Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-194/01: Комисия/Австрия, Заключение от 25 септември 2003 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране на Европейския каталог на отпадъците (ЕКО) в националното право
Неизпълнение на задължението за транспониране на Европейския списък на опасните отпадъци (ЕСОО) в националното право
Неизпълнение на задължението за транспониране на приложения I и II към изменената Директива 91/689/ЕИО в националното право
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/01: BGL, Съдебно решение от 23 септември 2003 г.
1) Прилага ли се срокът, предвиден в член 454, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от [...] за доказване на мястото, където е извършено нарушението или нередността, и в случай че държава членка, позовавайки се на член 454, параграф 2 и параграф 3, първо и второ изречение от Регламент № 2454/93, предявява иск за плащане срещу гарантиращата организация, а последната в съдебното производство желае да докаже, че мястото, където действително е извършено нарушението или нередността, се намира в друга държава членка?
Ако Съдът отговори положително на въпрос 1, буква а):
i) Прилага ли се в този случай срокът от една година съгласно член 454, параграф 3, първо изречение и член 455, параграф 1 от Регламент № 2454/93 във връзка с член 11, параграф 1, първо изречение от TIR-конвенцията, или срокът от две години съгласно член 455, параграф 2 от посочения регламент във връзка с член 11, параграф 2, първо изречение от TIR-конвенцията?
ii) Следва ли срокът за доказване в описаната в въпрос 1, буква а) ситуация да се прилага така, че гарантиращата организация трябва да представи своето твърдение, че нарушението или нередността действително е извършено в друга държава членка, заедно с доказателства в рамките на съдебното производство преди изтичането на срока и е лишена от възможността да представи доказателства, ако това не бъде направено?
2) а) Следва ли от член 454 и 455 от Регламент № 2454/93, че държавата членка, която установява, че е извършено нарушение или нередност по време или във връзка с превоз на основание TIR-карнет, по отношение на гарантиращата организация е длъжна – освен уведомленията по член 455, параграф 1 от посочения регламент и уведомлението за търсене до митническото учреждение по местоназначение – да изследва къде действително е извършено нарушението или нередността и кои са длъжниците по член 203, параграф 3 от Регламент № 2913/92, като поиска съдействие от органите на друга държава членка за установяване на фактическите обстоятелства (вж. Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета от 19.5.1981 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между тях и Комисията с цел да се осигури правилното прилагане на митническите и земеделските разпоредби (ОВ L 144, стр. 1))?
Ако Съдът отговори положително на въпрос 2, буква а):
i) Счита ли се, че нарушението или нередността, ако това задължение за разследване не бъде изпълнено, не се счита за извършено в държавата членка, която го е установила, съгласно член 454, параграф 3, първо изречение от Регламент № 2454/93?
ii) Следва ли държавата членка, която е установила нарушението или нередността, когато предявява иск срещу гарантиращата организация, да посочи и докаже, че е изпълнила това задължение за разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/01: Plato Plastik Robert Frank, Заключение от 11 септември 2003 г.
1. Представляват ли пластмасовите чанти за носене „опаковки“ по смисъла на Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки, по-специално член 3 от нея, (a) ако търговецът ги предлага като артикул в зоната на касите и ги предоставя на клиентите при поискване срещу заплащане, за да могат закупените стоки да бъдат отнесени, или (b) ако търговецът ги предоставя на клиентите за същата цел след заплащане на цената на закупените стоки, независимо дали клиентите ги изискват и без задължително допълнително заплащане, и те след това се пълнят със закупените стоки
2. (a) Първи допълнителен въпрос, в случай че на някой от горните въпроси се отговори положително въз основа на немската версия: Различен ли е резултатът, ако за определението на думата „опаковка“ в член 3 от Директивата не се счита за решаваща немската версия, която съдържа само думите „von Waren“, а френската или италианската версия, които и двете се отнасят до конкретни стоки („marchandises données“ и „determinate merci“), и не са ли пластмасовите чанти за носене, произведени от ищеца в настоящия случай, опаковки по смисъла на Директивата, тъй като се пълнят с всякакви стоки (а не с предварително определени стоки), и в този случай коя версия се прилага
(b) Втори допълнителен въпрос, в случай че на някой от горните въпроси се отговори отрицателно: Може ли австрийският законодател или Комисията да подчинят продукти, които не са опаковки по смисъла на Директивата, на правилата, приложими за опаковките, предвидени в Директивата, или на подобни правила
3. Явява ли се „производител“ по смисъла на член 3 от Директивата само този, който поставя стоки заедно с продукта, използван като опаковка, или възлага това, а не и предприятие, което произвежда продукт, предназначен за използване като опаковка, и следва ли този продукт тогава да се счита за опаковъчен материал
Допълнителен въпрос, в случай че на предходния въпрос се отговори положително: Може ли австрийският законодател или Комисията да задължат търговци, които само произвеждат опаковъчен материал, т.е. продукт, предназначен да бъде напълнен със стоки, да участват в система за събиране и оползотворяване, създадена съгласно член 7 от Директива 94/62?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/02: Timmermans Transport и Hoogenboom Production, Заключение от 11 септември 2003 г.
Предоставят ли член 9, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, тълкуван във връзка с член 12, параграф 5, буква а), подточка iii) от него, на митническите органи правно основание да оттеглят обвързваща тарифна информация, когато променят позицията, приета в нея по отношение на тълкуването на приложимите правни разпоредби за тарифната класификация на съответните стоки, дори когато промяната е извършена в рамките на посочения шестгодишен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/99: Белгия/Комисия, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на идентифицирането на заемите на SNCI и Belfin и държавните гаранции към тях?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на твърдението, че удължаването на държавните гаранции за заемите на SNCI и Belfin представлява незаконна помощ?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност и изискването за мотивиране, като не е признато, че гаранциите за заемите на SNCI са били вече разрешени с решенията за одобрение от 1982 и 1985 г.?
Изопачени ли са доказателствата и допусната ли е грешка в правото при преценката, че държавната гаранция покрива заемите, отпуснати от Belfin на Clabecq, въпреки съществуването на механизъм за контра-гаранция?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на съществуването на механизъм за контра-гаранция в Belfin, който би изключил квалифицирането на гаранциите като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/02: Hoogenboom Production, Заключение от 11 септември 2003 г.
Незаконосъобразност на скъмното обратно оттегляне на обвързваща тарифна информация от митническите органи въз основа на промяна във вътрешната им интерпретация на приложимата митническа номенклатура, без да е налице нова правна уредба или тълкуване на европейско равнище.
Нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност чрез произволно оттегляне на обвързваща тарифна информация в рамките на шестгодишния срок на валидност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/02: Gasser, Заключение от 9 септември 2003 г.
1. Може ли съд, който отправя преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, да го направи единствено въз основа на твърденията на една от страните (неоспорени), независимо дали са оспорени или не (по уважителни причини), или е длъжен първо да изясни тези въпроси по отношение на фактите чрез събиране на съответните доказателства (и ако да, до каква степен)?
2. Може ли съд, различен от първия сезиран съд по смисъла на първия параграф на член 21 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела [Брюкселската конвенция], да преразгледа компетентността на първия сезиран съд, ако вторият съд има изключителна компетентност въз основа на споразумение за предоставяне на компетентност по член 17 от Брюкселската конвенция, или вторият съд е длъжен да действа в съответствие с член 21 от Брюкселската конвенция, независимо от споразумението за предоставяне на компетентност?
3. Може ли фактът, че съдебните производства в дадена договаряща държава се проточват неоправдано дълго време (по причини, които в по-голямата си част не са свързани с поведението на страните), така че на една от страните може да бъде причинена съществена вреда, да доведе до това съд, различен от първия сезиран съд по смисъла на член 21, да не е длъжен да действа в съответствие с тази разпоредба?
4. Оправдават ли правните последици, предвидени в италианския Закон № 89 от 24 март 2001 г., прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция, дори ако на една от страните е застрашено да бъде причинена вреда поради евентуалната прекомерна продължителност на производството пред италианския съд и следователно, както е посочено в въпрос 3, не би било целесъобразно да се действа в съответствие с член 21?
5. При какви условия съд, различен от първия сезиран съд, трябва да се въздържи от прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция?
6. Какво действие трябва да предприеме съдът, ако при обстоятелствата, описани във въпрос 3, не му е позволено да прилага член 21 от Брюкселската конвенция
Ако във всички случаи, дори при обстоятелствата, описани във въпрос 3, е необходимо да се действа в съответствие с член 21 от Брюкселската конвенция, не е необходимо да се отговаря на въпроси 4, 5 и 6.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/00: Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, Съдебно решение от 24 юли 2003 г.
Позволява ли Регламент (ЕИО) № 1191/69, и по-специално втората алинея на член 1 от него, на държава членка да не прилага този регламент към експлоатацията на градски, крайградски или регионални редовни транспортни услуги, които по необходимост зависят от публични субсидии, и да ограничи прилагането му само до случаите, когато предоставянето на адекватна транспортна услуга не е възможно по друг начин, при условие че се спазва принципът на правна сигурност?
Зависи ли условието за прилагане на член 92 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 87 ЕО), а именно помощта да е такава, че да засяга търговията между държавите членки, от местния или регионалния характер на предоставяните транспортни услуги или от мащаба на съответната област на дейност
Въпреки това, не попадат ли публичните субсидии, предназначени да позволят експлоатацията на градски, крайградски или регионални редовни транспортни услуги, в обхвата на тази разпоредба, когато такива субсидии се считат за компенсация за предоставените от получаващите ги предприятия услуги с цел изпълнение на задължения за обществена услуга
За целите на прилагането на този критерий, следва ли националният съд да установи, че са изпълнени следните условия: първо, получаващото предприятие действително е задължено да изпълнява задължения за обществена услуга и тези задължения са ясно определени; второ, параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, са предварително установени по обективен и прозрачен начин; трето, компенсацията не надвишава необходимото за покриване на всички или част от разходите, направени при изпълнение на задълженията за обществена услуга, като се вземат предвид съответните приходи и разумна печалба за изпълнението на тези задължения; четвърто, когато предприятието, което трябва да изпълнява задължения за обществена услуга, не е избрано чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, необходимото ниво на компенсация е определено въз основа на анализ на разходите, които типично предприятие, добре управлявано и адекватно оборудвано с транспортни средства, така че да може да изпълни необходимите изисквания за обществена услуга, би направило при изпълнение на тези задължения, като се вземат предвид съответните приходи и разумна печалба за изпълнението на задълженията?
Може ли член 77 от Договора за ЕО (сега член 73 ЕО) да се прилага към публични субсидии, които компенсират допълнителните разходи, направени при изпълнение на задължения за обществена услуга, без да се взема предвид Регламент № 1191/69, изменен с Регламент № 1893/91?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/01: Mattila/Съвет и Комисия, Заключение от 10 юли 2003 г.
Явна грешка при преценката при тълкуването на изключението, свързано със защитата на международните отношения
Нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като не е предоставен или дори разгледан частичен достъп до съответните документи
Нарушение на принципа, че всяко искане за достъп до документи трябва да бъде разгледано по отношение на всеки отделен документ
Неспазване на задължението за мотивиране
Неспазване на обективността и равенството при разглеждане на интереса на жалбоподателя от достъп до документите
Нарушение на задължението за независим преглед
Злоупотреба с власт
Неспазване на задължението за сътрудничество
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/01: Комисия/CCRE, Съдебно решение от 10 юли 2003 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз Комисията да извърши прихващане между вземания, които са уредени от различни правни системи, без да спази условията на националното право, приложимо към едно от вземанията?
Изисква ли принципът на ефективност на правото на Европейския съюз Комисията предварително да провери дали използването на средствата за предвидените цели и изпълнението на дейностите, които са основание за отпускането им, ще останат гарантирани въпреки извършеното прихващане?
Съвместимо ли е с принципите на доброто финансово управление и надлежното правораздаване Комисията да извърши прихващане вместо да потърси съдебно събиране на вземането си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.