всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Alber

Генерален адвокат – Alber

Дело C-262/99: Louloudakis, Заключение от 16 ноември 2000 г.

1. Следва ли втората алинея на член 7, параграф 1 от Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година относно освобождаването от данъци в рамките на Общността за определени средства за транспорт, временно внесени в една държава членка от друга, да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на гражданин на държава А е в държава А, когато той в продължение на много години успешно упражнява професията си както като архитект, така и в търговията чрез командитно дружество, запазва жилище и прекарва по-голямата част от работното си време там, или е в държава Б, на която също е гражданин и където едновременно започва самостоятелна стопанска дейност със сходен или поне свързан предмет, наема жилище и започва да прекарва част от времето си, като същевременно изпълнява данъчните си задължения, подпомаган от съпругата си, която участва във всички горепосочени дейности и в двете държави А и Б и притежава дялове в тези дружества?
Освен посочената разпоредба, съществуват ли и други критерии, въз основа на които, в случаи, когато е трудно да се определи обичайното местопребиваване, е възможно да се направи такова определяне?
2. В случай на притежаване или използване на частни превозни средства от лице, което няма право на временно освобождаване, което съгласно националното законодателство представлява обикновено митническо нарушение, съответства ли на общностния принцип на пропорционалност налагането, въз основа единствено на критерия на кубатурата на превозното средство, на специална административна санкция, по-специално глоба (като тази по член 88, параграф 2, буква ж) от Закон № 2127/1993), в размер от 1 000 000 до 5 000 000 драхми за превозно средство, когато тази глоба надвишава текущата пазарна стойност на превозното средство, като се отчита и неговата възраст?
3. Допустимо ли е административните мерки като цяло – включително тези, произтичащи от обвинението в контрабанда – които се приемат като подходящи в областта на митническите нарушения от държава членка Б, която е компетентна в това отношение (с оглед на липсата на хармонизация на националните закони), да водят до санкции, които възлизат на много (десет) пъти първоначалната покупна цена на стоката в държава членка А, без да се възпрепятства свободното движение на стоки и лица?
Ако отговорът е отрицателен, съществуват ли критерии относно границите на това, което е строго необходимо за постигане на преследваните цели?
4. Произтича ли от Директива 83/182/ЕИО или друга разпоредба задължение за държавите членки да вземат предвид, при налагане на административни санкции в случаи, свързани с тази директива, добросъвестността на засегнатите лица и липсата на измамно намерение (например незнание)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/98: Coreck Maritime, Съдебно решение от 9 ноември 2000 г.

Следва ли първото изречение на първата алинея на член 17 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че клаузата за избор на съд трябва да бъде формулирана по такъв начин, че компетентният съд да може да бъде определен само въз основа на нейния текст?
При какви условия първата алинея на член 17 от Конвенцията намира приложение, и по-специално, прилага ли се тя, ако клаузата за избор на съд посочва съда по местонахождението на основното място на стопанска дейност на една от страните по първоначалния договор, но не е доказано, че това място на стопанска дейност се намира в държава — страна по Конвенцията?
Следва ли първата алинея на член 17 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че клауза за избор на съд, договорена между превозвач и товарач и съдържаща се в коносамент, е противопоставима на трето лице — приносител на коносамента, ако последното е встъпило в правата и задълженията на товарача съгласно приложимото национално право при придобиването на коносамента
Ако не е, трябва ли да се установи дали това лице е приело тази клауза с оглед на изискванията, предвидени в тази разпоредба?
Кой национален закон е приложим за целите на определяне на правата и задълженията на трето лице — приносител на коносамент, и какво е положението, ако съответното национално право не предоставя решение на въпроса дали третото лице при придобиването на коносамента встъпва в правата и задълженията на товарача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/99: Комисия/Франция, Заключение от 7 ноември 2000 г.

Неправилно съединяване на процедурата за предоставяне на информация по Директива 83/189/ЕИО с производството за установяване на нарушение по член 226 ЕО
Нарушение на член 28 ЕО (сега член 34 ДФЕС) чрез национално законодателство, което не предвижда клауза за взаимно признаване и въвежда непропорционални ограничения за свободното движение на стоки

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/99: Grzelczyk, Заключение от 7 ноември 2000 г.

1) Представлява ли пречка правото на Общността – и по-специално принципите на европейското гражданство и недопускане на дискриминация, залегнали в членове 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – за това правото на социално обезщетение по неосигурителна система, като въведеното с белгийския закон от 7 август 1974 г. за минималния жизнен минимум, да бъде предоставяно само на гражданите на държавите членки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., и следователно не и на всички граждани на Съюза?
2) При отрицателен отговор: Следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студенти да се тълкуват в смисъл, че студент, на когото е предоставено право на пребиваване, впоследствие може да бъде изключен от правото на обезщетения по неосигурителна система за социални помощи, като минималния жизнен минимум, изплащан от приемащата държава, и ако да, това изключение ли е общо и окончателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/00: Комисия/Франция, Заключение от 26 октомври 2000 г.

Неизпълнение на задължението за транспониране и съобщаване на националните мерки за транспониране на член 4, параграф 2, член 6, параграфи 1, 3 и 4, член 7, член 8, параграфи 2, 3, 4 и 6, член 11, параграф 2 и член 12 от Директива 97/66/ЕО в предвидения срок, в нарушение на член 15 от тази директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/99: Rundgren, Заключение от 26 октомври 2000 г.

1. Приложими ли са Договорът за ЕО или Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно социалното осигуряване или Регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността в разглеждания случай, при положение че г-н Рундгрен е променил местоживеенето си от Швеция във Финландия на 29 септември 1989 г., тоест преди Споразумението за Европейското икономическо пространство да влезе в сила по отношение на Финландия?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли изразът „нито се изплаща пенсия“ в член 28а от Регламент № 1408/71 да се тълкува като обхващащ случай, в който:
(а) г-н Рундгрен няма право на държавна пенсия, или
(б) той няма право на пенсия, основана на трудова дейност, или
(в) този израз обхваща само случай, в който и точка (а), и точка (б) са изпълнени едновременно за него?
При тълкуването на посочения израз следва ли също така да се приеме, че правото на пенсия означава в този случай принципното право на г-н Рундгрен на пенсия във Финландия, като не се вземат предвид неговите действителни обстоятелства, като например влиянието на получаваните от него пенсия и анюитет от Швеция върху придобиването на пенсия във Финландия, или изразът се отнася до конкретните обстоятелства, при които се взема предвид влиянието на доходите, получавани от него от Швеция, върху придобиването на пенсия във Финландия?
3. Включват ли вноските и подобните плащания, посочени в член 33, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, освен вноските, начислявани за получаване на социално осигуряване по болест и майчинство (във Финландия — вноски за здравно осигуряване), и вноските, начислявани за старост, инвалидност и безработица (във Финландия — вноски за държавно пенсионно осигуряване)
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, възможно ли е последните вноски да са изключени по друг член на регламента, като се има предвид по-специално обхвата на регламента, видим от член 4, параграф 1, букви б), в) и ж) от него?
4. Какво значение има, при тълкуването на членове 28а и 33, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, фактът, че Финландия и Швеция са се договорили, заедно с другите северни държави, съгласно член 36, параграф 3 от посочения регламент и член 23 от Северната конвенция за социално осигуряване, да се откажат взаимно, inter alia, от всяко възстановяване на разходите за медицински грижи?
5. Ако членове 28а и 33, параграф 2 от посочения регламент се прилагат така, че г-н Рундгрен може да бъде задължен да плаща вноски за държавно пенсионно и здравно осигуряване във Финландия, може ли той все пак да подаде заявление по член 17а от регламента със задна дата за освобождаване от приложимостта на законодателството на държавата си на пребиваване, Финландия, или заявлението трябва да е подадено преди определянето на задълженията му за вноски по финландското законодателство
В последния случай, какво значение има фактът, че г-н Рундгрен евентуално не е бил наясно с възможността, предоставена от член 17а от регламента?
6. Следва ли член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО) и по-специално Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността да се тълкуват в смисъл, че Финландия няма право в настоящия случай да начислява на г-н Рундгрен вноски за държавно пенсионно осигуряване и здравно осигуряване съгласно собственото си национално законодателство?
7. Следва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 или член 6 от Договора за ЕО (сега член 12 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че г-н Рундгрен в настоящия случай е обект на забранена дискриминация?
8. Може ли г-н Рундгрен да се позове пряко на Договора за ЕО или на друго право на Общността на основание, че евентуално е трябвало да плаща вноски с данъчен характер на едно и също основание както на Финландия, така и на Швеция в резултат на различните методи, прилагани от Финландия и Швеция за финансиране на схемите за социално осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/99: Комисия/Франция, Заключение от 26 октомври 2000 г.

Нарушение на член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО) чрез прилагане на формула за изчисляване на административната мощност на двигателя, която е неблагоприятна за превозни средства, оборудвани с шестстепенна ръчна скоростна кутия или петстепенна автоматична трансмисия, и която има дискриминационни или протекционистки ефекти по отношение на превозни средства, произведени в други държави членки, в сравнение с подобни или конкуриращи се вътрешни превозни средства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-278/98: Нидерландия/Комисия, Заключение от 19 октомври 2000 г.

Нарушение на член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70, тъй като Комисията е извършила корекции за финансовата 1994 година въз основа на проверки, отнасящи се до финансовите 1992 и 1993 години, и поради това, че малкият брой проверки и малкият брой установени нередности не оправдават направените корекции
Нарушение на принципа на добросъвестно сътрудничество, тъй като Комисията не е взела предвид доводите, представени от Нидерландия
Нарушение на Регламент (ЕИО) № 565/80 и Регламент (ЕИО) № 3665/87, тъй като контролните мерки, прилагани през разглеждания период, са били в съответствие с правото на Общността
Нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като Комисията се е ангажирала да изведе последиците от установените недостатъци едва от 1 юли 1994 г.
Нарушение на принципа на равно третиране, тъй като направената корекция не съответства на насоките на Комисията и нарушава принципа на равно третиране
Нарушение на задължението за мотивиране

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-114/99: Roquette Frères, Съдебно решение от 17 октомври 2000 г.

Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент № 3665/87 да се тълкува в смисъл, че изплащането на износна премия може да бъде обвързано с представянето на допълнителни доказателства, които да установят, че продукт, който в държавата вносител извън Общността е претърпял обработка, считана за съществена, тъй като е бил използван по необратим начин при производството на друг продукт, който сам по себе си може да бъде реекспортиран в Общността, действително е бил пуснат на пазара в тази държава в непроменено състояние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-300/00: Federación de Cofradías de Pescadores de Guipúzcoa и др./Съвет, Определение от 12 октомври 2000 г.

Тълкуване на понятието „индивидуална засегнатост” по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО при оспорване на нормативни актове на Съвета от физически и юридически лица.
Дали разпоредбите на член 2 и член 4 от Регламент № 3760/92 създават индивидуално положение за операторите в рибарския сектор, което да обоснове допустимост на жалба срещу актове на Съвета.
Възможността за допустимост на жалба от сдружения за защита на интересите на своите членове, когато самите членове нямат индивидуална процесуална легитимация.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1262728293047 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form