Pitruzzella

1) Може ли да се продължи да се твърди, че липсата на каквато и да е конвенционална връзка между последователни доставчици на услуги представлява индикация за липса на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23, макар че, както и другите индикации, тя не е сама по себе си определяща и не трябва да се разглежда изолирано?
2) При дейност като частната охрана на индустриални обекти, в рамките на която новият доставчик е поел само един от четиримата работници, които са съставлявали икономическата единица (и следователно не е поел мнозинството от работниците), няма фактически елементи, които да позволяват да се заключи, че съответният работник притежава специфични умения и знания, които биха позволили да се твърди, че от гледна точка на уменията е поета съществена част от персонала от новия доставчик, и не е установено и прехвърляне на нематериални активи, може ли да се заключи, че липсва прехвърляне на каквато и да е икономическа единица, въпреки че определено оборудване (аларми, вътрешна телевизионна система, компютър) продължава да се предоставя на новия доставчик на услуги от клиента, като се има предвид, от една страна, относително ниската икономическа стойност на инвестицията, която това оборудване представлява в цялата операция, и, от друга страна, факта, че не би било икономически рационално да се изисква от клиента да го замени?
3) Ако „този въпрос трябва да бъде преценен in concreto от националния съд в светлината на критериите, установени от Съда [решение от 7 август 2018 г., Colino Sigüenza, C‑472/16, EU:C:2018:646], както и на целите, преследвани от Директива 2001/23, посочени по-специално в съображение 3 от нея“ [решение от 27 февруари 2020 г., Grafe и Pohle, C‑298/18, EU:C:2020:121, точка 27], трябва ли да се вземе предвид, че „Директива 2001/23 не цели единствено да защити, при прехвърляне на предприятие, интересите на работниците, а има за цел да осигури справедлив баланс между интересите на последните, от една страна, и тези на приобретателя, от друга страна“ [решение от 26 март 2020 г., ISS Facility Services, C‑344/18, EU:C:2020:239, точка 26], което повтаря мотивите, които Съдът вече е приел [в точка 25 от решение от 18 юли 2013 г., Alemo-Herron и др. (C‑426/11, EU:C:2013:521)]?