие изтъкне липсата на компетентност на съда в производството, образувано преди това по искане на другата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/13: Hoštická и др., Съдебно решение от 15 октомври 2014 г.
Следва ли член 126, параграф 1 от Регламент № 73/2009 да се тълкува в смисъл, че понятието „критериите, приети от съответните държави членки през 2006 г. и 2007 г.“, включва и пазарната година, която държавите членки е трябвало да изберат преди 30 април 2006 г. като референтен период за отпускането на отделното плащане за захар въз основа на член 143ба, параграф 1 от Регламент № 1782/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/13: Ryneš, Заключение от 10 юли 2014 г.
Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „[…] от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46 […], въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/13: Strojírny Prostějov и ACO Industries Tábor, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Следва ли да се приеме, че членове 18 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 57 ДФЕС не допускат правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която установени в държава членка дружества, които ползват наети и командировани работници от агенции за временна заетост, установени в друга държава членка, но осъществяващи дейност в първата държава посредством клон, са длъжни да удържат при източника и да внасят в първата държава авансово дължимия от посочените работници данък върху доходите, при положение че такова задължение не е предвидено за установените в първата държава дружества, които използват услугите на установени в същата държава агенции за временна заетост?
Следва ли да се приеме, че член 56 ДФЕС не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която когато сумата, фактурирана от установена в друга държава членка агенция за временна заетост, включва както заплатите на командированите работници, така и възнаграждението за посредническите услуги, данъчната основа, използвана за изчисляване на авансовия данък, се определя най-малко на 60 % от тази сума, без данъкоплатецът да има възможност да докаже, че действително получените от работниците заплати са по-ниски от 60 % от посочената сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/13: Strojírny Prostějov и ACO Industries Tábor, Заключение от 13 февруари 2014 г.
1) Членове 56 [ДФЕС] и 57 [ДФЕС] допускат ли да се приложи национално законодателство, съгласно което, когато предприятие, изпращащо работници за изпълнение на временна работа в друго предприятие (изпращащо предприятие), е със седалище на територията на друга държава членка, задължението за удържане на данъка върху доходите на тези работници и за внасянето му в републиканския бюджет се носи от ползващото работниците предприятие, при положение че това задължение се носи от изпращащото предприятие, ако седалището му е на територията на Чешката република?
2) Трябва ли да се приеме, че членове 18 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС] и 56 [ДФЕС] не допускат правна уредба, съгласно която установеният в държава членка работодател е длъжен да удържа авансов данък върху дохода на работниците (граждани на друга държава членка), които са изпратени на временна работа при него от установена в друга държава членка агенция за временна заетост чрез установен в първата държава членка клон на тази агенция?
3) Трябва ли да се приеме, че членове 18 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС] и 56 [ДФЕС] не допускат правна уредба, съгласно която данъчната основа за такива работници се определя служебно като най-малко 60 % от фактурираната от агенцията за временна заетост сума, в случай че във фактурираната сума е включено и посредническото възнаграждение?
4) Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен, допустимо ли е в случаи като настоящия да се ограничат посочените основни свободи по съображения за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве или по съображения за ефективност на данъчния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/12: Časta, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.
Как следва да се тълкува понятието „капиталова[…] стойност на […] пенсионни права“ по член 11, параграф 2 от приложение VIII към [Правилника]
Обхваща ли това понятие размера на пенсионните права, определен под формата както на актюерска равностойност, така и на фиксирана сума за откупуване на пенсионни права съгласно определението в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както е предвидено преди влизането в сила на Регламент № 723/2004, или то трябва да се идентифицира само с едно от тези понятия, а ако това не е така, по какво се различава от тези понятия?
Допуска ли член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] прилагането на метода за изчисление на пенсионните права, предвиден в член 105a, алинея 1 от Закон № 155/1995 за пенсионното осигуряване и в [Постановление № 587/2006 на Министерския съвет]
Относимо ли е в този контекст обстоятелството, че в конкретния случай методът на изчисление води до предоставяне на възможност за прехвърляне към пенсионната схема на [Съюза] на пенсионни права в размер, който не достига дори половината от стойността на вноските, платени от длъжностното лице по националната пенсионна схема?
Следва ли Решение [от 16 декември 2004 г. по дело My (C-293/03, Recueil, стр. I-12013)] да се тълкува в смисъл, че за изчисляването на подлежащите на прехвърляне към пенсионната схема на [Съюза] пенсионни права чрез актюерски метод, основаващ се на периода на осигуряване, личната осигурителна основа трябва да обхваща и периода, през който, преди датата на подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права, длъжностното лице на [Съюза] вече е започнало да се осигурява по пенсионната схема на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/12: Baláž, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.
Следва ли понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, което се съдържа в член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение […], да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Съюза […]?
При положителен отговор на първия въпрос, на какви общи характеристики трябва да отговаря съд на държава, който по искане на съответното лице може да разгледа случая му, свързан с решение, взето от несъдебен (административен) орган, за да бъде квалифициран като „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение?
Може ли Unabhängiger Verwaltungssenat […] да се счита за „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение?
Налице ли е „възможност за отнасяне на въпроса“ до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение дори и в случаите, когато съответното лице не може да отнесе въпроса пряко до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, а първо трябва да подаде възражение срещу решение на несъдебен (административен) орган, като по този начин решението на органа се обезсилва и се инициира редовно производство пред същия, и единствено решението, взето в това редовно производство, може да се обжалва пред „съд, който е компетентен и по наказателни дела“?
При определяне дали е налице „възможност [за отнасяне на] въпроса“, необходимо ли е да се преценява дали жалба, разгледана от „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по естеството си е обикновена жалба (т.е. жалба срещу решение, което все още не е влязло в сила), или извънредна жалба (т.е. жалба срещу влязло в сила решение) и дали въз основа на такава жалба „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ има компетентност да разгледа случая цялостно — както от фактическа, така и от правна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.