Sharpston

Първото изречение на член 17, параграф 6 от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. следва ли да се тълкува в смисъл, че: (a) не допуска за „консултация с Комитета по ДДС“ по смисъла на член 29 от тази директива да се счита само уведомяването от държава членка за приемането на национална правна норма, като настоящия член 19-bis-1, букви (c) и (d) от Президентски декрет № 633/1972, изменян впоследствие, която ограничава правото на приспадане на ДДС във връзка с използването и поддръжката на стоки по член 17, на основание че Комитетът по ДДС само е взел под внимание приемането ѝ; (b) също така не допуска за мярка, попадаща в приложното му поле, да се счита каквото и да е ограничение на правото на приспадане на ДДС, свързано с покупката, използването и поддръжката на стоките, посочени в (a), въведено преди консултацията с Комитета по ДДС и поддържано в сила чрез различни законодателни удължавания, приети без прекъсване за повече от 25 години; (c) ако отговорът на 1(b) е положителен, Съдът се моли да даде насоки за определяне на максималния срок, ако има такъв, за такива удължавания поради конюнктурни икономически причини, посочени в член 17, параграф 6 от Шестата директива, или да посочи дали неспазването на временния характер на дерогациите (повтарящо се във времето) предоставя на данъкоплатеца право на приспадане.
Ако изискванията и условията за процедурата по член 17, параграф 6, посочени по-горе, не са спазени, Съдът на Европейските общности се моли да посочи дали член 17, параграф 6 от тази директива следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма или административна практика, приета от държава членка след влизането в сила на Шестата директива (1 януари 1979 г. за Италия), която обективно и без ограничение във времето ограничава приспадането на ДДС във връзка с покупката, използването и поддръжката на определени моторни превозни средства.