Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Дали пълномощното, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на член 4, точка 23 от Директива [2007/64/EO]?
2) Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване [на] автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната транзакция по смисъла на член 4, точка 19 във връзка с член 59, алинея 1 от Директивата?
3) Когато платежният инструмент (включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е национален съд, който има съмнения относно тълкуването на мотивите на решение на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване от друг национален съд, да отправи свое преюдициално запитване относно тълкуването на тези мотиви?
Как следва да се определя разпределението на отговорността за обезщетение между водача и притежателя на влекача и притежателя на полуремаркето, както и между техните застрахователи, при регресен иск на застрахователя на влекача срещу застрахователя на полуремаркето, съгласно Регламент № 864/2007?
Може ли застрахователят на влекача, който е обезщетил жертвата, да упражни по пътя на суброгация правата на последната срещу застрахователя на полуремаркето по приложимото право съгласно Регламент № 593/2008 и Регламент № 864/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Може ли национална юрисдикция, която има съмнения относно тълкуването на мотивите на решение на Съда по преюдициално запитване, отправено от друга национална юрисдикция, да отправи преюдициални въпроси относно тълкуването на тези мотиви?
В контекста на регресен иск между застрахователи на теглещо превозно средство и полуремарке, как следва да се установи разпределението на обезщетението за вреди между водача и собственика на теглещото превозно средство и държателя на полуремаркето, и съответно между техните застрахователи, съгласно приложимото право по член 4 и следващите от Регламент № 864/2007?
Може ли застрахователят на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение, да упражни правата на пострадалото лице срещу застрахователя на полуремаркето по пътя на суброгацията, съгласно приложимото право по член 7 от Регламент № 593/2008 и член 4 и следващите от Регламент № 864/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт ([…] с възприето закриване на съда на 27.07.2022 г.), но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределените им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи?
2) Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт […], които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на [СНС], с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?
3) Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела
Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Може ли винопроизводството да е извършено изцяло в [лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието,] по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от [Делегиран регламент 2019/33], ако пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде, което в този период е изцяло на разположение на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, необходимо ли е пресоването на гроздето да се извършва или във всеки случай да се надзирава на място от служители на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, или пресоването на грозде може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, като се следват указанията на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
3) Ако пресоването на гроздето може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем съоръжението за пресоване, може ли на тези служители, при внезапно възникнали проблеми, да бъде предоставено правомощие да се намесят в пресоването на гроздето въз основа на самостоятелно взето решение?
4) Недопустимо ли е винопроизводството да се причислява към лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, ако лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване и извършва пресоването на гроздето, има собствен интерес от начина на извършване на пресоването, тъй като в договора за стопанисване на лозята, сключен със същото стопанство, в допълнение към обвързаното с площта възнаграждение за стопанисване е договорена надбавка, свързана с количеството и качеството и начислявана за хектолитър от вината Kabinettwein, Spätlesewein (късна реколта) и Auslesewein?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 57, параграф 3 от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че централизирана дейност по закупуване в рамките на съвместно възлагане на поръчки от възложители от различни държави членки се извършва от централен орган за покупки, „установен в друга държава членка“, когато седалището на възложителя е в държава членка, различна от държавата членка, в която е седалището на централния орган за покупки, независимо от мястото на седалището на трето образувание, което притежава контрола върху единия или другия от тях?
Трябва ли член 57, параграф 3 от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба стълкновителна норма, съгласно която предоставянето на централизираните дейности по закупуване от централен орган за покупки се извършва в съответствие с националните разпоредби на държавата членка, в която е установен този централен орган за покупки, обхваща и свързаните с тези дейности процедури за преразглеждане по смисъла на Директива 92/13, доколкото посоченият централен орган за покупки отговаря за провеждането на процедурата за възлагане на поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни на Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудови правоотношения („доброволно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудови правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица на Швейцария, нямат това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Обхваща ли изискването по член 61, параграф 1, второ изречение от Регламент 2018/858 цялата информация за ремонта и техническото обслужване на превозното средство, по смисъла на член 3, точка 48 от Регламента, или това изискване се ограничава до т.нар. информация за резервните части съгласно точка 6.1 от приложение Х към посочения регламент?
Трябва ли член 61, параграф 1, второ изречение и параграф 2, втора алинея от Регламент 2018/858 да се тълкува в смисъл, че производителят на превозни средства спазва съответните си задължения само ако:
а) предоставя достъп до информацията чрез интернет посредством автоматизирана заявка през интерфейс на база данни с възможност за изтегляне на резултатите, или е достатъчно да позволява само неавтоматизирано търсене в уебсайта от страна на потребител човек пред екрана, като резултатът от заявката е ограничен до видимото съдържание на показаните на екрана страници?
и
б) предоставя възможност всичката свързана с неговите идентификационни номера на превозни средства (VIN) информация в базата данни да бъде търсена по тези номера, предоставяни от него в отделен списък, и независимо от това – също и по други критерии за идентификация на превозни средства съгласно приложение X, точка 6.1, трета алинея от Регламент 2018/858, – както и с помощта на използваните от него понятия за категории (като напр. категории на компоненти, резервни части, инструкции за ремонт и поддръжка и технически изображения), и други записи в базата данни във всякакви комбинации, или е достатъчно производителят да предлага търсенето само като отделна заявка по номера VIN на едно-единствено конкретно превозно средство, без в същото време да предоставя актуален списък с номерата VIN на всичките си превозни средства?
и
в) предоставя тези набори от данни във файлове, чийто формат по своето предназначение служи за директна електронна (по-нататъшна) обработка на съдържащите се в тези файлове набори от данни, като се посочва съответното описание на набора от данни (в случай на текстове или таблици), или за тази цел е достатъчна възможността да се получи самата снимка на екрана във всякакъв общодостъпен файлов формат като PDF файл?
Представлява ли член 61, параграф 1 от Регламент 2018/858 законово задължение за производителите на превозни средства по смисъла на член 6, параграф 1, буква в) от ОРЗД, което оправдава предоставянето на номера VIN, респ. на свързана с номера VIN информация, на независими оператори в качеството на други администратори по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Швеция по член 2 от Директива (ЕС) 2017/853, като не са приети и съобщени в срок всички необходими национални мерки за транспониране на директивата?
Следва ли да бъде наложена финансова санкция на Кралство Швеция по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2017/853?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Швеция по член 2 от Директива (ЕС) 2017/853, като не са приети и съобщени в срок необходимите мерки за транспониране?
Допустимо ли е Кралство Швеция да се позовава на вътрешноправни обосновки за неизпълнението на задълженията си по Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.