Van Gerven
Генерален адвокат – Van Gerven
Дело C-188/91: Deutsche Shell/Hauptzollamt Hamburg-Harburg, Заключение от 15 октомври 1992 г.
1) Задължителна ли е за държавите членки резолюцията на Съвместния комитет, създаден по член 14 от Конвенцията от 20 май 1987 г. относно общата процедура за транзит, с която се предвижда използването на Документ № XXI/1367/87 — EFTA 2 в рамките на общата транзитна процедура
Подлежи ли тази резолюция на юрисдикцията на Съда на Европейските общности?
2) Ако на първия въпрос се отговори положително, валидна ли е тази резолюция?
3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, подлежи ли Конвенцията от 20 май 1987 г. на юрисдикцията на Съда на Европейските общности
Ако на този въпрос се отговори положително:
а) Следва ли член 11, параграф 4 и член 15, параграф 2 от Конвенцията да се тълкуват в смисъл, че Съвместният комитет има право да ограничи правомощието на митническото учреждение на отпътуване да освобождава от запечатване, като предвиди, че стоките винаги трябва да бъдат запечатани, освен ако митническото учреждение на местоназначение е митническото учреждение на влизане в държава от ЕАСТ или ако помещението, съдържащо стоките, не може да бъде запечатано?
б) Следва ли разпоредбите, посочени в буква а), да се тълкуват в смисъл, че решението за освобождаване от запечатване може да бъде взето и от най-висшия орган в съответната държава членка вместо от митническото учреждение на отпътуване?
4) Ако на въпросите по точка 3 се отговори положително, следва ли разпоредбите, посочени там, във връзка с принципа на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че запечатването може да бъде изисквано и при превоз на минерални масла в цистерновози и кораби от изпращач, упълномощен по глава II от Приложение II към Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/91: Lante/Regione di Veneto, Заключение от 15 октомври 1992 г.
1) Следва ли член 1б, параграф 3, буква а) от Регламент № 1094/88 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, при определяне на условията за предоставяне на помощ за насърчаване на екстензивирането на производството съгласно процедурата, предвидена в националното им публично право, да изключат определени категории дейности, като например „интензивното“ животновъдство (т.е. такова, което не се извършва във връзка със земеделска земя), от ползването на помощта на основание, че този вид помощ е предназначен изключително за земеделски стопанства
Допустимо ли е това тълкуване с оглед на общите цели на политиката по отношение на селскостопанските структури, преследвани с Регламент № 797/85 (и последващите му изменения и допълнения), и с оглед на настоящите тенденции в общата селскостопанска политика, както се установява от законодателството на Общността, на факта, че в правото на Общността не съществува общо унифицирано определение на „земеделско стопанство“ (решение на Съда от 28 февруари 1978 г. по дело 85/77 Societa Santa Anna Azienda срещу INPS [1977] ECR 527) и, накрая, с оглед на факта, че член 2 и приложение I на Регламент № 4115/88 на Комисията предвиждат, че „говеда (говеждо/теленo месо)“ са допустими за съответната помощ?
2) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, може ли втората алинея на член 10, параграф 3 от Регламент № 4115/88, която предвижда, че площите за производство на фуражи трябва да продължат да се използват за изхранване на животните в стопанството, да се тълкува в смисъл, че стопанства, в които говедата се отглеждат с фураж, от който по-малко от една четвърт се получава от стопанството, не са допустими за помощта за насърчаване на екстензивирането на производството, чиито подробни правила също са установени в Регламент № 4115/88?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/91: Abbott/Oberfinanzdirektion Köln, Заключение от 15 октомври 1992 г.
Следва ли комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че стоките, представени в комплекти („тестови комплекти“), чийто основен компонент е моноклонален диагностичен реагент или антитяло, трябва да бъдат класифицирани под подпозиция 3002 90 90 като „други“ продукти, или по-скоро като антисеруми под подпозиция 3002 10 10, или, ако нито едно от тези класифицирания не е правилно, под коя друга подпозиция на позиция 3002 или на друга позиция от Общата митническа тарифа (като позиция 3822) следва да бъдат класифицирани тези комплекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/91: Prefetto di Ravenna/Contarini, Заключение от 8 октомври 1992 г.
Отнася ли се последното изречение на член 9 от Регламент (ЕИО) № 1153/75 на Комисията („вписването на тези данни не е задължително“) до всички разпоредби на член 9 (както е прието в обжалваното решение) или само до разпоредбите на параграф 3 от него (както твърди жалбоподателят)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/88: Rochdale Borough Council/Anders, Заключение от 8 юли 1992 г.
1. Явява ли се ефектът от решенията на Съда на Европейските общности по дела C-312/89 Conforama и C-332/89 Marchandise такъв, че забраната, съдържаща се в член 30 от Договора за ЕИО, не се прилага към национални разпоредби, като тези по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q plc, които забраняват на търговците на дребно да отварят търговските си обекти в неделя за обслужване на клиенти с определени стоки?
2. Ако не, очевидно ли е, независимо дали са представени доказателства или не, че ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, не надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“, както е използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
3. Ако не, по какви критерии и с оглед на какви, ако има такива, фактически или други доказателства националният съд трябва да определи дали ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“ по смисъла на това изразяване, използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
4. Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да отварят в неделя за лично обслужване на клиенти с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че работниците в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q Plc?
5. При прилагане на критерия, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по дело Torfaen (тест за пропорционалност) към такова законодателство:
(a) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(b) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(c) Функция на националния съд ли е да изследва фактите (доказани с доказателства) и да стигне до собствено заключение относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд е ограничена до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(d) При оценка на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, до която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху местните стоки, или може да разглежда цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(e) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху самото предприятие?
(f) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
6. Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
7. Повлиява ли отговорът на някой от горните въпроси от наличието на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?
8. Ако забраната, посочена във въпрос 1 [забраната за търговия в неделя], противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени в или внесени от други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.