всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Pitruzzella

Генерален адвокат – Pitruzzella

Дело C-279/21: Udlændingenævnet (Examen linguistique imposé aux étrangers), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че приета след влизането в сила на това решение в съответната държава членка национална правна уредба, която изисква като условие за събирането на турски работник, пребиваващ законно в тази държава членка, с неговия съпруг посоченият работник да е положил успешно изпит, удостоверяващ определено ниво на познания по официалния език на посочената държава членка, представлява „ново ограничение“ по смисъла на този член, а при утвърдителен отговор — дали това ограничение може да бъде обосновано от целта да се гарантира успешната интеграция на този съпруг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-570/21: YYY. (Notion de consommateur), Заключение от 15 декември 2022 г.

1) Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че допускат определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лицето, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в цялостния контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/21: BTA Baltic Insurance Company, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Съвместима ли е с принципите на възлагане на обществени поръчки, определени в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24, и по-специално със задължението на държавите членки да третират икономическите оператори равнопоставено и без дискриминация, както и с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която задължава възлагащия орган да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка, ако се установи, че първоначално спечелилият оферент, който е отказал да сключи договора за обществена поръчка с възлагащия орган, и следващият оферент, който е представил оферта, отговаряща на интересите и нуждите на възлагащия орган, трябва да се считат за единен икономически субект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-516/21: Finanzamt X () и machines fixés à demeure), Заключение от 8 декември 2022 г.

Обхваща ли данъчното задължение по член 135, параграф 2, [първа алинея,] буква в) от Директива[та за ДДС], свързано с отдаването под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини: — само изолираното (самостоятелното) отдаване под наем на такова оборудване и машини, или също — отдаването под наем (под аренда) на такова оборудване и машини, което въз основа на сключен между същите страни договор за отдаване под аренда на сграда (и като съпътстваща доставка към него) е освободено от данък по силата на член 135, параграф 1, буква л) от [Директива 2006/112]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/20: Google (Déréférencement d’un contenu prétendument inexact), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от Хартата) и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?
Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/21: DELID, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Допустима ли е съгласно чл. 17 от Регламент 1305/2013 национална разпоредба като чл. 26 от Наредба № 9/2015 г., която създава критерий за допустимост на кандидат за финансова помощ за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанство“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014‑2020 г., да изисква представянето на удостоверение за регистрация на животновъден обект на името на кандидата като доказателство за осъществявана преди кандидатстването за финансиране на животновъдна дейност в организирано от него стопанство по смисъла на чл. 4 от Регламент № 130782013 г., или е достатъчно за целите на регламента земеделският стопанин да докаже, че е в процес на получаване на изискваната регистрация на животновъден обект на негово име?
Следва ли да се счита за съвместимо с целта на подпомагане по мярка „Инвестиции в материални активи“ (чл. 17 от регламент 1305/2015), приоритетите на Съюза за развитие на селски райони по чл. 5 от Регламент 1305/2013 г. и понятието за стандартните производствени обеми на стопанствата по смисъла на отменения Регламент № 1242/2008 г. на Комисията от 8.12.2008 г. за установяване на типология на Общността на земеделските стопанства [(OВ L 335, 2008 г., стр. 3)], изискване в национална разпоредба като чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба [№ 9/2015] кандидатите за подпомагане да доказват минимален производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност от 8000 евро към датата на подаване на заявлението за подпомагане?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен, следва ли да се счита, че новорегистрираните земеделски производители към датата на подаване на заявление за подпомагане на мярка „Инвестиции в материални активи“ следва да бъдат изключени от финансово подпомагане по Регламент 1305/2013?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/21: Banco Cetelem, Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.

1) а) В съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза в областите на компетентност на Европейския съюз, по-специално в рамките на уредбата на потребителските кредити и на потребителските договори, трябва ли преценката на съответствието с правото на Съюза на практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд) — постановена в качеството му на най-висш съдебен орган във връзка с тълкуването и прилагането на [Закона за лихварството] като национална правна уредба, доколкото тази съдебна практика се отнася не само до недействителността на сключения договор, но и до понятието „основен предмет“ на договора за потребителски кредит във формата на договор за револвиращ кредит, както и до съответствието „качество/цена“ на предоставената услуга — да се извършва служебно от националните съдилища, или напротив, както постановява испанският Tribunal Supremo (Върховен съд), посоченото задължение да се прецени съвместимостта с правото на Съюза и неговите директиви е обусловено или зависи от „петитума“ в исковата молба на ищеца (диспозитивно начало), така че ако искът за установяване на недействителността на договор за потребителски кредит поради „прекомерност на лихвата“ бъде предявен като „единствен или главен“ иск на основание на национална разпоредба, следва да се приеме, че предимството на правото на Съюза и неговото хармонизиращо действие „не намират приложение“, независимо че практиката на испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) относно тълкуването и прилагането на посочения Закон за лихварството се отнася до определянето на основния предмет и съответствието качество/цена на потребителския кредит, разглеждан по делото, което националният съд трябва да реши?
б) В съответствие с посоченото предимство и хармонизиращо действие на правото на Европейския съюз в контекста на уредбата на потребителските кредити и на потребителските договори, като се има предвид обстоятелството, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) в редица решения многократно е постановил, че „изключението“, предвидено в член 4, параграф 2 от Директива [93/13] като хармонизирана разпоредба, е транспонирано изцяло в испанското право, поради което националният съд не може да осъществява съдебен контрол върху цените; като се има предвид и че в испанския правов ред, включително в самия [Закон за лихварството], няма правна разпоредба, която да допуска или съдържа уредба с общ характер на този съдебен контрол върху цените, както и че не е извършвана преценка за евентуалната липса на прозрачност на клаузата, която определя цената на потребителския кредит, недопустимо ли е съгласно член 4, параграф 2 от Директива [93/13] националният съд, прилагайки национална правна уредба (посоченият [Закон за лихварството]) извън обичайното ѝ приложно поле в контекста на обявяването на недействителността на сключения договор, да осъществи като „ново“ правомощие „съдебен контрол“ върху основния предмет на договора, чрез който общо се определя цената на потребителския кредит, установена чрез позоваване на възнаградителната лихва, или разходите по потребителския кредит, установени чрез позоваване на [ГПР]?
в) На последно място, в съответствие с гореизложеното и предвид уредбата за регулиране и хармонизиране, установена в Договора за функционирането на ЕС, по-специално относно компетентността на Съюза във връзка с функционирането на вътрешния пазар, може ли да се приеме, че контролът, извършван от националния съд с цел общото определяне на цената или на разходите по потребителския кредит, без да е налице национална правна норма, която изрично допуска този контрол, е съвместим с член 120 ДФЕС, във връзка с принципите на отворена пазарна икономика и на свобода на договаряне на страните?
2) В съответствие с принципа на предимство на правото на Европейския съюз в обхвата на хармонизацията от неговата компетентност, по-специално в областта на директивите, уреждащи потребителския кредит и потребителските договори, като се има предвид, че принципът на правна сигурност е необходима предпоставка за правилното и ефективно функциониране на вътрешния пазар на потребителски кредити, противоречи ли на посочения принцип на правна сигурност, с оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар на потребителски кредити, ограничението на ГПР, което може да се наложи общо на потребителя по договор за потребителски кредит с цел борба с прекомерните лихви и което е установено от испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) не въз основа на обективни и прецизни критерии, а само въз основа на приблизителни стойности, като конкретното му определяне се оставя на преценката на отделните национални съдилища при решаването на разглежданите от тях спорове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/20: Luxembourg Business Registers, Съдебно решение от 22 ноември 2022 г.

Валиден ли е член 1, точка 15, буква в) от Директива 2018/843 — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — от гледна точка на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Втори и трети въпрос по дело C‑601/20 и въпросите по дело C‑37/20 не следва да се разглеждат, тъй като се основават на предположението за валидност на член 30, параграф 5 от изменената Директива 2015/849, което е опровергано с отговора на първия въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/21: Harman International Industries, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.

Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 36, второ изречение ДФЕС, член 47 от Хартата и Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на съдилищата, при която диспозитивът на решението, с което се уважава иск за нарушение на марка на ЕС, се съставя с формулировка, която е обща и затова оставя на компетентния орган на принудителното изпълнение да определи за кои стоки се прилага това решение, стига в производството по принудително изпълнение ответникът да има възможност да оспори преценката кои са стоките, до които се отнася това производство, и да може съд да провери и да реши в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/48 кои стоки действително са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката или с негово съгласие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-562/20: Rodl & Partner, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.

Следва ли член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея, да се тълкува в смисъл, че: i) изисква автоматично от доставчик на външни счетоводни услуги да предприеме мерки за разширена комплексна проверка на клиента, поради факта че клиентът е неправителствена организация и че нает и упълномощен от клиента служител е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, в случая Руската федерация, притежаващ разрешение за пребиваване в Латвия; и ii) изисква автоматично за този клиент да бъде определена по-висока степен на риск?
Следва ли член 18 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че установява автоматично задължение за предприемане на мерки за разширена комплексна проверка на клиента във всички случаи, в които търговски партньор на клиента, но не и самият клиент е свързан по някакъв начин с трета държава с висока степен на корупция, в случая Руската федерация?
Следва ли член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при предприемането на мерки за разширена комплексна проверка на клиента задълженият субект трябва да получи от клиента копие от договора, сключен между клиента и трето лице, и следователно се счита, че проверката на договора на място е недостатъчна?
Следва ли член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект трябва да приложи мерки за разширена комплексна проверка на съществуващите търговски клиенти, включително когато не могат да се установят значителни промени в обстоятелствата на клиента и когато определеният от компетентния орган на държавите членки срок за предприемане на нови мерки за наблюдение не е изтекъл, и дали посоченото задължение е приложимо само във връзка с клиенти, за които е определен висок риск?
Следва ли член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при публикуване на информация за решение за налагане на административна санкция или мярка за нарушение на националните разпоредби за транспониране на посочената директива, компетентният орган е длъжен да гарантира точното съответствие на публикуваната информация с установената в решението информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1101112131451 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form