Mayras

Дело C-36/76: Amministrazione delle finanze dello Stato/Foral, Съдебно решение от 16 декември 1976 г.

Няма информация

Дали Регламент № 84/66/ЕИО, когато в член 2 по отношение на продуктите по тарифна позиция ex 16.01 B, посочени в приложение II Б към Регламент № 85/63/ЕИО, предвижда, че „таксата върху надениците, поставени в съдове с консервираща течност, се начислява върху нетното тегло след приспадане на теглото на тази течност“, представлява тълкуване на посочения Регламент № 85/63/ЕИО и следователно има обратно действие, или създава нова правна ситуация?
Ако е вярно последното, дали липсата на каквото и да е указание в Регламент № 85/63/ЕИО трябва да се разбира така, че преди Регламент № 84/66/ЕИО е било необходимо да се взема предвид и теглото на посочената консервираща течност, или всяка държава е могла да действа в тази област съгласно собственото си митническо законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Дело C-51/76: Verbond nederlandse ondernemingen/Inspecteur der invoerrechten en accijnzen, Заключение от 14 декември 1976 г.

1. Дали терминът „дълготрайни активи“ (capital goods), съдържащ се в третата алинея на член 17 от Втората директива на Съвета от 11 април 1967 г., се отнася до стоки, чиято придобивна стойност според принципите на счетоводството и стопанската икономика не се третира като текущ разход, а се разпределя за повече от една година
2. В случай че отговорът е отрицателен, въз основа на какъв друг критерий даден обект следва да се счита за дълготраен актив за целите на посочената разпоредба
3. Дали правилото относно приспадането на данъка върху оборота, фактуриран на данъчнозадължено лице във връзка с доставени му стоки, което е предвидено в член 11 от директивата, има пряко действие в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице лично право да извърши неограничено приспадане, което националният съд трябва да признае, доколкото стоките са придобити през 1972 г. и са използвани за целите на предприятието, но не попадат в категорията на дълготрайните активи по смисъла на член 17 от директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/76: De Norre/Brouwerij Concordia, Заключение от 7 декември 1976 г.

Конкуренция

1. Какви критерии, различни от кумулативния ефект, който може да бъде произведен в резултат на всички договори за изключителна покупка в съответния сектор, следва да бъдат взети предвид при преценката дали конкретният договор, който националният съд трябва да разгледа, е забранен по смисъла на член 85, параграф 1?
2. Декларацията за неприложимост на член 85, параграф 1, тоест „груповото освобождаване“ по член 1, параграф 1 от Регламент № 67/67 (ЕИО) на Комисията от 22 март 1967 г., може ли и трябва ли да се прилага само в полза на договори, по които страни са само две предприятия от различни държави членки, по силата на които едната страна се задължава да купува само от другата за препродажба в определена територия на общия пазар?
3. Освобождаването от задължението за уведомяване по смисъла на член 4, параграф 2, точка 1 от Регламент № 17 ползва ли такива договори, ако те на практика представляват пряка забрана за внос от други държави членки?
4. Въпреки „кумулативния ефект на всички договори от същия тип“, може ли един договор за изключителна доставка, сам по себе си относително незначителен, да избегне обявяването му за нищожен по член 85, параграф 2 и ако да, според какви критерии, или всички договори, чийто кумулативен ефект е вреден, са автоматично нищожни?
5. Длъжен ли е или има ли право националният съд да спре производството, докато е възможно освобождаване по член 85, параграф 3?
6. Какъв е статутът на нов договор, „чиято съдба не е незабавно уредена“?
7. Какви критерии за тълкуване на правото на Общността следва да предостави Съдът, за да може националният съд да прецени дали разпоредбите на белгийската уредба относно договорите за пивоварни са съвместими с правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Арбитражна клауза, Жалба за отмяна

Дело C-23/76: Pellegrini и др./Комисия и др., Съдебно решение от 7 декември 1976 г.

Институционално право

Компетентен ли е Съдът на Европейските общности да разгледа спора въз основа на арбитражната клауза, съдържаща се в договора между жалбоподателя и Комисията?
Нарушила ли е Комисията договорните си задължения, като не е предоставила на жалбоподателя предизвестие за прекратяване на договора съгласно уговорените условия?
Допуснала ли е Комисията злоупотреба с власт или небрежност при възлагането на новия договор за почистване на дружеството Flexon-Italia, въпреки че неговата оферта е била значително по-висока от останалите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/76: Amministrazione delle finanze dello Stato/Foral, Заключение от 1 декември 1976 г.

Няма информация

1. Дали разпоредбата на член 2 от Регламент № 84/66, приложима към продуктите, класифицирани по тарифна позиция ex 16.01 B, доколкото изрично изключва консервиращата течност, свързана с надениците, за целите на изчисляване на налога, представлява тълкуване на по-ранното законодателство и, ако е така, има ли тя обратно действие; или, напротив, представлява нова разпоредба, която има действие само от влизането в сила на посочения регламент?
2. Ако Съдът приеме, че е налице последното, пита се дали съгласно регламента от 1963 г. теглото на консервиращата течност е трябвало да се взема предвид при изчисляване на налога или всяка държава е можела да действа съгласно собственото си митническо законодателство, за да реши този въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-42/76: De Wolf/Cox, Съдебно решение от 30 ноември 1976 г.

Пречи ли Конвенцията от 27 септември 1968 година на страна, която е получила съдебно решение в нейна полза в една договаряща държава, което подлежи на издаване на изпълнителна заповед съгласно член 31 от Конвенцията в друга договаряща държава, да подаде молба до съд в тази друга държава за постановяване на съдебно решение срещу другата страна със същото съдържание като съдебното решение, постановено в първата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-42/76: De Wolf/Cox, Заключение от 9 ноември 1976 г.

Следва ли член 31 от Брюкселската конвенция, самостоятелно или във връзка с други разпоредби на тази конвенция, да се тълкува в смисъл, че възпрепятства ищец, който е получил съдебно решение в негова полза в една договаряща държава, което подлежи на издаване на изпълнителен лист по смисъла на член 31 в друга договаряща държава, да подаде искане до съд в тази друга държава, съгласно член 26 от конвенцията, за ново решение по същество срещу другата страна при същите условия като решението, постановено в първата държава, при условие че съгласно разпоредбите на конвенцията този съд има компетентност да разгледа искането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Арбитражна клауза, Жалба за отмяна

Дело C-23/76: Pellegrini и др./Комисия и др., Заключение от 27 октомври 1976 г.

Институционално право

Нарушение на договорните задължения от страна на Комисията чрез едностранно прекратяване на договора без спазване на предвидения срок за предизвестие
Злоупотреба с власт при избора на изпълнител по процедурата за покана за представяне на оферти, изразяваща се в пренебрегване на опита и удовлетворителното изпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя и в избора на оферта с по-висока цена без обективни основания

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.