Leger
Генерален адвокат – Léger
Дело C-266/01: Préservatrice Foncière TIARD, Съдебно решение от 15 май 2003 г.
Следва ли иск, предявен от държавата въз основа на договор за гаранция по частното право (borgtochtovereenkomst), сключен от нея в изпълнение на условие, определено от нея съгласно член 6 от Конвенцията TIR от 1975 г., и поради това в упражняване на публичните ѝ правомощия, да се счита за гражданско или търговско дело по смисъла на член 1 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?
Трябва ли производство, образувано от държавата и имащо за предмет договор за гаранция по частното право, да се счита за митническо дело по смисъла на член 1 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради това че ответникът може да изтъкне възражения, които налагат проверка и произнасяне относно съществуването и съдържанието на митническите задължения, към които се отнася този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/02: Grilli, Заключение от 15 май 2003 г.
Следва ли член 29 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда наказателна отговорност за италиански гражданин, който получава временен регистрационен номер от компетентните италиански органи, поставя табели с този номер на превозно средство, предложено за продажба в Германия, и след това управлява това превозно средство по германските обществени пътища към Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/02: Hannl + Hofstetter, Заключение от 15 май 2003 г.
Явява ли се увеличението на митото по параграф 108, параграф 1 от австрийския Zollrechts-Durchführungsgesetz, което се дължи при възникване на митническо задължение по членове 202—205 или 210 или 211 от Митническия кодекс или при последващо събиране по член 220 от Митническия кодекс и което съответства на сумата, която би се дължала като лихва за забава за периода между възникването на митническото задължение и вписването в счетоводството, а в случай на последващо събиране по член 220 от Митническия кодекс — между датата, на която първоначално вписаното в счетоводството митническо задължение е станало изискуемо, и вписването в счетоводството на подлежащото на последващо събиране митническо задължение, в противоречие с разпоредбите на общностното митническо законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/97: Испания/Комисия, Съдебно решение от 8 май 2003 г.
Допустимо ли е Комисията да наложи стандартна финансова корекция от 10% върху всички разходи, декларирани от Кралство Испания за производствената помощ за зехтин, поради недостатъци в системата за контрол?
Допустимо ли е Комисията да наложи точкова финансова корекция за неправомерно изплатена помощ на две признати организации на производители на зехтин?
Допустимо ли е Комисията да откаже финансиране на определени разходи, свързани с изготвянето на регистъра на маслиновите насаждения, включително отказ за финансиране на печалба и общи разходи над 2%, както и да наложи стандартна корекция от 10% поради възлагане без търг?
Допустимо ли е Комисията да откаже финансиране на цялата или част от потребителската помощ за зехтин, изплатена на две опаковъчни предприятия, и да наложи стандартна корекция от 2% върху всички разходи, декларирани от Испания за тази помощ?
Допустимо ли е Комисията да наложи стандартна финансова корекция от 2% върху разходите за производствена помощ за сушени фуражи поради недостатъци в контролната система?
Спазени ли са основните принципи на правото на Европейския съюз, включително принципа на правото да бъдеш изслушан, принципа на добра администрация, принципа на законност на санкциите и принципа на пропорционалност при приемането на оспореното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/00: Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др., Заключение от 8 май 2003 г.
Какво е тълкуването на релевантните разпоредби на правото на Европейския съюз, които са предмет на преюдициалното запитване по дела C-480/00 и свързаните с него дела (виж дело C-231/00 и др.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/01: Gantner Electronic, Съдебно решение от 8 май 2003 г.
1. Простира ли се понятието за същото основание по член 21 от Брюкселската конвенция и върху възражението на ответника, че част от предявения иск е погасена чрез извънсъдебно прихващане, когато частта от тази насрещна претенция, която се твърди, че не е погасена, е предмет на съдебен спор между същите страни въз основа на вече предявен иск в друга договаряща държава?
2. При преценката дали е предявен иск със същото основание, решаващи ли са изключително твърденията на ищеца в производството, образувано по-късно, и следователно ирелевантни ли са възраженията и твърденията на ответника, по-специално и възражението за процесуално прихващане по отношение на вземане, което е предмет на съдебен спор между същите страни въз основа на вече предявен иск в друга договаряща държава?
3. Когато по иск за изпълнение на договор за обезщетение за неправомерно прекратяване на дългосрочно задължение се решава въпросът дали такова дългосрочно задължение изобщо е съществувало, обвързва ли това решение и последващи производства между същите страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-495/00: Azienda Agricola Giorgio, Giovanni и Luciano Visentin и др., Заключение от 8 май 2003 г.
Skal artikel 13, stk. 2, i Rådets direktiv 86/653/EØF af 18. december 1986 om samordning af medlemsstaternes lovgivning om selvstændige handelsagenter fortolkes således, at en handelsagent har ret til provision for transaktioner, der er indgået efter ophør af agenturforholdet, hvis hovedårsagen til, at transaktionen blev indgået, er den indsats, som agenten har udvist i løbet af kontraktforholdet?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/01: Agrargenossenschaft Alkersleben, Съдебно решение от 8 май 2003 г.
Следва ли член 9, букви в) и г) от Регламент (ЕИО) № 3950/92 (изменен с Регламент (ЕО) № 1256/1999), или други разпоредби относно гарантираните количества мляко, да се тълкуват, с оглед на решение по дело C-341/89 Ballmann, като означаващи, че в случай на стопанство или част от стопанство на територията на бившата Германска демократична република, количество мляко също следва да се отнесе към референтното количество, временно разпределено в присъединената територия (Тюрингия), което под ръководството на управителя на стопанството е произведено от негови крави, настанени в наети съоръжения в присъединената територия (Мекленбург-Предна Померания)?
Или количеството мляко, придобито по този начин, следва да се отнесе към временно разпределеното референтно количество на наемодателя-земеделски производител, който сам частично произвежда, и временно разпределеното референтно количество мляко да се отнеме в полза на Тюрингия, когато, както в настоящия случай, границите на федералните провинции разделят частта от стопанството, на която е разпределено референтното количество, от частта от стопанството, в която се произвежда млякото, и, за разлика от ситуацията в делото Ballmann, цитиран по-горе, стопанството или частта от стопанството, на която временно е разпределено референтното количество мляко, се поддържа само като седалище на стопанството и произвежда и доставя само по-малко от 5% от референтното количество мляко (стадо крави/производство на мляко)?
Има ли значение за отговора на тези въпроси обстоятелството, че стопанството, което произвежда млякото, по-рано е било на територията на Германската демократична република, но тази територия е прехвърлена на Долна Саксония по силата на държавен договор между двете провинции на Федерална република Германия, известни като Долна Саксония и Мекленбург-Предна Померания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/00: Cooperativa Lattepiù, Заключение от 8 май 2003 г.
1) Могат ли разпоредбите на членове 1 и 4 от Регламент № 3950/92 и на членове 3 и 4 от Регламент № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че е възможно, в случай на административно или съдебно оспорване на съответните мерки, да се дерогира от предвидените срокове за разпределяне на квотите и извършване на корекции и налози
Ако не: 2) Валидни ли са разпоредбите на членове 1 и 4 от Регламент № 3950/92 и на членове 3 и 4 от Регламент № 536/93 с оглед на член 33 (бивш член 39) от Договора, доколкото не предвиждат възможност за дерогации от сроковете, предвидени в тези разпоредби за разпределяне на индивидуалните референтни количества, за корекции и налози в случай на административно или съдебно оспорване на тези разпоредби
3) Трябва ли Регламенти № 3950/92 и 536/93 да се тълкуват в смисъл, че въведените от тях режими могат да се прилагат, без индивидуалните референтни количества, разпределени на производителите, да бъдат официално съобщени на тези производители или без съответната държава членка да извърши официално преразпределение между производителите на гарантираните ѝ глобални количества
4) Могат ли членове 3 и 4 от Регламент № 3950/92 да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не е длъжна непременно да съобщава официално на производителите индивидуалните референтни количества, разпределени на тях, или че може да разпределя референтни количества на тези производители, без да ги уведомява индивидуално
5) Могат ли Регламенти № 3950/92 и 536/93 да се тълкуват в смисъл, че индивидуалните референтни количества не е задължително да бъдат съобщавани индивидуално на всеки производител, а могат да бъдат съобщавани и по други начини, като например чрез публикуване на бюлетини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/01: T. Port/Комисия, Съдебно решение от 8 май 2003 г.
Допустимо ли е съдът на първа инстанция да изисква от ищците да докажат, че претърпените от тях вреди не са били прехвърлени върху клиентите чрез продажните цени, когато се претендира обезщетение за разходи по закупуване на износни лицензи?
Правилно ли е приложен принципът compensatio lucri cum damno при определяне на обезщетението, когато ползите не произтичат от същото нарушение, което е причинило вредата?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно отказа да се приеме одиторското удостоверение като доказателство за претърпяна вреда?
Допустимо ли е съдът на първа инстанция да откаже да приеме за доказано използването на износните лицензи от страна на жалбоподателя въз основа на представените доказателства, без да изкривява тяхното съдържание?
Достатъчно ли е самият факт на вноса на банани от Коста Рика по режима на Рамковото споразумение, за да се установи пряка причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно поведение на Комисията и претърпяната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.