всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Mengozzi

Генерален адвокат – Mengozzi

Дело C-125/16: Malta Dental Technologists Association и Reynaud, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.

Несъвместимо ли е с принципите и правните норми, уреждащи създаването на единния пазар, и по-специално с тези в членове 49 ДФЕС, 52 ДФЕС и 56 ДФЕС, малтийските здравни власти да забраняват или да отказват да признаят професията „клиничен зъботехник“, при положение че въпреки липсата на дискриминация в закона лица от други държави членки, които са подали заявление в този смисъл, на практика са лишени от възможността да се установят в Малта с цел упражняване на професията си, въпреки че не съществува опасност за общественото здраве?
Приложима ли е Директива 2005/36 по отношение на клиничните зъботехници, като се има предвид, че ако дадена протеза се окаже некачествена, единствено би могло да се наложи коригиране или смяна на некачествения стоматологичен апарат, без никакъв риск за пациента?
Може ли наложената от малтийските здравни власти забрана, която се оспорва по настоящото дело, да послужи за постигане на целта за осигуряване на високо равнище на защита на общественото здраве, при положение че всяка некачествена протеза може да бъде сменена без никакъв риск за пациента?
Представлява ли нарушение на принципа на пропорционалност начинът, по който Главната инспекция тълкува и прилага Директива 2005/36 по отношение на клиничните зъботехници, които подават пред тях заявления за признаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/15: The Tea Board/EUIPO, Съдебно решение от 20 септември 2017 г.

Основната функция на колективна марка на Европейския съюз, съставена от географско указание, различава ли се от функцията на индивидуална марка и следва ли при преценката на сходството на стоките или услугите да се взема предвид техният реален или възможен географски произход?
Спазени ли са изискванията на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 относно опасността от неоснователно извличане на полза от отличителния характер или репутацията на по-ранна колективна марка, включваща географско указание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-503/16: Delgado Mendes, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Втора директива, както и член 1а от Трета директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която телесните увреждания и имуществените вреди, претърпени от пешеходец, пострадал при пътнотранспортно произшествие, са изключени от застрахователното покритие и следователно от обхвата на обезщетяването от застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства, единствено поради обстоятелството че пешеходецът е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, причинило вредите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-591/14: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.

Допустимо ли е неизпълнението на задължението за възстановяване на неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи поради твърдяна абсолютна невъзможност или нищожност на решението на Комисията?
Може ли държава членка да се позове на регламентите de minimis и на трудности при идентифицирането на получателите като основание да не възстанови държавната помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-648/15: Австрия/Германия, Съдебно решение от 12 септември 2017 г.

Включват ли се ценните книжа, предмет на спора, в понятието „вземания с участие в печалбите“ по смисъла на член 11, параграф 2 от австро-германската спогодба, така че Федерална република Германия да има право да облага лихвите по тях?
Длъжна ли е Федерална република Германия да възстанови вече събраните данъци върху тези лихви, ако се приеме, че няма право да ги облага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/16: Buhagiar и др., Заключение от 12 септември 2017 г.

1. Ако разпоредбите на Директива 91/477 […] относно паспорта […] се отнасят единствено до свободното движение на стоки, възможно ли е въпреки това те да се прилагат спрямо Гибралтар въз основа на обстоятелството, че не предполагат търговия или сключване на търговска сделка и затова остават извън обхвата на изключенията, предоставени на Гибралтар съгласно Акта за присъединяване от 1972 г.
2. Що се отнася до ловците и спортните стрелци, прилагат ли се спрямо Гибралтар разпоредбите на [Директива 91/477 относно паспорта] поради обстоятелството, че тези разпоредби се отнасят до свободното движение на услуги
3. Що се отнася до ловците и спортните стрелци, невалидни ли са разпоредбите на [Директива 91/477 относно паспорта] поради обстоятелството, че се отнасят до свободното движение на хора и следователно са приети на погрешно правно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-291/16: Schweppes, Заключение от 12 септември 2017 г.

1) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на марка в една или повече държави членки да възпрепятства паралелния внос или предлагането на пазара на продукти с идентична или почти идентична марка, притежавана от трето лице, с произход от друга държава членка, когато този притежател е допринесъл за цялостния облик на марката, свързващ я с държавата членка, от която произхождат продуктите, чийто внос иска да възпрепятства?
2) Съвместима ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 продажба на продукт с марка, която се ползва с всеобща известност в ЕС, за която регистрираните притежатели поддържат цялостен облик на територията на ЕИП, създаващ погрешна представа у средния потребител относно търговския произход на продукта?
3) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на национални търговски марки, идентични или сходни с регистрираните в различни държави членки, да се противопостави на вноса в държава членка, за която е притежател на правата върху марката, на продукти, обозначени с идентична или сходна на неговата марка, с произход от държава членка, в която същият не е притежател на марката, когато поне в една държава членка, в която е притежател на марката, търпи — изрично или мълчаливо — вноса на същите продукти?
4) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят А на марката Х, регистрирана в една държава членка, да се противопостави на вноса на продукти, обозначени с тази марка, ако тези продукти са с произход от друга държава членка, в която е регистрирана марка Y, идентична на марката Х, от друг притежател Б, който я предлага на пазара, и:
– двамата притежатели A и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х,
– двамата притежатели A и Б поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, или
– двамата притежатели А и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х, и освен това поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/15: Anagnostakis/Комисия, Съдебно решение от 12 септември 2017 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при отказа на Комисията да регистрира предложението за европейска гражданска инициатива?
Може ли принципът на положение на крайна необходимост да бъде въведен в правото на Съюза на основание член 122 ДФЕС?
Може ли принципът на положение на крайна необходимост да бъде въведен в правото на Съюза на основание член 136, параграф 1 ДФЕС?
Може ли съществуването на принцип на положение на крайна необходимост в международното право да обоснове законодателна инициатива на Комисията в рамките на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-506/16: Neto de Sousa, Съдебно решение от 7 септември 2017 г.

Трябва ли Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС), изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., и Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което изключва правото на водача на лек автомобил, виновно причинил пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на пътуващия като пътник в този автомобил негов/а съпруг/а, да бъде обезщетен за имуществените вреди, които е претърпял поради тази смърт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/16: H., Съдебно решение от 7 септември 2017 г.

Следва ли клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която обуславя окончателното повишаване на ръководна длъжност в държавната служба от предварителното успешно преминаване на двегодишен изпитателен срок на тази длъжност от страна на подбрания кандидат и по силата на което условие, ако такъв кандидат е бил през по-голямата част от този изпитателен срок в родителски отпуск и все още е в такъв отпуск, посоченият изпитателен срок изтича по силата на закона с изтичането на този период от две години, без да е възможно да бъде продължен, като заинтересованото лице вследствие на това се връща, след завръщането си от родителски отпуск, на по-ниската длъжност — както в служебната йерархия, така и по отношение на възнаграждението — която е заемал преди назначаването му на длъжност с посочения изпитателен срок
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли тази клауза 5, точки 1 и 2 такава национална правна уредба да бъде обоснована с целта на изпитателния срок, която е да се даде възможност за оценка на годността за изпълнение на длъжността с ръководна функция при постоянно назначаване?
Какви последици, произтичащи от правото на Съюза, се прикрепват при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство към несъвместимостта на правна уредба като разглежданата по главното производство с клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11112131415148 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form