всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Предстои добавяне

Предстои добавяне на генерален адвокат

Дело C-509/19: BMW, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.

Трябва ли разходите за разработването на софтуер, който е изработен в Европейския съюз, предоставен е от купувача безплатно на продавача и е инсталиран във внесените блокове за управление, да се прибавят към договорната стойност на внесените стоки съгласно член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, когато не са включени към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-674/18: TMD Friction, Съдебно решение от 9 септември 2020 г.

Следва ли Директива 2001/23/ЕО, и по-специално с оглед на член 3, параграфи 1 и 4 и член 5, параграф 2, буква а) от нея, да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне от синдика на предприятие, което е в производство по несъстоятелност, не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му от националната съдебна практика, съгласно което, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителна професионална пенсионна схема е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, приобретателят не носи отговорност за евентуални права на пенсия, които се основават на периоди на трудова заетост преди откриването на производството по несъстоятелност?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 във връзка с член 8 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му в националната съдебна практика, което предвижда при настъпване на осигурително събитие по допълнителна професионална пенсионна схема след откриване на производството по несъстоятелност и във връзка с частта на пенсионното обезщетение, за която приобретателят не носи отговорност, че от една страна, определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност, не е длъжна да изплаща обезщетение, когато евентуалните права на обезщетение за старост все още не са законово гарантирани към момента на откриване на производството по несъстоятелност, и че от друга страна, при определяне на съответната част от обезщетението, за което е компетентна тази институция, изчисляването на този размер се извършва на базата на брутното месечно възнаграждение на съответния работник или служител към момента на откриване на производството по несъстоятелност?
Може ли член 8 от Директива 2008/94, доколкото предвижда минимална закрила на придобитите или на евентуалните права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите, да има директен ефект, така че да бъде изтъкнат срещу частноправна институция, определена от държавата за гарантираща институция във връзка с риска от неплатежоспособност на работодателите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, при положение че, от една страна, предвид възложената ѝ гаранционна задача и условията, при които я изпълнява, тази институция може да бъде приравнена на държавата, и от друга страна, възложената ѝ гаранционна задача реално обхваща видовете обезщетения за старост, за които се търси предвидената в същия член 8 минимална закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-675/19: Ramon/Комисия, Определение от 9 септември 2020 г.

Компетентен ли е Съдът да разрешава налагането на административна или съдебна принуда върху имущество и активи на Европейския съюз, и какви са условията за предоставяне на такова разрешение?
Установено ли е по делото съществуването на вземане, което да обосновава налагането на запор върху имущество на Европейската комисия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/19: Recorded Artists Actors Performers, Съдебно решение от 8 септември 2020 г.

В светлината на член 4, параграф 1 и на член 15, параграф 1 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска при транспонирането в своето законодателство на израза „съответните изпълнители“ от този член 8, параграф 2 — който обозначава изпълнителите с право на част от посоченото там еднократно справедливо възнаграждение — държава членка да изключи изпълнителите, граждани на държави извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), освен само онези от тях, които са с местожителство или пребивават в ЕИП, и онези, чийто принос за звукозаписа е извършен в ЕИП?
При сегашното състояние на правото на Съюза член 15, параграф 3 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че изключенията, за които трети държави са отправили уведомление съгласно посочения член 15, параграф 3 и които имат за последица ограничаване на тяхната територия на предвиденото в член 15, параграф 1 от Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите право на еднократно справедливо възнаграждение, водят ли в Европейския съюз до ограничения на предвиденото в посочения член 8, параграф 2 право по отношение на гражданите на тези трети държави, и може ли законодателят на Съюза да въведе такива ограничения, стига те да съответстват на изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз
При това положение допуска ли същият член 8, параграф 2 държава членка да ограничава правото на еднократно справедливо възнаграждение по отношение на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, които са граждани на тези трети държави?
Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в него право на еднократно справедливо възнаграждение да бъде така ограничавано, че само продуцентът на съответния звукозапис да получава възнаграждение, без да го поделя с изпълнителя, който има принос в този звукозапис?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-539/19: Telefónica Germany, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.

Трябва ли член 6а и член 6д, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 531/2012 да се тълкуват в смисъл, че от 15 юни 2017 г. доставчиците на мобилни съобщителни услуги трябва да прилагат автоматично за всички клиенти регулираната тарифа за роуминг съгласно член 6а от Регламент (ЕС) № 531/2012, независимо дали до тази дата тези клиенти са имали регулирана тарифа или специалната, така наречена алтернативна тарифа за роуминг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-784/18: Mellifera/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.

Може ли регламентът за изпълнение, с който се удължава срокът на одобрението на активното вещество глифозат, да бъде квалифициран като административен акт, подлежащ на вътрешно преразглеждане съгласно член 10 от Регламент № 1367/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/20: Wonder Line/EUIPO, Определение от 26 август 2020 г.

Достатъчно ли е подадено искане за допускане на жалбата до разглеждане в съответствие с изискванията на член 170a, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, за да бъде тя допустима?
Как следва да се разпределят съдебните разноски в случай, че жалбата се отхвърли като недопустима преди връчване на жалбата на другата страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-224/19: Caixabank, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай на нищожност на неравноправна договорна клауза, с която заплащането на всички разходи по учредяване и заличаване на ипотека се възлага на потребителя, националният съд да откаже връщането на потребителя на сумите, платени в приложение на тази клауза, освен ако националната правна уредба, която би била приложима при липсата на такава клауза, възлага на потребителя плащането на всички или част от тези разноски?
Трябва ли член 3, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че договорните клаузи, попадащи в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират, и че фактът, че комисиона за обработка е включена в общата себестойност на ипотечен кредит, не означава, че тя е основна престация по договора, като във всички случаи юрисдикцията на държава членка е длъжна да провери ясния и разбираем характер на договорна клауза, която се отнася до основния предмет на договора, независимо от транспонирането на член 4, параграф 2 от посочената директива в правния ред на тази държава членка?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да създаде в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в противоречие с изискването за добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че тази комисиона съответства на действително предоставени услуги и направени разходи, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на нищожност на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-771/18: Комисия/Унгария (Redevances d’accès aux réseaux de transport d’électricité et de gaz naturel), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Изисква ли правото на Европейския съюз всички разходи на операторите на преносни системи, включително специалните данъци и данъка върху финансовите сделки, да бъдат непременно взети предвид при определянето на таксите за достъп до мрежите?
Гарантира ли унгарското законодателство ефективно право на съдебна защита срещу нормативните актове на националния регулаторен орган, с които се определят таксите за достъп до мрежите, съгласно изискванията на член 37, параграф 17 от Директива 2009/72/ЕО и член 41, параграф 17 от Директива 2009/73/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-764/18: Orange España, Заключение от 16 юли 2020 г.

1) Приложима ли е [Директивата за разрешение], както е тълкувана от Съда във връзка с предприятия от сектора на мобилните далекосъобщения, и по-специално предвидените в членове 12 и 13 ограничения за упражняването на правомощията за данъчно облагане на държавите членки, за предприятията, предоставящи фиксирани телефонни и интернет услуги?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен (и се установи, че посочената директива е приложима за предприятията, предоставящи фиксирани телефонни и интернет услуги), допускат ли членове 12 и 13 от [Директивата за разрешение] държавите членки да налагат такси, които се изчисляват единствено в зависимост от годишните брутни приходи на предприятието — собственик на изградената инфраструктура, получени от предоставянето на фиксирани телефонни и интернет услуги на съответната територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1161718192089 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form