Ришар дьо ла Тур
Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Директива[та за проспекта], който препраща към член 4, параграф 1, точка 18 от [ДПФИ I], да се тълкува в смисъл, че понятието за ценни книжа, които могат да се търгуват на капиталовия пазар, включва акциите в холдингово дружество, които могат да се притежават само от провинциите и общините и за чието прехвърляне се изисква разрешение от съвета на директорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан през призмата на принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не допуска данъчният орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения ДДС за получените административни услуги, когато е установено, че всички регистрирани разходи за получените услуги са включени в общите разходи на данъчнозадълженото лице и то извършва само облагаеми сделки, че предоставянето на услуги е изрично потвърдено от данъчния орган и че приложеният данъчен режим е на обратно начисляване (което изключва вреда за държавния бюджет)?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на членове 2 и 168 от Директива 2006/112/ЕО, при обстоятелства като тези в главното производство, услугите по управление и администриране (а именно услугите по оказване на съдействие и консултиране в различни области, финансови и правни консултации), предоставени между дружества в групата в полза на различни нейни членове, да се разглеждат от всеки член отчасти като използвани за целите на облагаеми сделки, т.е. получени за собствените му нужди?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на член 2 от Директива 2006/112/ЕО, когато е установено, че вътрешногруповите услуги не са предоставени в полза на някой от членовете на групата, за данъчнозадължено лице, действащо като такова, да се счита дружеството, което е част от групата, но за което се приема, че не се е възползвало от тези услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална процесуална разпоредба, задължаваща съда, който е компетентен да разгледа жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, да съедини всички подадени до него жалби срещу решението, когато има опасност прилагането на тази разпоредба да направи изключително трудно и дори невъзможно постановяването на съдебно решение в разумен срок предвид големия брой жалби срещу решението на този орган?
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато национален съд е сезиран с няколко жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, едната от които жалби е подадена от орган на институцията в режим на преструктуриране, разглеждането по същество само на тази жалба позволява да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита е осигурено по отношение на всяко друго лице, което също е обжалвало това решение, щом като този съд, от една страна, осъществява контрол за законосъобразност, без да е обвързан от посочените в разглежданата от него жалба основания, искания и правна база, и от друга страна, постановява съдебно решение с действие erga omnes, на което може да се позове всеки засегнат от посоченото решение, за да бъде обезщетен за причинената му с него вреда?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не е приложима, когато националният орган за преструктуриране изпълнява също функции на временен управител по смисъла на член 29 от тази директива и функции по гарантиране на депозитите по смисъла на Директива 2014/49/ЕС, така че тя не изисква да се въведат структурни механизми, за да се осигури оперативната независимост на този орган и да се избегне всякакъв конфликт на интереси спрямо тези функции?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато националният орган за преструктуриране изпълнява също „надзорни функции“ или „други функции“ по смисъла на тази разпоредба и липсват писмени вътрешни правила, предназначени да осигурят оперативната независимост на този орган и предотвратяването на конфликтите на интереси между неговите функции по преструктуриране и другите му функции, спазването на тези изисквания все пак може да произтича от въвеждането на достатъчни за тази цел организационни и други мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Допуска ли правото на Съюза националният законодател да определя чрез първично законодателство трета държава като сигурна страна на произход, както и да определя критерии и източници за това?
Засегнато ли е съотношението между правото на Съюза и националния конституционен ред при подобно законодателно регулиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
2) По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [№ 1215/2012] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
3) Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Съюза], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
1) Ще бъде ли спазено изискването за проверка за „абсолютна необходимост“ по чл. 10 от Директива [2016/680], както е разтълкувана от Съда в т. 133 от [решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“], ако тя бъде извършена само въз основа на акта за привличане на лицето като обвиняем и на писмения му отказ да бъдат събрани неговите биометрични и генетични данни, или е необходимо съдът да разполага с всички материали по делото, които съобразно националния закон му се предоставят при искане за разрешение за извършване на следствени действия, накърняващи правната сфера на физически лица, когато това искане е направено по наказателно дело?
2) При положителен отговор [на първия въпрос] — след като му е предоставено делото, съдът, в рамките на преценката за „абсолютна необходимост“ по чл. 10 вр. чл. 6, б. „а“ от Директива 2016/680, може ли да извърши и преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението, посочено в обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при основан на договор иск мястото на изпълнение за разработването и текущата експлоатация на софтуер, предназначен да отговори на индивидуалните нужди на установен в държава членка А (в случая Германия) клиент, е
a) мястото, където интелектуалната дейност по създаването („програмирането“) на софтуера се извършва от установено в държава членка Б (в случая: Австрия) предприятие, или
б) мястото, където софтуерът достига до клиента, т.е. където се изтегля и използва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Изисква ли член 22 ДФЕС държавите членки да предоставят на гражданите на Съюза, които не са граждани на съответната държава, но пребивават на нейна територия, правото да членуват в политическа партия, за да могат да упражняват ефективно правото си да бъдат избирани в общинските избори и в изборите за Европейския парламент при същите условия като гражданите на тази държава?
Съвместимо ли е с член 22 ДФЕС национално законодателство, което допуска гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, без да са нейни граждани, да се кандидатират в избори чрез избирателни комитети, но не им предоставя възможност да членуват в политически партии?
Може ли принципът на зачитане на националната идентичност по член 4, параграф 2 ДЕС да обоснове отказа на държава членка да предостави на гражданите на Съюза, които не са нейни граждани, правото да членуват в политическа партия, когато това засяга упражняването на правата по член 22 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е искът за установяване на неизпълнение на задължения да се основава на член 22 ДФЕС, когато твърдяното нарушение засяга правото на гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, без да са нейни граждани, да членуват в политическа партия?
Нарушава ли Чешката република задълженията си по член 22 ДФЕС, като отказва на гражданите на Съюза, които не са нейни граждани, но пребивават на нейна територия, правото да членуват в политическа партия или политическо движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националната юрисдикция е информирала, че производството по главното дело е прекратено и не е необходим отговор на преюдициалните запитвания?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по разноските, когато производството е прекратено?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.