всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Ришар дьо ла Тур

Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)

Дело C-814/21: Комисия/Полша () и qualité de membre d’un parti politique), Съдебно решение от 19 ноември 2024 г.

Изисква ли член 22 ДФЕС държавите членки да предоставят на гражданите на Съюза, които не са граждани на съответната държава, но пребивават на нейна територия, правото да членуват в политическа партия, за да могат да упражняват ефективно правото си да бъдат избирани в общинските избори и в изборите за Европейския парламент при същите условия като гражданите на тази държава?
Съвместимо ли е с член 22 ДФЕС национално законодателство, което допуска гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, без да са нейни граждани, да се кандидатират в избори чрез избирателни комитети, но не им предоставя възможност да членуват в политически партии?
Може ли принципът на зачитане на националната идентичност по член 4, параграф 2 ДЕС да обоснове отказа на държава членка да предостави на гражданите на Съюза, които не са нейни граждани, правото да членуват в политическа партия, когато това засяга упражняването на правата по член 22 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-808/21: Комисия/Чешка република () и qualité de membre d’un parti politique), Съдебно решение от 19 ноември 2024 г.

Допустимо ли е искът за установяване на неизпълнение на задължения да се основава на член 22 ДФЕС, когато твърдяното нарушение засяга правото на гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, без да са нейни граждани, да членуват в политическа партия?
Нарушава ли Чешката република задълженията си по член 22 ДФЕС, като отказва на гражданите на Съюза, които не са нейни граждани, но пребивават на нейна територия, правото да членуват в политическа партия или политическо движение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/24: Questore della Provincia di Ragusa и Ministero dell’Interno, Определение от 13 ноември 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националната юрисдикция е информирала, че производството по главното дело е прекратено и не е необходим отговор на преюдициалните запитвания?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по разноските, когато производството е прекратено?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/24: VDS Czmyr Kowalik/EUIPO, Определение от 8 ноември 2024 г.

Оспорва ли жалбата фактическата преценка на Общия съд при изследване на характеристиките на външния вид на продукта по начин, който повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Може ли твърдението за противоречие със съдебната практика на Общия съд само по себе си да обоснове наличие на въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/23: Kinsa, Заключение от 7 ноември 2024 г.

1) Допуска ли [Хартата] — и по-специално принципът на пропорционалност по член 52, параграф 1 във връзка с правото на лична свобода и правото на собственост по членове 6 и 17, както и с правото на живот и на физическа неприкосновеност по членове 2 и 3, правото на убежище по член 18 и правото на зачитане на семейния живот по член 7 — разпоредбите на Директива [2002/90] и Рамково решение [2002/946] (транспонирани в италианския правен ред с разпоредбите на член 12 от [Законодателен декрет № 286/1998]), в частта им, с която на държавите членки се налага задължение да предвидят наказателноправни санкции за всеки, който умишлено подпомага или извършва действия, които да подпомогнат незаконното влизане на чужденци на територията на Съюза, дори когато тези действия не са извършени с цел финансова облага, без в същото време да се предвижда задължение за държавите членки да изключат съставомерността на действията по подпомагане на незаконното влизане, извършени с цел осигуряване на хуманитарна помощ на чужденеца?
2) Допуска ли [Хартата] — и по-специално принципът на пропорционалност по член 52, параграф 1 във връзка с правото на лична свобода и правото на собственост по членове 6 и 17, както и с правото на живот и на физическа неприкосновеност по членове 2 и 3, правото на убежище по член 18 и правото на зачитане на семейния живот по член 7 — предвиждането на престъпния състав по член 12 от [Законодателен декрет № 286/1998] в частта му, с която се наказва поведението на всеки, който извършва действия, насочени към осъществяване на незаконното влизане на чужденец на територията на страната, дори когато тези действия не са извършени с цел финансова облага, без в същото време да се изключва съставомерността на действията по подпомагане на незаконното влизане, извършени с цел осигуряване на хуманитарна помощ на чужденеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-289/23: Corván, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък с обстоятелства е изчерпателен или не, и ако това не е така, дали при транспонирането на тази директива в националното си право държавите членки имат възможността да приемат разпоредби, които ограничават в по-голяма степен от предходната национална правна уредба достъпа до правото на опрощаване на задължения, като откажат или ограничат достъпа до опрощаване на задължения, отменят опрощаването или предвидят по-дълги срокове за пълно опрощаване на задължения или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, при обстоятелства, различни от посочените в член 23, параграф 2?
Трябва ли член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при транспонирането на тази директива изменя реда на вземанията в производството по несъстоятелност, приложим преди приемането на тази правна уредба, доколкото тя изисква длъжникът да плати непривилегированите публични вземания вследствие на производство по несъстоятелност, за да му бъдат опростени задължения, изключва достъпа до опрощаване на задълженията при обстоятелства, при които длъжникът е извършил действия по небрежност или по непредпазливост, без обаче да е действал непочтено или недобросъвестно, и изключва този достъп, когато в рамките на десет години преди подаването на молбата за опрощаване на задължения на длъжника е наложена санкция с влязъл в сила административен акт за много тежки данъчни нарушения, нарушения, свързани със социалното осигуряване или обществения ред, или когато спрямо него е издаден влязъл в сила акт за производна отговорност, освен ако към датата на подаване на тази молба длъжникът е платил изцяло данъчните си задължения и задълженията си, свързани със социалното осигуряване?
Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва достъпа до опрощаване на задължения в конкретен случай, без това изключване да е надлежно обосновано от националния законодател?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък на определени категории задължения е изчерпателен или не и дали при отрицателен отговор държавите членки имат възможността да изключат от опрощаването на задълженията определени категории задължения, различни от изброените в тази разпоредба, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба за транспониране, която предвижда общо изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, тъй като удовлетворяването на тези вземания има особено значение за едно справедливо и солидарно общество, основано на правовата държава, освен при съвсем конкретни обстоятелства и много стриктни количествени ограничения, независимо от естеството на посочените вземания и от обстоятелствата, при които са възникнали, и които поради това ограничават обхвата на националните разпоредби относно опрощаването на задължения, приложими към тази категория задължения преди приемането на тази правна уредба, при условие че това изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която се установява общо правило за изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, доколкото предоставя привилегировано третиране на публичните кредитори спрямо останалите кредитори, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда ограничаване на опрощаването на задължения за определена категория задължения чрез въвеждане на горна граница, над която това опрощаване се изключва, без тази горна граница да се определя в зависимост от размера на съответното задължение, при условие че това ограничение е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че когато националният законодател реши да упражни възможността, предвидена в член 1, параграф 4 от тази директива, и разшири прилагането на производствата, които водят до опрощаване на задължения, поети от изпаднали в несъстоятелност предприемачи, така че да обхване изпаднали в несъстоятелност физически лица, които не са предприемачи, правилата, приложими към тези физически лица въз основа на такова разширяване на прилагането, трябва да са в съответствие с разпоредбите на дял III от посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-126/23: Burdene, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2004/80 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда режим за обезщетяване на пострадали от извършени с насилие умишлени престъпления, който в случай на убийство поставя правото на обезщетяване на родителите на починалото лице в зависимост от липсата на преживял съпруг и деца на това лице, и правото на обезщетяване на братята и сестрите на това лице — от липсата на посочените родители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/24: STAS – IV, Съдебно решение от 23 октомври 2024 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че времето, прекарано в придвижване, което работниците извършват със служебно превозно средство в началото и в края на работния ден от базата до микрорезервата или обекта, в който изпълняват задълженията си, и от него до базата, представлява „работно време“ по смисъла на определението на това понятие, дадено в член 2 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/24: Kaduna, Заключение от 22 октомври 2024 г.

1) Трябва ли член 6 от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на решение за връщане на дата, на която чужденецът все още е в законен престой на територията на държава членка
2) От значение ли е за отговора на горния въпрос обстоятелството дали решението за връщане съдържа датата, на която е краят на законното пребиваване, тази дата е в близко бъдеще и освен това правните последици от решението за връщане настъпват едва на тази по-късна дата
3) Трябва ли член 1 от [Решение за изпълнение 2023/2409] да се тълкува в смисъл, че удължаването се отнася и до категория граждани на трети държави, които по силата на факултативната разпоредба на член 2, параграф 3 от [Решение за изпълнение 2022/382] вече са включени от държава членка в обхвата на [Директива 2001/55] дори ако впоследствие държавата членка реши да не предоставя повече временна закрила на тази категория граждани на трети държави
4) Трябва ли член 4 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че ако държава членка се е възползвала от предвидената в член 7, параграф 1 от тази директива възможност да предостави временна закрила и на допълнителни категории разселени лица (наричани по-нататък „факултативна категория“), временната закрила на тази факултативна категория разселени лица продължава не само в случай на автоматично продължаване на срока по смисъла на член 4, параграф 1 [от Директива 2001/55] за посочения в тази разпоредба срок, но и в случай на решение за продължаване на срока по член 4, параграф 2 [от тази директива] за посочения в тази разпоредба срок
5) От значение ли е за отговора на въпроса дали временната закрила на тази факултативна категория лица продължава в случай на решение за продължаване на срока ѝ по смисъла на член 4, параграф 2 [от Директива 2001/55] обстоятелството, че държава членка е решила да прекрати временната закрила на факултативната категория лица преди датата, на която Съветът е взел решение да продължи срока ѝ с една година съгласно [този] член 4, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-156/23: Ararat, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.

Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, както и с член 5 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да установяват неспазването на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, преценката дали принципът на забрана за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане и допуска ли установен риск от връщане приемането на решение за връщане, или при това положение установен риск от връщане представлява пречка за извеждане?
Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, или член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка на риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1121314151659 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form