Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-228/21: Ministero dell’Interno (Brochure commune – Refoulement indirect), Съдебно решение от 30 ноември 2023 г.
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕС) № 604/2013 и член 29 от Регламент (ЕС) № 603/2013 да се тълкуват в смисъл, че жалбата по член 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013 срещу решение за прехвърляне, прието в процедура по обратно приемане, може да се основава само на факта, че не е предоставена общата брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от Регламента, и/или не е проведено индивидуалното интервю по член 5 от Регламента, независимо от конкретните последици за съдържанието на решението за прехвърляне и за определянето на компетентната държава членка?
Член 3, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013, във връзка с член 27 от този регламент и с членове 4, 19 и 47 от Хартата на основните права, позволява ли на националния съд да преценява дали за кандидата за международна закрила е налице риск от непряко връщане вследствие на прехвърлянето му в замолената държава членка, когато последната вече е отхвърлила молба за международна закрила по отношение на този кандидат, дори когато в последната държава членка няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013, във връзка с член 27 от този регламент и с членове 4, 19 и 47 от Хартата на основните права, да се тълкува в смисъл, че съдът на приелата решението за прехвърляне държава членка, който е сезиран с жалба срещу това решение, може и дори трябва да обяви тази държава членка за компетентна, когато не споделя преценката на замолената държава членка, що се отнася до евентуалното връщане на засегнатото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/23: Комисия/Ирландия, Определение от 23 ноември 2023 г.
Следва ли Ирландия да понесе съдебните разноски, след като е изпълнила задълженията си едва след предявяване на иска?
Оправдава ли поведението на Ирландия възлагането на съдебните разноски върху нея по смисъла на член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/22: Right to Know, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли протоколите от официалните заседания на изпълнителната власт на държава членка, на които членовете на правителството са длъжни да се събират и да действат като колективен орган, да се квалифицират за целите на искане за достъп до съдържаща се в тях информация за околната среда като „вътрешни съобщения“, или като „дейности“ на публична власт по смисъла на тези понятия съответно в член 4, параграф 1, [първа алинея,] буква д) и член 4, параграф 2, буква а) от Директива[2003/4]?
Разпростира ли се принципът на силата на пресъдено нещо (както е разгледан в решение Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513 и последващата съдебна практика) отвъд диспозитивната или разпоредителната част на предходното решение и включва ли, в допълнение, фактическите констатации и правната квалификация, съдържащи се в предходното решение
С други думи, ограничава ли се принципът на силата на пресъдено нещо до основанието на иска (cause of action estoppel), или обхваща и отделен [решен по-рано] въпрос (issue estoppel)?
Във висящо производство между страните относно твърдяно неспазване на Директива [2003/4] във връзка с конкретно искане за предоставяне на информация за околната среда, когато заявителят/молителят е успял да постигне отмяна на решение, при което някои изведени от правото на Съюза основания за обжалване са уважени, а други са отхвърлени, допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, национално правило за силата на пресъдено нещо въз основа на issue estoppel, което изисква националният съд в ново производство относно последващо решение по същото искане да не позволи на този заявител/молител да оспори въпросното последващо решение въз основа на изведени от правото на Съюза основания, които преди това са били отхвърлени, но при тези обстоятелства не са обжалвани?
Имат ли въздействие върху отговора на въпрос 3) по-горе следните факти: i) че не е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и ii) че нито една от страните не е представила приложимата практика на Съда на вниманието на националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-606/22: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Bydgoszczy (Possibilité de correction en cas de taux erroné), Заключение от 16 ноември 2023 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 и член 73 от Директивата за ДДС, както и принципите на неутралност, на пропорционалност и на равно третиране, да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националните данъчни органи, доколкото в нея се приема, че поради липса на основание в националното право и поради евентуално неоснователно обогатяване не е възможна корекция на размера на данъчната основа и дължимия данък, ако продажбата на стоки и услуги към потребители с начислена завишена ставка на ДДС е регистрирана чрез касов апарат и е потвърдена с фискални бонове, а не с фактури с ДДС, без промяна на цената (брутната стойност на продажбата) вследствие на тази корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/22: Triferto Belgium, Заключение от 16 ноември 2023 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че лицето, което поръчва или закупува веществото от установен извън Европейския съюз производител, има задължение за регистрация дори ако всички формалности с оглед на физическото въвеждане на митническата територия на Съюза всъщност се извършват от трето лице, което освен това изрично потвърждава, че носи отговорност за тях?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството дали поръчаното или закупеното количество вещество е само част (все пак повече от един тон) от по-голяма пратка със същото вещество на същия установен извън Съюза производител, която е физически въведена на митническата територия на Съюза от третото лице, за да бъде складирана там в митнически склад?
2) Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH да се тълкува в смисъл, че и веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, докато последващото им извеждане и поставяне под друг митнически режим (например в режим „допускане за свободно обращение“)?
При утвърдителен отговор: трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че в този случай със задължението за регистрация е обвързано лицето, което пряко е закупило веществото извън Съюза и е заявило доставката му (без преди това физически да е внесло веществото на митническата територия на Съюза), дори ако веществото вече е било регистрирано от третото предприятие, което преди това физически го е внесло на митническата територия на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/22: Nord Vest Pro Sani Pro, Заключение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли членове 28 и 56 ДФЕС и член 20 от Директива 2006/123/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която румънският законодател третира по различен начин за данъчни цели румънските предприятия, които извършват стопанска дейност на територията на румънската държава, в сравнение с тези, които извършват такава дейност на територията на други държави членки на Съюза, в резултат на което дружеството жалбоподател, което е предоставяло услуги основно на територията на Австрия и Германия, не се ползва от данъчните освобождавания, с които се ползват други предприятия от строителния сектор, извършващи дейността си на територията на румънската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/21: Global Silicones Council и др./Комисия и др., Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме ограничение по член 68, параграф 1 от Регламент REACH, без изрично да установи наличието на „неприемлив риск“ и без да определи критичен праг за вероятността от неблагоприятни последици?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС, когато в спорния регламент не е използван изразът „неприемлив риск“?
Обосновано ли е възприемането на подход, при който емисиите на PBT или vPvB вещества могат да служат като индикация за риск, предвид несигурността при оценката на риска?
Съответства ли на приложение XIII към Регламент REACH даването на предимство на данните за биоконцентрация (BCF) пред други данни при оценката на биоакумулиращите свойства на веществата?
Следва ли ECHA и Комисията да вземат предвид хибридния характер на D4 и D5 при прилагането на критериите от приложение XIII към Регламент REACH и представлява ли пропускът в това отношение явна грешка в преценката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/22: Chemours Netherlands/ECHA, Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Допустимо ли е ECHA да вземе предвид ефекти, които не са изрично посочени като основание на оспорваното решение, при определяне на „еквивалентно ниво на загриженост“ по смисъла на член 57, буква (f) от Регламент REACH?
Може ли ECHA да приеме, че токсичността за развитието и ефектите от многократна експозиция пораждат „еквивалентно ниво на загриженост“ по смисъла на член 57, буква (f) от Регламент REACH, дори когато не са изпълнени критериите за класификация като CMR вещества?
Допустимо ли е ECHA да използва комбиниран подход при оценката на индивидуалните ефекти върху човешкото здраве и да разглежда съвместно ефектите върху здравето и околната среда при прилагане на член 57, буква (f) от Регламент REACH?
Може ли да се установят сериозни ефекти върху околната среда въз основа на токсикологични данни за човешкото здраве, и следва ли липсата на биоакумулация да бъде релевантен фактор при определяне на „еквивалентно ниво на загриженост“?
Спазени ли са пределите на съдебния контрол от Общия съд и принципът на научна обоснованост при преценката на доказателствата и понятието „необратимост“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/22: Chemours Netherlands/ECHA, Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Допустимо ли е при определяне на степента на безпокойство за дадено вещество по член 57, буква е) от Регламент REACH да се отчитат данни, различни от тези за опасностите, произтичащи от присъщите свойства на веществото?
Изисква ли се веществото да бъде класифицирано в приложение I към Регламент № 1272/2008, за да бъде идентифицирано като вещество, пораждащо сериозно безпокойство по член 57, буква е) от Регламент REACH?
Надхвърлят ли органите на Съюза предоставеното им право на преценка при идентифицирането на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, и подлежи ли това решение на ефективен съдебен контрол в съответствие с член 57, буква е) от Регламент REACH?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.