Jacobs
Генерален адвокат – Jacobs
Дело C-18/02: DFDS Torline, Заключение от 18 септември 2003 г.
1) a) Следва ли член 5, точка 3 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че обхваща случаи, отнасящи се до законосъобразността на колективни стачни действия с цел сключване на споразумение в случай, че всяка вреда, която може да произтече от незаконността на такива колективни действия, поражда отговорност за обезщетение по правилата за непозволено увреждане, така че дело относно законосъобразността на уведомени колективни стачни действия може да бъде заведено пред съдилищата на мястото, където може да бъде предявен иск за обезщетение за вреди, произтичащи от тези стачни действия
б) Необходимо ли е, ако е приложимо, вредата да е сигурна или вероятна последица от съответните стачни действия сами по себе си, или е достатъчно тези стачни действия да са необходимо условие, определящо и може да представлява основание за солидарни действия, които ще доведат до вреда
в) Има ли значение обстоятелството, че изпълнението на уведомени колективни стачни действия е било, след като делото е било заведено, спряно от уведомяващата страна до решението на съда по въпроса за тяхната законосъобразност
2) Следва ли член 5, точка 3 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че вредата, произтичаща от колективни стачни действия, предприети от синдикат в държава, в която плава кораб, регистриран в друга държава (държавата на знамето), с цел сключване на споразумение, обхващащо работата на моряците на борда на този кораб, може да се счита за настъпила в държавата на знамето, с което собствениците на кораба могат, съгласно член 5, точка 3, да предявят иск за обезщетение срещу синдиката в държавата на знамето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/02: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
Нарушени ли са задълженията на Ирландия по член 5 от Директива 79/923/ЕИО, като не са приети програми за всички определени води за миди в установения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/01: Altair Chimica, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
Трябва ли членове 81, 82 и 85 ЕО, Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим на акцизните стоки и относно притежаването, движението и контрола върху такива стоки, изменена с Директива 96/99/ЕО на Съвета от 30 декември 1996 година, и Препоръка 81/924/ЕИО на Съвета от 27 октомври 1981 година относно тарифните структури за електроенергия в Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, предвиждаща налагането на допълнителни такси върху цената на електроенергията като тези в главното производство, когато електроенергията се използва в електрохимичен процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/01: AvestaPolarit Chrome, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
Следва ли остатъчната скална маса, получена при добива на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, като се вземат предвид следните обстоятелства:
(а) Какво значение има за отговора на горния въпрос обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда се съхраняват в минния район или на прилежащата територия
Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък, дали посочените вторични продукти от минната дейност се съхраняват в минния район, на прилежащата територия или по-далеч?
(б) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е по състав същата като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от начина и времето на съхранение
Следва ли пясъкът от обогатяването на руда, получен при процеса на обогатяване, да се разглежда по различен начин от остатъчната скална маса в това отношение?
(в) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите, издаващи разрешителни за околната среда, от пясъка от обогатяването на руда се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда
До каква степен по принцип следва да се вземат предвид възможните въздействия на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци?
(г) Какво значение има при преценката обстоятелството, че не се възнамерява да се изхвърлят остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда
Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването на руда могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се взема предвид доколко конкретни са плановете на минния оператор за такова използване и колко скоро след депонирането на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда в минния район или на прилежащата територия ще се осъществи използването им?
(2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването на руда следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси:
(а) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и което съгласно точка (ii) се отнася inter alia до отпадъци, получени при проучване, добив, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност
Или „друго законодателство“ може да бъде и национално законодателство, като определени разпоредби на Закона за мините и Наредбата за отпадъците, действащи във Финландия?
(б) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, отнася ли се това само за национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО за отпадъците, или и за такова, прието след това?
(в) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно равнището на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците
Какви биха могли да бъдат тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/01: Kik/СХВП, Съдебно решение от 9 септември 2003 г.
Тълкувана ли е правилно разпоредбата на член 115 от Регламент (ЕО) № 40/94 относно езиковия режим в Службата за хармонизация във вътрешния пазар?
Съвместима ли е уредбата на член 115 от Регламент (ЕО) № 40/94 относно избора на втори език с принципа на недопускане на дискриминация и с принципа на равнопоставеност на езиците в правото на Европейския съюз?
Спазено ли е изискването за мотивиране на разпоредбите на член 115 от Регламент (ЕО) № 40/94 съгласно изискванията на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/01: Kik/СХВП, Съдебно решение от 9 септември 2003 г.
Тълкуван ли е правилно член 115 от Регламент № 40/94 относно езиковия режим пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM), по-специално относно възможността за използване на втори език?
Съвместим ли е езиковият режим, установен с член 115 от Регламент № 40/94, с принципа на недопускане на дискриминация и принципа на равнопоставеност на езиците в правото на Европейския съюз?
Спазено ли е изискването за мотивиране на член 115 от Регламент № 40/94, доколкото не са изложени достатъчно основания за ограничаването на използваните езици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/01: CIF, Съдебно решение от 9 септември 2003 г.
1. Когато споразумение между предприятия засяга неблагоприятно търговията в Общността и когато това споразумение се изисква или улеснява от национално законодателство, което легитимира или засилва тези ефекти, по-специално по отношение на определянето на цени или разпределението на пазара, изисква ли или позволява ли член 81 ЕО на националния орган по конкуренцията да не прилага тази мярка и да санкционира антиконкурентното поведение на предприятията или, във всеки случай, да го забрани за в бъдеще, и ако да, с какви правни последици?
2. За целите на прилагането на член 81 ЕО, възможно ли е национално законодателство, съгласно което компетентността да определя продажните цени на дребно на даден продукт е делегирана на министерство, а правомощието да разпределя производството между предприятията е възложено на консорциум, в който съответните производители са длъжни да членуват, да се счита за изключващо възможността предприятията да осъществяват автономно поведение, което възпрепятства, ограничава или нарушава конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/03: Le Pen/Парламент, Определение от 31 юли 2003 г.
Допустимо ли е заявление по обезпечително производство за спиране на действие на акт, обжалван на първа инстанция, в рамките на обжалване на решение за недопустимост на жалбата за отмяна?
Могат ли доводите против решението за недопустимост на жалбата да обосноват prima facie спиране на действието на спорния акт?
Как следва да се балансират интересите при преценка на спешността и необходимостта от спиране на действието на акта в подобно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/01: Adidas-Salomon и Adidas Benelux, Заключение от 10 юли 2003 г.
1(a) Трябва ли член 5, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че съгласно национално законодателство, транспониращо тази разпоредба, притежателят на търговска марка с репутация в съответната държава членка може също така да се противопостави на използването на търговската марка или на сходен на нея знак, по начина и при обстоятелствата, посочени в тази разпоредба, по отношение на стоки или услуги, които са идентични или сходни с тези, за които търговската марка е регистрирана?
(б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен: когато член 5, параграф 2 от Директивата е транспониран в националното законодателство, трябва ли понятието „вероятност от объркване“, посочено в член 5, параграф 1, буква б) от Директивата, да се тълкува в смисъл, че съществува такава вероятност, ако лице, различно от притежателя на търговската марка, използва търговска марка с репутация или сходен на нея знак, по начина и при обстоятелствата, посочени в член 5, параграф 2 от Директивата, по отношение на стоки или услуги, които са идентични или сходни с тези, за които търговската марка е регистрирана?
2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен:
(а) Трябва ли въпросът относно сходството между търговската марка и знака в такъв случай да се оценява въз основа на критерий, различен от този за (пряко или косвено) объркване относно произхода и ако да, според кой критерий?
(б) Ако знакът, за който се твърди, че нарушава правата, в такъв случай се възприема от съответната част от обществеността единствено като украса, какво значение трябва да се придаде на това обстоятелство във връзка с въпроса относно сходството между търговската марка и знака?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/00: Комисия/ЕЦБ, Съдебно решение от 10 юли 2003 г.
Попада ли Европейската централна банка в обхвата на Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, извършвани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)?
Допустимо ли е възражението за незаконосъобразност на Регламент (ЕО) № 1073/1999, повдигнато от ЕЦБ в рамките на настоящото производство?
Може ли Регламент (ЕО) № 1073/1999 да бъде приет на основание член 280 ЕО и включват ли „финансовите интереси на Общността“ по смисъла на този член ресурсите и разходите на ЕЦБ?
Изисква ли се консултация с ЕЦБ по член 105, параграф 4 ЕО преди приемането на Регламент (ЕО) № 1073/1999?
Съвместимо ли е прилагането на Регламент (ЕО) № 1073/1999 спрямо ЕЦБ с принципа на независимост по член 108 ЕО?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при включването на ЕЦБ в обхвата на Регламент (ЕО) № 1073/1999?
Нарушава ли Решение 1999/726/ЕО на ЕЦБ относно предотвратяването на измами разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.