всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Sharpston

Генерален адвокат – Sharpston

Дело C-211/16: Bimotor, Съдебно решение от 16 март 2017 г.

Правото на Европейския съюз в областта на данъка върху добавената стойност [...] препятства ли законодателството на държава членка, като член 34, параграф 1 от Закон № 388/2000, съгласно което възстановяването или компенсирането на кредитите по ДДС се допуска за дадена данъчна година не в пълния им размер, а само до предварително определен максимален праг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/15: Espadas Recio, Заключение от 16 март 2017 г.

1. [Следва ли] в съответствие с практиката, установена с [решение Bruno и др.], да се приеме, че клауза 4 от [Рамковото споразумение] е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от [LGSS], което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, [следва ли] в съответствие с практиката на Съда, установена с [решение Bruno и др.], клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като съдържащата се в член 3, параграф 4 от [RD 625/1985], към който препраща седма допълнителна разпоредба, параграф 1, предложение четвърто от [LGSS], съгласно която разпоредба при „вертикалното“ непълно работно време (само три дни седмично) дните, през които не е полаган труд, не се вземат предвид при изчисляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, независимо че за същите са платени осигурителни вноски, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението
3. [Следва ли] забраната за пряка или непряка дискриминация, основана на пола, съдържаща се в член 4 от Директива 79/7, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от [RD 625/1985], в случаите на работа при „вертикално“ непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-493/15: Identi, Съдебно решение от 16 март 2017 г.

Трябва ли член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на национална разпоредба, която предвижда погасяване на задължения по ДДС в полза на лица, които отговарят на условията за достъп до освобождаване от задължения, уредено в членове 142 и 143 от [Закона за несъстоятелността]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-211/16: Bimotor, Съдебно решение от 16 март 2017 г.

Правото на Европейския съюз в областта на данъка върху добавената стойност [...] препятства ли законодателството на държава членка, като член 34, параграф 1 от Закон № 388/2000, съгласно което възстановяването или компенсирането на кредитите по ДДС се допуска за дадена данъчна година не в пълния им размер, а само до предварително определен максимален праг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-158/14: A и др., Съдебно решение от 14 март 2017 г.

1) Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство безспорно с право, по-специално на основание на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да подадат съгласно член 263 ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото вследствие на него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
2) а) Като се има предвид също съображение 11 от Рамково решение 2002/475, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение?
б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001?
3) Могат ли действията, въз основа на които с Регламент за изпълнение № 610/2010 образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства, да се считат за „действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт“ по смисъла на международното хуманитарно право?
4) След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото чрез него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
5) При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на списъка за замразяване на средства, доколкото чрез посочените решения образуванието LTTE е включено в този списък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-188/15: Bougnaoui и ADDH, Съдебно решение от 14 март 2017 г.

Следва ли разпоредбата на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че ако клиент на дружество, предоставящо консултантски услуги в областта на информатиката, повече не желае предлаганите от дружеството информационни услуги да бъдат непосредствено предоставяни от назначена на длъжност инженер-проектант служителка, тъй като тя носи ислямска забрадка, е налице основно и определящо професията изискване поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/15: Doux, Съдебно решение от 9 март 2017 г.

Представлява ли прагът на водно съдържание, определен в член 15 от Регламент № 543/2008 и приложения VI и VII към него, изискване за „добро и задоволително пазарно качество“ по смисъла на член 28, параграф 1 от Регламент № 612/2009 и на решение от 7 септември 2006 г., Nowaco Germany (C‑353/04, EU:C:2006:522)?
Може ли да бъде предлагано на пазара в рамките на Съюза при нормални условия по смисъла на член 28 от Регламент № 612/2009, и евентуално при какви условия, замразено птиче месо, което надвишава прага на водно съдържание, определен в член 15 от Регламент № 543/2008 и приложения VI и VII към него, придружено от сертификат за годност, издаден от компетентния орган?
Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на принципа на правната сигурност, фактът, че прагът на водно съдържание съгласно приложение VI към Регламент № 543/2008 е останал фиксиран на 5,1 % и не е променян в продължение на няколко десетилетия въпреки твърденията за промени в животновъдната практика и критиките, отправени в някои научни изследвания за непригодността на тази пределна стойност?
Достатъчно точни ли са приложения VI и VII към Регламент № 543/2008 за извършване на проверките, предвидени в член 15 от Регламент [№ 543/2008], или Франция е била длъжна да определи „подробни практически правила за проверките“ „на всеки етап от предлагането на пазара“, освен ако направи непротивопоставими проверките, извършени на етапа на износ на продуктите?
Могат ли исканията за насрещен анализ, които според член 16, параграф 2 във връзка с параграф 5 от Регламент № 543/2008 се прилагат по отношение на резултатите от проверките в кланиците, да се прилагат и спрямо проверките, извършени на етапа на предлагане на пазара на изнесените продукти, и то в присъствие на страните, на основание по-специално член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-685/15: Online Games и др., Заключение от 9 март 2017 г.

Трябва ли член 56 ДФЕС, съответно член 49 и сл. ДФЕС в светлината на член 6 от [ЕКПЧ] във връзка с член 47 от [Хартата] и с оглед на изискуемата в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (и по-специално с оглед на неговото решение [по дело Ozerov срещу Русия], т. 54) обективност и безпристрастност на съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба, съгласно която доказателствата, които трябва да бъдат представяни в административно-наказателното производство с цел да се обоснове режимът на квази монопол върху националния пазар на хазартните игри, защитен от наказателно-правните норми, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз (и по-специално неговото решение [по дело Pfleger и др.], се установяват и конкретизират най-напред напълно самостоятелно, а впоследствие се изследват и преценяват автономно, като всичко това се извършва независимо от поведението на страните в производството, тъкмо от и по инициатива на съда, пред който е оспорена законосъобразността на посочените в жалбата административно-наказателни мерки (като едно и също лице и една и съща функция), а не от разследващия орган (или от друг държавен орган за преследване) във функцията му на представител на обвинението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/16: Pérez Retamero, Съдебно решение от 2 март 2017 г.

Трябва ли определението за „транспортен работник“, дадено в член 3, буква г) от Директива 2002/15 […], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 1, параграф 3, буква g) от Закона за работниците, според която не могат да се считат за „транспортни работници“ „лицата, които въз основа на издадени на тяхно име административни разрешения предоставят […] услуги по превоз с […] превозни средства […], които са тяхна собственост или с които могат пряко да се разпореждат […]“?
Трябва ли член 3, буква д), втора алинея от Директива 2002/15 […] да се тълкува в смисъл, че ако не е изпълнено дори само едно от изискванията, установени с оглед на квалификацията „самостоятелно зает водач“, съответното лице следва да се счита за „транспортен работник“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-555/14: IOS Finance EFC, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.

Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от лихви за забава?
Следва ли член 7, параграф 3 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от разноските по събиране?
При утвърдителен отговор на двата въпроса, допустимо ли е длъжникът, когато той е възлагащ орган, да се позове на договорната автономия на страните, за да избегне задължението си за заплащане на лихви за забава и разноски по събиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12627282930162 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form