всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Pikamae

Генерален адвокат – Pikamäe

Дело C-362/18: Hochtief, Определение от 18 декември 2019 г.

Възможно ли е ангажиране на отговорността на държава членка за вреди, причинени от решение на национален съд като последна инстанция, постановено в противоречие с правото на Съюза, при наличие на влязло в сила съдебно решение?
Допустимо ли е национална правна норма да изключва от подлежащите на обезщетяване вреди разноските, направени във връзка с увреждащото решение на националния съд?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална правна уредба, която не позволява отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато националният съд не е обсъдил въпрос, следвало да бъде разгледан съгласно тълкуване на Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-457/18: Словения/Хърватия, Заключение от 11 декември 2019 г.

Нарушение на член 2 ДЕС чрез незачитане на ценностите на правовата държава, принципа на лоялно сътрудничество и принципа res judicata
Нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС чрез възпрепятстване на упражняването на суверенитета и прилагането на правото на Съюза
Нарушение на правото на Съюза в областта на общата политика в областта на рибарството, по-специално член 5, параграф 2 и приложение I към Регламент № 1380/2013
Нарушение на режима за контрол в рибарството, установен с Регламент № 1224/2009 и Регламент за изпълнение № 404/2011
Нарушение на Кодекса на шенгенските граници, по-специално членове 4, 13 и 17
Нарушение на Директива 2014/89/ЕС относно морското пространствено планиране

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-671/18: Centraal Justitieel Incassobureau (Признаване и изпълнение на финансови санкции), Съдебно решение от 5 декември 2019 г.

Следва ли член 7, параграф 2, буква ж) и член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР да се тълкуват в смисъл, че когато решението за налагане на финансова санкция е връчено в съответствие с националното законодателство на издаващата държава членка с указание за правото на оспорване и за предвидения за тази цел срок, органът на изпълняващата държава членка може да откаже да признае и изпълни това решение, ако се установи, че заинтересованото лице не е разполагало с достатъчен срок, за да оспори решението, и дали за задълженията на компетентните органи на изпълняващата държава членка има значение обстоятелството, че производството по налагане на разглежданата финансова санкция е било административно?
Следва ли член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае и изпълни решение за налагане на финансова санкция във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, когато санкцията е наложена на лицето, на чието име е регистрирано съответното превозно средство, въз основа на презумпция за отговорност, предвидена в националното законодателство на издаващата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-610/18: AFMB и др., Заключение от 26 ноември 2019 г.

1. а) Следва ли член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал: i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)
б) Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита: i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)
2) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1408/71] и в член 12 от [Регламент № 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004]
3) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-541/19: Eurowings, Определение от 26 ноември 2019 г.

Какви са процесуалните последици при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски при инцидентен спор във висящо производство след оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/18: Deutsche Post и Leymann, Съдебно решение от 21 ноември 2019 г.

Трябва ли разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която буквално възпроизвежда разпоредбите на член 13, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 561/2006, доколкото се прилага за превозни средства с максимално допустима маса над 2,8 тона, но ненадвишаваща 3,5 тона, и които поради това не попадат в приложното поле на Регламент № 561/2006, да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза, така както то е тълкувано от Съда, когато тези разпоредби се прилагат пряко и безусловно за такива превозни средства съгласно националното право?
Трябва ли член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение се отнася само до превозните средства или комбинациите от превозни средства, използвани в рамките на дадена операция за превоз изключително за целите на доставката на пратки като част от универсална пощенска услуга, или това изключение е приложимо и когато съответните превозните средства или комбинациите от превозни средства се използват предимно или в определена степен за доставката на пратки, които са част от универсална пощенска услуга?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 97/67/ЕО да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че допълнителни услуги като събиране със или без определен времеви диапазон, визуална проверка на възрастта на клиента, наложен платеж, доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя, услуга по препращане, разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне, както и предпочитан ден за получаване и предпочитано време за получаване, са предоставяни във връзка с пратка, представлява пречка да се счита, че тази пратка е част от „универсална услуга“ по силата на посочената разпоредба, а следователно и че е пратка, доставяна като „част от универсална услуга“ за целите на прилагането на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-836/18: Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а), Заключение от 21 ноември 2019 г.

1) Изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7[, параграф 1] от Кралски декрет 240/2007, за да получи неговият съпруг/неговата съпруга от трета страна право на пребиваване съгласно член 7[, параграф 2] от [този] декрет, може ли в случай на неизпълнение на тези условия, да се смята за противоречащо на член 20 [ДФЕС], ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло
За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от Código Civil (Граждански кодекс) предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно.
2) Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 [ДФЕС] при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага правилото по член 7 от Кралски декрет 240/2007 и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение, само и единствено поради това че този гражданин не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, от когото зависи, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза
За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на [Съда], и по-специално решение [K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-641/17: College Pension Plan of British Columbia, Съдебно решение от 13 ноември 2019 г.

1) Допуска ли свободното движение на капитали съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 65 ДФЕС разпоредбите на държава членка, по силата на които на занимаващ се с професионално пенсионно осигуряване чуждестранен правен субект, основната структура на който е сходна с германски пенсионен фонд, за получените дивиденти не се предоставя облекчение от данъка върху доходи от капитал, докато съответното разпределяне на дивиденти на местни пенсионни фондове не увеличава или увеличава само в сравнително малка степен корпоративното им данъчно задължение, тъй като последните имат възможността в процедурата по определяне на данъчното задължение да намалят данъчната си печалба чрез приспадане на сумите, заделени за изпълнение на поетите задължения за пенсионни плащания, и да неутрализират платения данък върху доходи от капитал чрез приспадане и — ако размерът на дължимия корпоративен данък е по-нисък от сумата за приспадане — чрез възстановяване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: допустимо ли е съгласно член 63 ДФЕС във връзка с член 64, параграф 1 ДФЕС ограничаването на свободното движение на капитали от и към трети държави с член 32, параграф 1, точка 2 от [KStG], тъй като е свързано с предоставянето на финансови услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-183/18: Bank BGŻ BNP Paribas, Заключение от 12 ноември 2019 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 1, буква а), член 9, параграф 3 и член 20, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Рамково решение [2005/214] да се тълкуват в смисъл, че предаденото за изпълнение решение, с което е наложена финансова санкция на юридическо лице, трябва да бъде изпълнено в изпълняващата държава, въпреки че националните разпоредби, с които е транспонирано Рамковото решение, не предвиждат възможност за изпълнение на решения, налагащи такава санкция на юридическо лице?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „юридическо лице“, използвано в разпоредбите на член 1, буква а) и член 9, параграф 3 от Рамково решение [2005/214], да се тълкува в съответствие с:
а) правните разпоредби на решаващата държава (член 1, буква в);
б) правните разпоредби на изпълняващата държава (член 1, буква г),
в) като автономно понятие на правото на Съюза,
и съответно обхваща ли това понятие и клона на юридическо лице, въпреки че в изпълняващата държава клонът на юридическо лице не притежава самостоятелна правосубектност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-513/19: P.J., Определение от 7 ноември 2019 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо пред Съда на Европейския съюз?
В какви случаи Съдът на Европейския съюз може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване поради липса на достатъчна информация в решението на националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1515253545559 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form