Jacobs
Генерален адвокат – Jacobs
Дело C-1/01: Asia Motor France и др./Комисия, Определение от 20 септември 2001 г.
Възможно ли е прекомерната продължителност на административното производство по жалба за нарушение на правилата на конкуренцията да повлияе върху законосъобразността и съдържанието на окончателното решение на Комисията?
Подлежи ли на проверка от Съда на Европейския съюз фактическата преценка и оценка на доказателствата, извършени от Първоинстанционния съд, и при какви условия?
Какви са условията за допустимост на основанията за жалба пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/99: Procter & Gamble/СХВП, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.
Тълкувана ли е прекалено широко абсолютната причина за отказ на регистрация на марка, основана на изключително описателния характер на знаците или указанията, от които се състои марката BABY-DRY, съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Съдебно решение от 13 септември 2001 г.
Има ли член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6, директен ефект?
Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат автоматично по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, ако такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо искане от страната, срещу която е постановена мярката, за да отпадне тази мярка?
Когато срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, не е определен във временните мерки, постановени от съда, от кой момент започва да тече този срок: (а) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; или (б) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; или (в) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (г) от друг момент?
Когато съдът постановява временна мярка, длъжен ли е служебно да определи срок, в който да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от по-нисшестоящ съд в първоинстанционно производство, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на една от страните, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на устната фаза на производството на първа инстанция, но преди постановяването на решението от първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/00: Cisal, Заключение от 13 септември 2001 г.
1. Constitue ли публичен, непечеливш застрахователен орган, като INAIL, на който е възложено, въз основа на принципите на икономическа и предприемаческа дейност, да управлява като монополист схема за застраховане срещу рискове, произтичащи от трудови злополуки и професионални заболявания, основана на система на задължителна регистрация, която изплаща обезщетения на частично автоматична основа (осигурявайки по този начин застрахователно покритие за работници, но не и за самостоятелно заети лица – от 1998 г.), дори и при неплащане на премии от страна на работодателя, и изчислява премиите въз основа на рисковите категории, към които е отнесена застрахованата работа, предприятие по смисъла на членове 81 и сл. ЕО?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли фактът, че посоченият публичен орган изисква плащане на премии, дори когато заинтересованото лице, самостоятелно заето лице (занаятчия), вече е застраховано в частна компания срещу същите рискове, по отношение на които би било покрито чрез членство в посочения орган, нарушение на членове 86 и 82 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/99: Испания/Комисия, Заключение от 12 юли 2001 г.
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходи за компенсаторна помощ в сектора на зърнените култури
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходи за компенсаторна помощ за оставяне на земя под угар
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходи за специални премии за говеждо месо и премии за крави майки
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходи, свързани с допълнителната такса, дължима от производителите или купувачите на краве мляко
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходи за производствена помощ за зехтин
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходи, свързани с помощта за вино
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходи за помощ за влакнест лен и коноп
Неправомерност на отказа за възстановяване на разходи поради забавени плащания в различни сектори
Нарушение на общи принципи на правото на Европейския съюз, включително правото на защита, принципите на добро управление, принципа за законност на санкциите и принципа на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Заключение от 12 юли 2001 г.
1) При какви обстоятелства притежателят на търговска марка може да се противопостави на разпространението на продукт, който е бил внесен в Европейската икономическа зона от паралелен вносител и е бил преопакован, като върху новата опаковка е поставена търговската марка
2) Дали паралелният вносител носи тежестта да докаже, че са изпълнени условията, при които притежателят на търговската марка не може да се противопостави на разпространението на преопакования продукт, или притежателят на търговската марка трябва да докаже, че тези условия не са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/99: Merck, Sharp & Dohme, Заключение от 12 юли 2001 г.
1) Може ли притежател на търговска марка да използва своите права върху търговската марка, за да предотврати или ограничи вноса на собствените си стоки от една държава членка в друга или да възпрепятства тяхната продажба или реклама след вноса, когато вносът, продажбата или рекламата не нанасят вреда на специфичния предмет на тези права или поне не нанасят съществена вреда?
2) Следва ли на първия въпрос да се отговори по различен начин, ако притежателят твърди, че вносителят или дистрибуторът използва неговата търговска марка по начин, който – без да вреди на специфичния предмет на търговската марка – не е необходим?
3) Ако вносител на стоки на притежателя или дистрибутор на такива внесени стоки трябва да докаже, че използването на търговската марка на притежателя е „необходимо“, изпълнено ли е това изискване, когато се докаже, че използването на марката е разумно изискуемо с оглед осигуряване на достъп до а) само част от пазара за съответните стоки или б) целия пазар за съответните стоки, или изисква ли се използването на търговската марка да бъде от решаващо значение за възможността за пускане на стоките на пазара, и ако нито едно от тези условия не е изпълнено, какво означава тогава „необходимо“?
4) Ако притежателят на търговска марка по принцип има право да упражнява своите национални права върху търговската марка срещу всяко използване на неговата търговска марка върху или за стоки, което не е необходимо, представлява ли това злоупотреба и скрито ограничаване на търговията по смисъла на член 30, второ изречение от Договора за ЕО, когато това упражняване затруднява или изключва паралелен внос на собствените стоки на притежателя, ако този паралелен внос не може да навреди на специфичния предмет или основната функция на търговската марка?
5) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки възнамерява да използва търговската марка на притежателя върху или за тези стоки и такова използване не вреди и няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка, длъжен ли е той въпреки това да уведоми предварително притежателя за своето намерение да използва търговската марка?
6) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, води ли неизпълнението на задължението за уведомяване от страна на вносителя или дистрибутора до това, че притежателят получава право да забрани или ограничи вноса или по-нататъшната търговия с тези стоки, дори когато такъв внос или по-нататъшна търговия няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка?
7) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки трябва да уведоми предварително притежателя за използването на неговата търговска марка, което не вреди на специфичния предмет на търговската марка,
a) отнася ли се такова изискване за всяко използване на търговската марка, включително във връзка с реклама, етикетиране и опаковане, или ако се отнася само за определени форми на използване, за кои?
b) трябва ли вносителят или дистрибуторът да уведоми притежателя или е достатъчно притежателят да получи такова уведомление?
c) какъв срок трябва да бъде предоставен?
8) Може ли национален съд в държава членка по дело, заведено от притежателя на права върху търговска марка, да постанови забрана, да присъди обезщетение, да разпореди изземване или да наложи други правни средства по отношение на внесени стоки, тяхната опаковка или реклама за тях, ако такова решение a) спира или възпрепятства свободното движение на стоки, които са пуснати на пазара в Общността от притежателя или с негово съгласие, но b) няма за цел да предотврати вреда на специфичния предмет на съответните права и не допринася за предотвратяване на такава вреда?
Въпросът, отправен от Oberlandesgericht Wien:
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че притежателят на търговска марка може да се противопостави на продажбата на лекарствен продукт, пуснат на пазара под неговата търговска марка, когато вносителят го е опаковал повторно и е поставил отново търговската марка върху него, както и е изпълнил допълнителните изисквания, установени от Съда на Европейските общности в решение от 11 юли 1996 г. (обединени дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93, Bristol-Myers Squibb и др.) (без влошаване на състоянието на стоката в опаковката, ясно посочване на производителя и произхода, липса на вреда за търговската марка и репутацията на притежателя при лоша опаковка, както и уведомяване на притежателя на търговската марка за пускането на пазара на повторно опакования лекарствен продукт), и когато стоката би се продавала по-трудно, ако не е опакована повторно, единствено поради това, че не малка част от потребителите на лекарствени продукти в държавата вносител изпитват недоверие към лекарствени продукти, които очевидно са предназначени за пазара на друга държава (с друг език) и чиято опаковка е приспособена към националните правила за продажба на лекарствени продукти само чрез поставяне на етикети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/99: Италия/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 5 юли 2001 г.
Допустимо ли е да се прилагат едни и същи условия за отпускане на компенсаторна помощ при значителни ревалоризации на валутния курс както за държавите членки, участващи в еврозоната, така и за неучастващите държави членки?
Справедливи ли са методите за изчисляване на фиксираната загуба на доход, предвидени в член 4, параграф 2 от Регламент № 2799/98 и в приложението към него, или те неоправдано ощетяват определени селскостопански продукти?
Оправдано ли е различното третиране на определени директни помощи и интервенции, предвидено в член 5 от Регламент № 2799/98 и член 3 от Регламент № 2800/98, или това води до неоправдано неравно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/00: Комисия/Ирландия, Заключение от 5 юли 2001 г.
Неизпълнение на задълженията по член 226 ЕО поради неизпълнение на задължението за приемане на необходимите закони, подзаконови или административни разпоредби за привеждане в сила на Директива 96/49/ЕО и Директива 96/87/ЕО или, във всеки случай, поради неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията за тези мерки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/00: Telefónica de España, Заключение от 21 юни 2001 г.
Позволява ли съвместното тълкуване на член 4, параграф 2 и член 9, параграф 2 във връзка с приложение VII (част 2, буква в) от Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година относно взаимното свързване в областта на далекосъобщенията с оглед осигуряване на универсална услуга и оперативна съвместимост чрез прилагане на принципите на предоставяне на открита мрежа (ONP):
а) националните регулаторни органи да наложат ex ante на оператор с важно пазарно влияние задължението да предоставя на други оператори достъп до абонатната линия и да предлага взаимно свързване на местни и по-високо равнище центрове за комутация;
б) или, напротив, тези органи имат правомощието – по отношение на достъпа и взаимното свързване на тези конкретни точки на мрежата – само „да насърчават“ споразумения, договорени между различните оператори, но не и да налагат такъв достъп и взаимно свързване като ex ante задължение на оператор с важно пазарно влияние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.